1 259 728 дози от ваксината на Pfizer/BioNTech са достатъчни за имунизирането на над 600 000 души - приблизително толкова, колкото са всички хора над 75-годишна възраст в България.
Това е количеството ваксини, което страната ще може да получи в следващите 3 месеца благодарение на общото решение на държавите от ЕС.
Това, което Бойко Борисов нарича "солидарност", всъщност е помощта на Брюксел за поправяне на последствията от собствените му грешки.
"Мечешката" услуга, която австрийският канцлер Себастиан Курц се опитваше да направи на Борисов преди изборите и заради която атакува ЕК напълно необмислено, доведе до риск от изолацията на коалицията Австрия, България, Чехия, Словения, Латвия, Хърватия.
В момента, в който разпределението в изгода на София беше договорено между посланиците на ЕС, изведнъж точно съюзниците от Виена, Прага и Любляна заплашиха с блокиране на "солидарността" и настояха да запазят пропорционалната си квота непокътната.
В крайна сметка - не ултиматумите за закупуване на "Спутник" доведоха до разрешаване на тази криза. Държавите в ЕС се съгласиха да предоставят част от собствените си ваксини на България и още пет изоставащи страни, защото неконтролираната пандемична криза в един регион на съюза означава криза за целия съюз.
"Изключили сме възможността да доставят ваксини"
През есента на 2020 г. правителството само пренебрегна възможността си да поръча 100% от националната квота с иРНК ваксини заради по-високата им цена в сравнение с опцията на AstraZeneca.
На България се падаха 3,450 млн. ваксини от Pfizer/BioNTech по линия на пропорционалното разпределение на ниво ЕС. От тях първоначално бяха поръчани само 1 млн. дози. За сметка на това - при AstraZeneca бяха заявени 4,5 млн. дози за България.
На 1 октомври 2020 г. здравният министър проф. Костадин Ангелов дори допуска, че България може изобщо да откаже ваксините на Pfizer и Moderna заради по-трудните условия за съхранението им:
"Три от фирмите, които отпадат, са такива, че сме изключили възможността да доставят ваксини на територията на Република България, чието съхранение и транспорт изискват наличието на температурни режими от -70° до -80° С, а това е изключително трудно за употребата им в медицинската практика на територията на България. На третата фирма (Janssen / Johnson & Johnson, б.р.) сме отклонили възможността да доставя ваксини, защото тя е същата като една от трите фирми, за които България ще може да достави ваксини за българските граждани".
Един месец по-късно BioNTech първи доказаха ефикасността на своята ваксина, фризерите за свръхниски температури все пак бяха закупени за големите областни РЗИ, а изпуснатият шанс за договаряне на ваксини от Johnson & Johnson беше поправен през вторичен договор с Швеция.
Производствените проблеми и политическите игри около AstraZeneca не можеха да се предвидят със задна дата, но липсата на "спасителна мрежа" с равномерни поръчки от иРНК-ваксините е въпрос на неправилната преценка на българските здравни власти.
През януари ЕК успя да договори удвояване на общото количество от този производител до 600 000 000 дози. Българското здравно министерство увеличи заявката си до малко под 4 млн. дози, без да прави повече поръчки заради големите количества, очаквани от AstraZeneca. Всички допълнителни количества обаче щяха да започнат да пристигат чак след второто тримесечие.
Ето така се стигна до ситуацията, в която България стабилно заседна на дъното на класацията за дял на имунизираното население в ЕС.
Това беше и причината, поради която Европейската комисия влезе в преговори с Pfizer/BioNTech за ускорено доставяне на 10 млн. дози, които иначе трябваше да дойдат едва към края на годината.
Фиаското на Себастиан Курц
Ако може да се съди по посланията в Брюксел, няма по-голям губещ в тази игра от австрийския канцлер Себастиан Курц.
Според източници на Politico - влиянието му сред останалите европейски лидери е "изключително пострадало" след агресивната му кампания срещу Европейската комисия, на която той прехвърли отговорността за грешките на националните правителства при поръчването на ваксини.
"За Курц решението бележи провал на няколко фронта. Той не успя да договори допълнителни дози за своята страна; предаде нуждаещите се държави, които първоначално подкрепяха инициативата му; и постави под риск собствените си амбиции да се превърне в лидер на дясното политическо семейство, което доминира в Европа", пише медията.
Според Politico, представителите на България, Австрия и останалите 4 държави от първоначалната коалиция са водили интензивни преговори в последните няколко дни, като Виена отново е настоявала за блокиране на португалското решение за преразпределението. Тези опити са продължавали до последния момент, докато юристите на Европейския съвет не са убедили австрийската страна, че не зависи от нея какво ще правят с дозите си останалите 26 държави членки.
Целта на Курц е била Австрия да получи 400 000 дози от 10-те милиона ваксини - това предложение беше твърдо отхвърлено от Европейския съвет преди седмица. Португалският план предвиждаше около 140 000 дози за Австрия, т.е. да дари 50 000 от полагащите се дози на някоя от закъсалите страни.
Курц не се е съгласил и на това условие. Делът на Австрия е 199 000 дози - двойно по-малко от поисканото, което въпреки всичко канцлерството определя като "солиден резултат".
Съседна Чехия обаче изгуби достъпа си до предлаганите допълнителни 143 000 дози от Pfizer/BioNTech над пропорционалния й дял.
ЕС си е поставил за цел да ваксинира 70% от пълнолетното си население до края на лятото. Към 1 април България е обхванала малко под 6% от своите граждани.
Солидарността беше дотук. Оттук нататък ускоряването на имунизационната кампания и подсилването на доверието във ваксините е изцяло в ръцете на българските здравни власти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
