Преекспонира се с нежеланите реакции след поставяне на ваксините срещу Covid-19 - това е мнението на проф. Тодор Кантарджиев, който е член на Националния оперативен щаб и директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Според него – вероятността смъртта на 57-годишната жена в Пловдив да се дължи на препарата на AstraZeneca е „малко вероятна“.

„В момента се чака писменото становище на европейския регулаторен орган, нашите власти го помолиха да изкаже мнението си за качествата на една от ваксините (б.а. – AZ/Oxford). Малко бяха преекспонирани нежеланите ефекти. Случаят в Пловдив на 57-годишната жена, която почина, малко притесни хората. Първо, ваксината не е от тази серия, която някои европейски държави спряха заради различни проблеми. Второ, жената се оказа с доста съпътстващи заболявания, свързани главно със сърдечно-съдовата система. Не е била в добро общо състояние. В момента чакаме медицинските данни от аутопсията, за да видим причината. Вероятността това да е ваксината е много малка“, каза Кантарджиев в интервю за БНР.

На 12 март ваксинацията с AstraZeneca в България спря временно, докато се разследва случай на починала жена, която е получила препарата ден преди това. Той не е бил от партидата, която няколко държави в Европа като Дания и Австрия ограничиха заради случаи на белодробна емболия. В Италия и Румъния бе блокирана друга партида заради случаи на тромбоза - съсирване на кръвта.

От AZ обявиха в неделя, че няма повишен риск от тромбемболия или тромбоза след поставяне на ваксината. „Анализ на нашите данни за безопасност, направен въз основа на приложени над 17 млн. дози от ваксината срещу Covid-19 на AstraZeneca/Oxford, не показва повишен риск от белодробна тромбемболия, дълбока венозна тромбоза или тромбоцитопения“, обявиха от фармацевтичния гигант.

„Съобщеният брой случаи на такъв тип събития за ваксината срещу Covid-19 не е по-висок, отколкото броят, който би възникнал по естествен начин при хората, които не са ваксинирани“, твърдят производителите. „Внимателният преглед на всички налични данни за безопасност продължава”, се казва в позицията, цитирана от БНТ и bTV.

Имунизациите у нас бяха блокирани след решение на премира Бойко Борисов, но според Кантарджиев – това не е еднолично решение, а е било взето на базата на медицинска експертиза.

„В България в момента текат свирепи проучвания на трите ваксини – AZ, Pfizer/BioNTech и Moderna – прави се анализ на всички нежелани лекарствени ефекти. С това можем да допринесем в общите световни усилия да се разберат качествата на ваксините. Около 860 нежелани реакции са отбелязани в Агенцията по лекарствата. Не може да се допусне при една масова употреба да се пусне серия от ваксина с повишен брой нежелани реакции. Това е опитът на нашата здравна система – от 140 години, откакто се правят ваксини в България“, каза той.

В отговор на въпрос дали доверието в препарата на AstraZeneca не е разклатено, Кантарджиев отговори: „Много хора започнаха да говорят за ваксини, и то хора, които никога не са се занимавали с тази материя. Всяка година се правят 1 млн. ваксини на децата от общопрактикуващите лекари. Най-важното е, че тези три ваксини, които използваме срещу коронавирус, нямат повече странични нежелани ефекти от ваксините, които години наред се слагат на най-малките в нашата страна“.

България иска среща на ЕС заради "огромните разлики" в доставките на ваксини

България, Австрия, Чехия, Словения, Латвия и Хърватия поискаха среща на върха на ЕС, на която да се обсъдят „огромните разлики в количествата“ доставени препарати срещу Covid в отделните държави членки. Правителството на Борисов и останалите 5 европейски държави твърдят в писмо към ЕК, че не се спазва квотният принцип. Според проф. Кантарджиев – България не е ощетена „значително“.

„Нашето правителство е в правото си да разговаря с други производители на ваксини, които са регистрирани в ЕС, и да търси начин за компенсиране на това, че някой не си е изпълнил търговските обещания“, каза той, намеквайки за съкратените количества от AstraZeneca за първото тримесечие на годината.

Огромните неизпълнения на обещаните доставки на AstraZeneca и спирането на ваксинацията с този препарат сега поставят под риск имунизационната кампания в цялата страна. Заради този проблем България преговаря с няколко държави за ваксини назаем, сред които са Франция и Германия, а с решение на правителството бяха договорени 480 000 допълнитени дози от препарата на Moderna в директна сделка с Швеция.

Кантарджиев обяви, че през новата седмица се очакват още 56 хиляди дози от Pfizer/BioNTech и Moderna. „Мисля, че нещата по отношение на масовата имунизация ще започнат да се оправят от средата или края на идната седмица“, каза той.

Израел след Covid-19: Там, където животът отново изглежда нормален

Фандъкова: Може да затворим молове и фитнеси, бих предпочела училищата да са отворени