Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за възможността партията му да участва в правителство с БСП - но не и сега.
На среща в парламента председателката на БСП Корнелия Нинова посрещна лидерите на три други партии от парламента. В разговорите за съставяне на правителство с третия мандат освен Борисов се включиха Мустафа Карадайъ (ДПС) и Стефан Янев (Български възход).
Въпреки че ГЕРБ вече заяви, че няма да подкрепи мандата на левицата, Борисов посочи, че времената вече са се променили и решението за управление с БСП може би трябва да бъде преосмислено.
"Времената се менят. БСП също много се промени. Нашият конгрес е задължил ние да не приемаме коалиция с БСП, затова моят отговор беше най-лесен. Аз ще разговарям с колегите. Подобна забрана не би трябвало да бъде спирачка за някакъв вид техническо, експертно, програмно или каквото и да било правителство в един момент", обясни той.
По думите му обаче това няма как да стане сега.
В началото на срещата Нинова изтъкна политическите и идеологически различия между четирите партии, но призова за обединение около четири "публични" въпроса. А те са приемането на:
- законите по Плана за възстановяване и устойчивост
- държавния бюджет за 2023 г.
- България в Шенген
- съдебна реформа
Лидерката на БСП се изненада от отсъствието на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", макар то да беше очаквано. Според нея то показвало, че претенциите им за съставяне на редовно правителство били "само на думи".
"Ако има желание, ще се намери начин. Ако няма желание, ще се намери причина. Ние като отговорна партия искаме да търсим начин", заяви Нинова.
От своя страна, Борисов също побърза да изтъкне отсъствието на бившите коалиционни партньори на БСП и поздрави Нинова за "куража" ѝ да проведе лидерската среща.
"Вие казахте: "ако сте мъже - заповядайте". Вашата покана беше задължаваща", каза той.
По думите на лидера на ГЕРБ, парламентът работи добре, а в същото време не може да се излъчи правителство заради много разделителни линии. Такава била въоръжаването на Украйна, но, според него, тя вече била преодоляна и няма поводи за притеснения.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ също поздрави Нинова за инициативата и я определи като "много важна и необходима" на фона на политическата криза в страната.
"Има едни по-висши цели от нашите партийни цели. Има по-висши приоритети в името на държавата, когато трябва да има диалог и да се търсят решения, а диалогът с предварително начертани разделителни линии и ултиматуми няма как да го има", посочи той.
Въпреки тези призиви Карадайъ обясни, че "най-вероятно отиваме към поредните ненужни предсрочни избори", но такива разговори ще са "едни добри предпоставки" в бъдеще.
Участие в срещата взе и Стефан Янев, който повтори тезите си за нуждата от диалог и взаимодействие. От думите му се подразбра, че той изглежда би взел участие в бъдещо управление с БСП, ГЕРБ и ДПС.
В края на дискусията Нинова припомни на Борисов дългите години, в които са спорели, и се опита да се разграничи от думата коалиция, като обясни, че в момента партията ѝ просто търси решения "без да конкретизираме".
“Ние с вас водихме парламентарни битки на парламентарно представени партии - на терена на парламентарната република, въпреки че вие не идвахте толкова често. Две партии спорят по между си, но сега има друга опасност. Парламентарната република се руши чрез постоянните служебни правителства (на президента Радев)", отбеляза тя.
Това беше първата поява на Борисов, в която той лично участва в каквито и да е преговори за коалиционно управление от 2017 г. насам. В началото на седмицата президентът връчи третия мандат за съставяне на правителство на БСП въпреки че шансовете за такова не са особено реалистични.
Досега Борисов застъпваше позицията, че единственият вариант за нов кабинет в рамките на 48-ото Народно събрание би бил третият мандат да отиде в "Демократична България" - което така и не стана факт.
ГЕРБ, БСП и ДПС досега си партнират добре по особени казуси в 48-ото НС - като избора на Вежди Рашидов за председател на парламента или като промените в Изборния кодекс, с които бяха върнати хартиените бюлетини, а машините за гласуване бяха обезсмислени.
