Снимка: © Булевард България

Че Лозан Панов нямаше особени шансове за президент, беше ясно от самото начало на неговото издигане за кандидат. Президентските избори винаги са били решавани от партийни кандидати независимо в какъв формат се явяват. В този смисъл, беше ясно, че лидерското място ще е за Радев, след като зад него застанаха половината от политическите сили в последния парламент, а второто място - че ще е за кандидата на най-голямата партия.

Но преобладаващо демократичната общност искаше собствен кандидат, който да получи повече гласове от подкрепилата го политическа сила и така самата тя да подобри резултата си. По тази причина и аз го подкрепих като член на инициативния му комитет

Резултатът обаче - въпреки издигането на вероятно най-предпочитания кандидат - е повече от разочароващ.

Причините са много, но сред най-важните е самата кампания на Лозан Панов. Далеч преди изборния ден, той - волно или неволно - успя да смути, а дори и отблъсне немалко негови поддръжници, участвали в митингите в негова защита през последните години.

И се чувстват сякаш Лозан Панов им е изиграл някакъв номер.

Обобщено, изненадата беше, че Лозан се оказа изключително слабо подготвен за политическа роля. Нещо повече - през кампанията той сякаш съзнателно изпъкваше като антиполитик. Именно това му поведение заслужава анализ. 

В какво се изразяваше номерът на Панов?

- Н като Непредвидим 

На първо място, Лозан Панов от начало до край остана непредвидим в неговите изяви. Вместо ГЕРБ и ДПС - които на практика притежават съдебната система - най-остри критики отнесе президентът Радев - кандидат на 3 от 4-те политически сили със заявки за промени в прокуратурата.

И за капак - към края на кампанията - обект на критика стана и четвъртата сила и единствената подкрепила го политическа сила - чиято  мисия е именно съдебната реформа. Така Панов влезе в профила на политиците от Статуквото с тяхната непредвидимост.

Като леден душ за неговите привърженици дойдоха думите му, че Радев трябвало да направи правителство на всяка цена, дори с ГЕРБ и ДПС. Дори и да е имало замисъл да се атакува Радев, защото идва от левия спектър, а Панов би разчитал на гласовете от център-дясно на втори тур, тази погрешна тактика не отчита симпатията към Радев по време на Протеста сред голяма част от демократичната общност, на която разчита Панов. 

- О като Остър 

Освен непредвидим, Лозан Панов влезе и остана в кампанията с изключително острия си тон, който явно целеше да подчертае неговите качества спрямо на противниците му. И така нямаше нищо общо със спокойствието и умереността, които един президент на нацията трябва да излъчва. Както го направиха основните му конкуренти.

С остър тон може да се понравиш на най-радикалните фенове за промяна, но не и да привличаш мека периферия, особено сред по-възрастните.

- М като Монотонен 

Третата му аполитична черта е неговата монотонност в телевизионните интервюта, с които не би вдъхнал ентусиазъм за нещо ново и различно дори на най-върлите си фенове.

Освен безкрайни обяснения за случки от миналото, чрез които трябваше да открои някакво героично поведение, Панов не предложи нищо за бъдещето и нуждите на нацията извън проблемите на съдебната система. А дори там не стана ясно с какво ще допринесе за някаква промяна като президент.

Тук “черешката” беше идеята му как на мястото на Радев щял да спре Гешев за главен прокурор дори като не спази Конституцията?!?

- Е като Егоцентричен

Особено странен беше егоцентризмът на Панов с претенцията му за едва ли не единствен борец срещу Статуквото в съдебната система, в която битка бил самотен.

Нещо повече, обърна се към част от демократичната общност с невнятни метафори за “късане на ризи”, като ги обвини в неспособност да видят цялата, но все пак негова истина. Това издава човек, на когото иначе трудните професионални битки в съдебната система са внушили някаква едва ли не месианска роля, която другите трябва да признаят с гласа си в урната.

- Р като Разделящ

Така, Панов вместо да обедини и привлече нови избиратели с кампанията си на практика внесе нова разделителна линия сред демократите. Освен между него и Радев, избирателите се наложи да избират кой е прав в някакъв инспириран спор между Панов и лидерите на "Демократична България".

Добре, че последните не влязоха в неговия конфронтационен тон. Но всичко това нямаше как да не повлияе на изборните резултати - негови и на ДБ. А президентът би трябвало да може да обединява, да търси начини да премахва разделителните линии.

За мен изводът е, че Панов - с безспорна репутация като съдия в полза на обществото - няма да има политическо бъдеще след тази кампания. Липсата на политически качества доведе и до слаба подкрепа за неговата кандидатура.

Дано все така Панов продължи да бъде полезен на държавата и гражданите в своето поприще - съдебната система.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

"Смъртта на Върджил Абло е травмираща, но това не е смъртта на Louis Vuitton"

Марката отдаде почит на починалия творчески директор с три негови цитата пред магазина в Берлин

ЕК няма да препоръча задължителна ваксинация срещу Covid

Въпреки изявленията на Урсула фон дер Лайен за обмисляне на задължителната имунизация в ЕС

Супер зелен сертификат - новото оръжие на Италия срещу Covid-19

Хората без ваксина и без доказателство за преболедуване се изправят пред нови ограничения

БСП: Имаме бележки по коалиционното споразумение, до довечера ще ги изчистим

Румен Радев отреди на БСП ролята на "силен социален вектор"

Министърът на икономиката освободи тримата назначени от ГЕРБ в борда на ДКК

Рая Каназирева, Радостин Вазов и Диляна Софиянска са освободени след скандала с Караганева

Иван Гешев нямало да позволи на "шепа богоизбрани" да живеят като в Древния Рим

Главният прокурор сравни Кирил Петков със Себастиан Курц

Софиянци призовават за премахване на коледната украса: "Това е лоша предпразнична шега"

Наричат конструкцията пред Народния театър "склад", "сметище" и "капан за непослушни дечица"

Този път без искри между Радев и Карадайъ: ДПС отчете нуждата от редовен кабинет

Консултациите при президента продължават, остават само БСП

МК запечата офисите на в. "Труд" заради неплатен наем, ГЕРБ обвини президента в "репресия"

Вестникът дължи 133 хил. лв. на държавата, казва Велислав Минеков