Бившият управител на НЗОК д-р Дечо Дечев твърди, че миналата година България е сключила договори само с два от производителите на ваксини срещу Covid-19 – AstraZeneca и Sanofi. В интервю за БНТ той цитира доклад на Комисията по здравеопазването на Народното събрание от декември, в който пише, че страната ни е заявила участие в договорите на ЕК с тези две фирми, но отказала договорите с Pfizer/BioNTech и Janssen.
Факт е, че България отказва да закупи препарата на Janssen и уведомява за това ЕК. Впоследствие обаче се налага Министерски съвет да се събере на извънредно съвещание, за да одобри предприемането на действия за снабдяването с ваксината чрез директна сделка с Кралство Швеция.
По отношение на ваксинта на Pfizer/BioNTech - цитираният от д-р Дечев Доклад на комисията по здравеопазване показва, че не отказваме участие в договора на Комисията. По-скоро, към онзи момент самата Комисия няма слючен договор с Pfizer Inc. и BioNTech. В документа пише:
"Към момента Европейската комисия вече провежда преговори с общо седем компании, от които има три сключени споразумения с AstraZeneca, Sanofi и Janssen Pharmaceutica NV и предстои сключване на четвърто с Pfizer Inc. и BioNTech."
Логиката, по която към онзи момент България поръчва ваксини, е по една ваксина от вид, като не диверсифицира риска от проблеми с доставките и производството. Ваксините са 3 вида: векторни (или още аденовирусни), РНК и антигенни.
Затова и страната ни първоначално поръчва AstraZeneca приоритетно, но не и от ваксината на Janssen (Johnson), която е от същия вид, като разликата е, че от втората се слага по една доза. Миналата седмица Johnson&Johnson (Janssen) получи одобрение за използване в Европа, докато AstraZeneca има предимство от няколко месеца.
Проверка в документите на Европейската комисия показва, че споразумението между комисията и Pfizer/BioNTech е подписано на 11. ноември. Не е ясно защо в доклада на комисията, който е от 2 декември, пише, че такова няма. Следва срок от 5 дни (за България той е 18 ноември), в който страните членки могат да се откажат от ваксината с мотивиран отказ. България не прави това.
В докада на здравната комисия е записано: "Министър Ангелов уточни, че към настоящия момент Република България е заявила участие в договорите с производители на две от разработваните категории ваксини- AstraZeneca (аденовирусна ваксина) и Sanofi (антигенна ваксина). На 18 ноември 2020 г. е изтекъл предвиденият 5-дневен срок за изричен отказ от участие в споразумението за ваксината на Pfizer - Biontech."
Оттам и коментарът на бившия директор на здравната каса, че страната ни е сключила споразумение само за две ваксини, едната от които не се и състоя.
Маневрите с ваксината на Janssen: как първо я отказахме, а после я поръчахме извънредно
„България, за съжаление, е сключила договор само с две фирми“, каза той. „Това не знам по каква причина не се говори. Ще ви цитирам доклад на Комисията по здравеопазване: „Министър Ангелов уточни, че към настоящия момент Република България е заявила участие в договорите с производители на две от разработваните категории ваксини – аденовирусната AstraZeneca и антигенната Sanofi. На 18 ноември е изтекъл предвиденият 5-дневен срок за изричен отказ от участие в договор за ваксината на Pfizer/BioNTech. България е изпратила до ЕК изричен отказ от сключване на споразумение за закупуване на ваксина от Janssen“, каза д-р Дечев.
„Какво излиза? България се подготвя с двама производители – AZ и Sanofi. За съжаление, от френската Sanofi не успяха да направят ваксина. Ние оставаме на един кон и този кон се оказа куц. Умишлено ние, не някой друг - не Европа, не Брюксел – отказваме да сключим договор с Janssen, Pfizer и другите фирми, които имат ваксини“, твърди бившият управител на НЗОК. Не знам дали решението е политическо, не може да е политическо, зад това решение седят експерти“.
България наистина сключва договор за AstraZeneca и Sanofi, но не отказва да получи доставки от Pfizer/BioNTech.
Факт е, че страната ни е имала възможност да заяви по-голям брой ваксини от Pfizer за настоящата година – над 4 млн. Вместо това Министерски съвет е поискал едва 1 млн. дози за 2021 г. Впоследствие увеличихме поръчката и очакваме около 3,89 млн. дози от препарата. Дози губим и когато се отказваме от ваксините на Jannsen - Швеция не ни осигурява същите обеми.
„Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати „За” - 12, „Против” - 0, „Въздържал се” - 0, Комисията по здравеопазването подкрепя по принцип проект на решение за одобряване на участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства AstraZeneca, Sanofi и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbHand предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19, както и предприемането на действия за сключване на договор за покупка на ваксини от Janssen Pharmaceutica NV, № 002-03-16, внесен от Министерски съвет на 20 ноември 2020 г.“, пише в документа, публикуван от Комисията по здравеопазването на 2 декември 2020 г.
