.jpg)
Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България, Австрия, Чехия, Словения и Латвия са поискали свикване на среща на върха в ЕС заради "огромните разлики" в разпределението на ваксините по отделните държави членки. Към призива се е присъединил и премиерът на Хърватия Андрей Пленкович.
Писмото идва малко след като австрийският канцлер Себастиан Курц обяви, че има съмнения за тайни договорки между някои правителства и фирми-производители на ваксини за доставянето на по-големи количества дози.
ЕК още в петък отрече да са правени подобни сделки, като обяви, че държавите членки сами носят отговорността за поръчките си по квотата в общата сделка.
В писмото на петте правителства се казва, че "Ако системата продължава по същия начи, тя би продължила да създава и задълбочава огромните разлики сред държавите членки до лятото на 2021 г., като някои ще имат възможност да постигнат колективен имунитет до няколко седмици, а други ще изостават силно".
"Затова ви призоваваме... да проведем разговор по тази важна тема сред лидерите (на държавите членки) възможно най-скоро", се казва още в писмото на българското и четирите чужди правителства.
Позицията, която Курц защити в петък, беше оспорена не само от ЕК, но и от собственото му Министерство на здравеопазването. Главният секретар на институцията Инес Щилинг е цитирана от AFP да казва, че "преговорите за доставки на ваксини бяха много балансирани и прозрачни", както и че всяка държава членка е имала възможност да прецени колко дози от различните производители да поръча.
Европейската комисия беше критикувана в началото на годината за това, че е действала твърде предпазливо при заявяването на общите количества дози. Затова още през януари Урсула фон дер Лайен удвои цялата поръчка от ваксините на Pfizer, които ЕС има право да закупи - по това време те бяха единствените разрешени от ЕМА.
Проблемът на държавите като България е, че още през есента на 2020 г. правителството не се е възползвало от възможността да оползотвори цялата си национална квота, дори при намалените количества. Страната можеше да поиска над 4 милиона дози от иРНК-ваксината на Pfizer - вместо това Министерски съвет е поискал само 1 млн. дози за година, разделени почти поравно в първите три тримесечия на годината.
Самият Бойко Борисов призна за това, че е поискано много по-голямо количество от дозите на AZ заради ниската цена в сравнение с конкурентните производители. По същия начин правителството не беше заявило нито една доза от едноразовата ваксина на Janssen / Johnson & Johnson през ЕК, а се наложи впоследствие да я компенсира с извънреден договор с Швеция.
Едва по-късно България се възползва от отворената опция да увеличи поръчката си. По-големи количества от Pfizer обаче ще започнат да идват от периода април-юни нататък.
Огромните неизпълнения на обещаните доставки на AstraZeneca и спирането на ваксинацията с този препарат сега поставят под риск имунизационната кампания в цялата страна.
Заради този проблем България преговаря с няколко държави за ваксини назаем, сред които са Франция и Германия, а с решение на правителството бяха договорени 480 000 допълнитени дози от препарата на Moderna в директна сделка с Швеция.
Себастиан Курц: България е сред най-ощетените държави в ЕС заради разпределението за ваксините
