Номерът на Лозан Панов

Че Лозан Панов нямаше особени шансове за президент, беше ясно от самото начало на неговото издигане за кандидат. Президентските избори винаги са били решавани от партийни кандидати независимо в какъв формат се явяват. В този смисъл, беше ясно, че лидерското място ще е за Радев, след като зад него застанаха половината от политическите сили в последния парламент, а второто място - че ще е за кандидата на най-голямата партия.

Но преобладаващо демократичната общност искаше собствен кандидат, който да получи повече гласове от подкрепилата го политическа сила и така самата тя да подобри резултата си. По тази причина и аз го подкрепих като член на инициативния му комитет.

Резултатът обаче - въпреки издигането на вероятно най-предпочитания кандидат - е повече от разочароващ.

Причините са много, но сред най-важните е самата кампания на Лозан Панов. Далеч преди изборния ден, той - волно или неволно - успя да смути, а дори и отблъсне немалко негови поддръжници, участвали в митингите в негова защита през последните години.

И се чувстват сякаш Лозан Панов им е изиграл някакъв номер.

Обобщено, изненадата беше, че Лозан се оказа изключително слабо подготвен за политическа роля. Нещо повече - през кампанията той сякаш съзнателно изпъкваше като антиполитик. Именно това му поведение заслужава анализ.

В какво се изразяваше номерът на Панов?

- Н като Непредвидим

На първо място, Лозан Панов от начало до край остана непредвидим в неговите изяви. Вместо ГЕРБ и ДПС - които на практика притежават съдебната система - най-остри критики отнесе президентът Радев - кандидат на 3 от 4-те политически сили със заявки за промени в прокуратурата.

И за капак - към края на кампанията - обект на критика стана и четвъртата сила и единствената подкрепила го политическа сила - чиято мисия е именно съдебната реформа. Така Панов влезе в профила на политиците от Статуквото с тяхната непредвидимост.

Като леден душ за неговите привърженици дойдоха думите му, че Радев трябвало да направи правителство на всяка цена, дори с ГЕРБ и ДПС. Дори и да е имало замисъл да се атакува Радев, защото идва от левия спектър, а Панов би разчитал на гласовете от център-дясно на втори тур, тази погрешна тактика не отчита симпатията към Радев по време на Протеста сред голяма част от демократичната общност, на която разчита Панов.

- О като Остър

Освен непредвидим, Лозан Панов влезе и остана в кампанията с изключително острия си тон, който явно целеше да подчертае неговите качества спрямо на противниците му. И така нямаше нищо общо със спокойствието и умереността, които един президент на нацията трябва да излъчва. Както го направиха основните му конкуренти.

С остър тон може да се понравиш на най-радикалните фенове за промяна, но не и да привличаш мека периферия, особено сред по-възрастните.

- М като Монотонен

Третата му аполитична черта е неговата монотонност в телевизионните интервюта, с които не би вдъхнал ентусиазъм за нещо ново и различно дори на най-върлите си фенове.

Освен безкрайни обяснения за случки от миналото, чрез които трябваше да открои някакво героично поведение, Панов не предложи нищо за бъдещето и нуждите на нацията извън проблемите на съдебната система. А дори там не стана ясно с какво ще допринесе за някаква промяна като президент.

Тук “черешката” беше идеята му как на мястото на Радев щял да спре Гешев за главен прокурор дори като не спази Конституцията?!?

- Е като Егоцентричен

Особено странен беше егоцентризмът на Панов с претенцията му за едва ли не единствен борец срещу Статуквото в съдебната система, в която битка бил самотен.

Нещо повече, обърна се към част от демократичната общност с невнятни метафори за “късане на ризи”, като ги обвини в неспособност да видят цялата, но все пак негова истина. Това издава човек, на когото иначе трудните професионални битки в съдебната система са внушили някаква едва ли не месианска роля, която другите трябва да признаят с гласа си в урната.

- Р като Разделящ

Така, Панов вместо да обедини и привлече нови избиратели с кампанията си на практика внесе нова разделителна линия сред демократите. Освен между него и Радев, избирателите се наложи да избират кой е прав в някакъв инспириран спор между Панов и лидерите на "Демократична България".

Добре, че последните не влязоха в неговия конфронтационен тон. Но всичко това нямаше как да не повлияе на изборните резултати - негови и на ДБ. А президентът би трябвало да може да обединява, да търси начини да премахва разделителните линии.

За мен изводът е, че Панов - с безспорна репутация като съдия в полза на обществото - няма да има политическо бъдеще след тази кампания. Липсата на политически качества доведе и до слаба подкрепа за неговата кандидатура.

Дано все така Панов продължи да бъде полезен на държавата и гражданите в своето поприще - съдебната система.