Що се отнася до ваксината на Janssen, която наскоро беше одобрена от ЕМА, през октомври 2020 г. кабинетът на Борисов е изпратил писмо до Комисията, с което я уведомява, че се отказва от кандидата за препарат на този производител – както твърди д-р Дечев. Той обаче пропуска факта, че малко след това правителството прокара спешно решение за покупката на 2 млн. дози от ваксината с посредничеството на Швеция.
Мотивите са, че България трябва да се снабди с максимално много качествени кандидати за ваксина срещу Covid. Ако бяхме участвали в прякото споразумение за Janssen с ЕК, щяхме да получим общо над 3 млн. дози.
На 17 декември Народното събрание гласува и одобрение за включването в общия механизъм за солидарна поръчка и на CureVac AG и Moderna Switzerland GmbH - и двете са РНК ваксини.
На 1 март тази година стана ясно и че страната ни е договорила допълнителнио 480 хиляди дози от препарата на Moderna в директна сделка с Швеция. Възможно е това споразумение да е свързано с вече сключеното за доставки на дози от Janssen. Тъй като ваксината на белгийския филиал на Johnson&Johnson към онзи момент все още не е включена в употреба, най-вероятно българското правителство и Швеция са договорили доставки на определени количества от Moderna като част от вече сключената сделка.
След сделката за Janssen: България се е договорила с Швеция и за ваксини на Moderna
„Дори 50% от хората да искат да си сложат ваксина – това са 2 млн. и половина души в България“, каза д-р Дечев. „Те искат, чакат, някой трябва да им предложи ваксината. Ние обвиняваме производителите, че те създавали хаос, че нямало ред. Не сме ощетени. Ние сме го поискали това, не те“, казва още д-р Дечев.
България и още 5 страни предложиха среща на върха на ЕС, на която да се обсъди дали се спазва квотният принцип за доставка на определено количество ваксини срещу Covid-19 за всяка страна членка. България, Австрия, Чехия, Словения, Латвия и Хърватия изпратиха писмо до ЕК, в което изразиха съмнения за големи разлики в доставките за отделните държави. От документите обаче се вижда, че България поръчва най-много от най-евтиното. Същото се разбра и от думите на премиера вчера в Кюстендил - най-засегнатият от пандемията град в България:
"Ако едната ваксина е няколко единици долара, другата е 10-15 отгоре. Търговската война между фирмите за разликата в продуктите е като по заведенията. Ако едното работи на 4 лв., а другото - 15 лв, ти къде ще си изпиеш кафето?".
Въпросът е колко струва сега на здравната система липсата на ваксини, защото истината е, че България не се е възползвала максимално от предоставения механизъм за солидарна поръчка.
Това се чете и в отговора на Комисията, който гласи: "Държавите членки решиха да се отклонят от предложението на ЕК, като добавят гъвкавост, която позволява да се постигне споразумение за различно разпределение на дозите - като се вземат предвид епидемиологичната ситуация и нуждите от ваксинация на всяка държава. Съгласно тази система, ако дадена членка реши да не използва пропорционално разпределението си, дозите се преразпределят между останалите заинтересовани страни членки“.
Премиерът Бойко Борисов опитва да контрира: „Да не се опитват да ни прехвърлят вина, без да ни дадат никакви данни. Комисията ни посочи одобрените ваксини и ние сме поръчали от всички".
В сайта на МЗ са публикувани очакваните количества ваксини от всеки производител до края на годината. Списъкът е обновен последно на 29 януари и според него очакваме 3,89 млн. дози от Pfizer, 500 хиляди от Moderna, 4,5 млн. от AstraZeneca, 2 млн. от Janssen. Има данни и за ваксината на Curevac, от която България е заявила 1 млн. дози по договор с ЕК.
Препаратът на Sanofi все още е в клинични изпитания, като има евентуална възможност да се поръчат 4,65 млн. ваксини.
Единственият производител в списъка, с който все още и ЕК няма сключен договор, е Novavax. Възможно е при евентуалното одобрение на препарата да поръчаме 1,55 млн. дози. Всичко това прави потенциално над 18,1 млн. ваксини. На теория ваксини има, на практика - едва отлепяме от дъното на ваксинационния процес.
Към момента в страната са имунизирани 337 904 души с поне една доза, а напълно ваксинирани са 57 767 български граждани. Ваксинационната кампания обаче бе ограничена значително след спирането на имунизациите с AstraZeneca - предпазна мярка, докато тече разследване за смъртта на 57-годишна жена, получила доза от препарата.
Тодор Кантарджиев: Преекспонира се с нежеланите ефекти на AstraZeneca
Израел след Covid-19: Там, където животът отново изглежда нормален
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
