Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Директорът на звукозаписната компания, с която работи, ѝ казва да се облича по-женствено. В отговор тя си обръсва главата. Прическата в крайна сметка става една от отличителните ѝ черти и остава с нея до края на живота ѝ.
Новината за смъртта на Шинейд О’Конър, която достигна върховете на славата в края на 80-те и началото на 90-те години, разтърси света в сряда вечерта.
18 месеца преди това Шинейд загуби едно от децата си.
Тежко детство и постоянна борба с демоните в нея, това е животът на талантливата ирландка, която има издадени 10 албума, но завинаги ще остане в сърцата на хората с парчето Nothing compares 2 U.
Певицата дълги години страда от биполярно разтройство. Разкрива диагнозата си през 2007 г. в епизод на "Шоуто на Опра Уинфри".
Родена е в Дъблин през 1966 г. като третото от пет деца. Когато родителите се разделят, 8-годишната Шинейд, двамата ѝ братя и двете ѝ сестри остават с майката.
Шинейд бяга от дома си, когато е на 13 г. Главната причина е физическо и емоционално насилие, на което я подлага майка ѝ. Това белязва живота ѝ.
На 15 г. е осъдена за кражба от магазин и е принудена да прекара година и половина в приют, управляван от католически монахини. Смята се, че престоят там е провокирал вдъхновението за първите ѝ песни. Дебютният албум на О'Конър The Lion and Cobra, по който тя започва да работи като тийнейджър, е издаден през 1987 г.
През същата 1987 г. О'Конър печели номинация за "Грами" за най-добро вокално рок изпълнение от жена. Вторият ѝ албум от 1990 г. I Do Not Want What I Haven't Got обаче я изстрелва към световната слава, благодарение на сингъла "Nothing Compares 2 U" - първоначално издаден от Принс през 1984 г.
„Млада ирландска звезда с неземен глас, бръсната глава, големи очи.. И пънк енергия, преливаща от гняв и невинност“, описва я Тейлър Антрим пред Vogue.
После идват Am I Not Your Girl? (1992) и Universal Mother (1994). И двата албума стават златни в Обединеното кралство.
През следващите три десетилетия Шинейд продължава да издава музика, като си сътрудничи с много различни музиканти. Албумът ѝ от 2005 г., Collaborations, включва Massive Attack, Питър Гейбриъл, U2, Моби и още големи имена от света на музиката.
Детското насилие е темата, която вълнува ирландката през целия ѝ живот.
През 1992 г. О’Конър къса снимка на Папа Йоан Павел II в късното шоу "Saturday Night Live" в знак на протест срещу насилието над деца в Католическата църква.
О'Конър постоянно се изказва и по въпросите на човешките права, расизма, религията и правата на жените.
През цялата си музикална кариера тя говори за своето духовно пътуване, активизъм, социално-политически възгледи, както и за травмите и психичното здраве. В дъното на всичко обаче сякаш стоят отношенията с майка ѝ.
Трудните им взаимоотношения са прекъснати рязко, когато през 1985 г. - тогава О’Конър е на 18 години - майка ѝ губи живота си в автомобилна катастрофа по заледен път.
Смъртта изважда противоречивите чувства на Шинейд на повърхността.
„Мразя, че не мога да я обичам. Мразя, че не мога да я прегърна и да ѝ кажа, че я обичам. Щях да се грижа за нея, макар че е абсолютно чудовище", споделя О’Конър през 2017 г.. Тогава казва и че най-накрая е простила на майка си за това, че ѝ е посягала като дете.
Самата Шинейд О'Конър е майка на 4 деца.
Първият ѝ съпруг е музикалният продуцент Джон Рейнолдс. От него тя ражда сина си Джейк през 1987 г. Следващият ѝ партньор е журналистът Джон Уотърс, от когото има дъщеря на име Ройсин през 1996 г. През 2004 г. се ражда Шейн (починал през 2022), чийто баща е ирландският музикант Донал Луни. През 2006 г. се появява синът ѝ Йешуа от Франк Бонадио.
В годината, в която Майли Сайръс издаде "Wrecking Ball", Шинeйд написа отворено писмо, в което предупреди младата певица за отношението към жените в музикалната индустрия, изтъквайки сексуалността във видеоклипа ѝ. Тогава Сайръс се подигра с психичните ѝ проблеми и не отговори особено подобаващо.
През 2017 г. О'Конър промени името си на Магда Давит, а след като прие исляма през 2018 г. се записа като Шухада Садака. Въпреки това, тя продължи да издава музика под рожденото си име.
Автобиографията ѝ "Моите спомени" стана бестселър през 2021 г. и получи множество положителни отзиви.
През същата година О'Конър обяви, че се оттегля от музикалната индустрия след интервю в "Часът на жените“ на BBC. Дни по-късно размисли. По това време Шинeйд повтори, че планира да запази датите за турнето си през 2022 г. Но когато синът ѝ Шейн почина през януари 2022 г., отмени турнето.
Много от нещата, за които Шинейд О’Конър е съдена в медиите, днес се разглеждат в различна светлина. Най-вече протестът ѝ срещу Католическата църква и папата, които отдавна не са шокиращи. Вероятно творчеството ѝ ще бъде напълно преразгледано, защото О'Конър вече е призната за пионер в много отношения. С особена сила това важи за откритото ѝ говорене за проблемите с психичното здраве.
