В края на февруари авторитетното издание Le Monde прогнозира, че българската партия "Възраждане" може да остане без свое европейско семейство след изборите за Европейски парламент през юни.
Според френската медия официалното присъединяване на формацията на Костадин Костадинов към крайнодесния блок в ЕП е под въпрос заради опасенията на част от партиите в него за твърде близките връзки на българската партия с Москва.
Le Monde написа и че лидерите на представената в Европейския парламент фракция "Идентичност и демокрация" са решили конференцията на крайнодесните партии в ЕС, която "Възраждане" планира да проведе в София на 12 април, да бъде отменена, докато се реши ще може ли "Възраждане" да стане част от това политическо семейство след вота.
Този петък в София все пак се проведе организирана от партия "Възраждане" конференция, озагалавена "Новите лидери на Европа", само че на форума липсваха делегати от италианската "Ла Лига" на Матео Салвини, френската "Национален сбор" на Марин Льо Пен, германската "Алтернатива за Германия" на Тино Крупула и на нидерландската "Партия на Свободата" на Герд Вилдерс, които са част от "Идентичност и демокрация".
Вместо тях пристигнаха Евангелос Циомбанидис - председател на АККЕЛ (Гърция), Наталия Параска - председател на "Възраждане" (Молдова), Ралф Декер - представител на "Форум за демокрация" (Нидерландия), Милан Ухрик - председател на "Движение Република" (Словакия), Горан Игич - представител на "Заветници" (Сърбия), Янош Аргиелан - представител на "Наша родина" (Унгария), Густав Каселстранд - председател на "Алтернатива за Швеция" и Николас Римолди - председател на MASS-VOLL! (Швейцария).
"Това са новите лидери на Европа. Натъртвам на Европа, а не на Европейския съюз, тъй като това са две коренно различни неща. Европа е цивилизация, а Европейският съюз е най-голямата заплаха за тази цивилизация. Ето защо ние, представителите на 9 европейски държави, се обединихме в подписването на обща, Софийска декларация, в която ясно заявихме желанието си да се борим за запазването на нашата идентичност, суверенитет, демокрация и свобода на словото!", написа Костадинов в своя публикация във Фейсбук, като се зарече "Възраждане" да проведе електорална революция на предстоящите през юни европейски избори.
По думите му "подобна международна конференция на партии от цяла Европа, по инициатива на българска партия, досега в България не се е свиквала".
Едно нещо наистина обединява гостите на форума и то е, че трудно може да се твърди, че имат силни позиции в ЕС.
На предстоящите избори гръцката "АККЕЛ" ще се бори за първи път да има представител в Брюксел - партията досега не е участвала на евроизбори. Същото ще прави и "Алтернатива за Швеция", която се очаква да има 1 евродепутат според последни проучвания в страната.
Всъщност "АККЕЛ" се явяват веднъж на европейски избори - това се случва през 2014 г., когато получават 0,57%. На националните избори през 2019 г., въпреки годините разлика и съюза си с друга формация, алиансът печели едва 0,50% от гласовете. Лидерът на "Възраждане" е "забравил" да спомене и още една подробност - партията няма нито един излъчен депутат в гръцкия парламент, за разлика от други националистически и определяни крайнодесни формации.
Подобна е съдбата и на "Алтернатива за Швеция" (AfS) , която настоява за принудителната ремиграция на имигрантите и за излизането на страната от Европейския съюз.
AfS участва в парламентарните избори през 2018 и 2022 г., но така и не успява да влезе в Риксдага. С 0,26 % от гласовете AfS е втората по големина партия без представителство в шведския парламент. На изборите за Европейски парламент в Швеция през 2019 г. партията се кандидатира с антиевропейска платформа, като получава едва 0,46 % от гласовете.
Нидерландската "Форум за демокрация" е една крачка напред. Формацията има един евродепутат – по случайност и за малко.
Става дума за Марсел Де Грааф - в момента независим евродепутат. Той бе избран в ЕП с листата на крайнодясната нидерландска "Партия на свободата" на Геерт Вилдерс. След като влезе в Европейския парламент обаче, Де Грааф се прехвърли във "Форум за демокрация" и беше отстранен от групата на "Идентичност и демокрация". Причината за раздора са проруските позиции на Де Грааф.
Преди месец група евродепутати поискаха Марсел де Грааф да бъде разследван за разпространяване на проруска пропаганда. Това стана, след като той обяви свидетелствата за депортирането на украински деца от окупираните територии за пропаганда и изтъкна, че Русия просто ги спасявала от бомбардировките.
Другият гост в София - Милан Ухрик, председател на "Движение Република", е единственият евродепутат на партията си. Той също не е част от европейско семейство, но споделя любовта към Русия, която, за късмет, до момента не успяла да се институционализира като евроепейска политическа фамилия.
До миналата година участието на "Възраждане" в “Идентичност и демокрация”, която в момента е 6-та политическа сила в Еврепейския парламент с перспективата да стане 3-та, изглеждаше сякаш сигурно.
Реалността обаче се промени. Основната съпротива към присъединяването на партията на Костадинов към "Идентичност и демокрация" идва от Франция, където Марин Льо Пен е поставена в ситуация да отрича близост с режима на Владимир Путин.
В началото на април италианската партия "Лига" на вицепремиера Матео Салвини, която е част от управляващата коалиция в Италия, също смени курса и разтрогна партньорството си с партията на руския президент Владимир Путин "Единна Русия", сключено през 2017 година.
Притеснения по същата линия - близост с Путин и отказ да се асоциират с режима му, има и сред партиите членки на "Идентичност и демокрация" в Дания и Естония.
Може ли обаче Костадин Костадинов да смени курса и да влезе в крак с европейските националисти?
Ако съдим по гостите на форума в София - като не броим Петър Волгин, който също имаше звездно участие там - малко е вероятно.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
