Нулевата ставка за ДДС върху хляба и брашното не е довела до поевтиняване на тези хранителни стоки в България 6 месеца след прилагането на облекчения данъчен режим.
Това показва анализ на Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, който съпоставя цените на едро на пшеницата в ЕС и България, и тези на хляба и брашното според индекса на потребителските цени на НСИ.
Данните на Богданов илюстрират рязкото поскъпване на основната суровина за производството на хляб веднага след руската военна инвазия в Украйна в края на февруари 2022 г.
Пикът на цените на едро на пшеницата е достигнат през май 2022 г. в ЕС (+35% над базовата стойност от м. януари) и през юни 2022 г. в България (+39% над януарската цена).
Оттогава досега разходите за закупуване на пшеница обаче постепенно спасдат, като през януари 2023 г. тя вече е с около 9-10% по-висока от предвоенния период, както в ЕС, така и в България.
"Цената на хляба и хлебните изделия, отчетени в индекса на потребителските цени на НСИ също започват нарастват още от началото на годината. (след значително нарастване и през цялата 2021 г.). Тъй като от 1 юли ДДС за хляба и брашното е с нулева ставка, за сравнимост използваме индекс на нетните цени (т.е. без ДДС), който показва, че поскъпването продължава и през есента, дори когато цените на пшеницата падат значително", пише Лъчезар Богданов.
"През януари 2023 цената на електроенергията също е по-ниска (след компенсациите) - 200 лева при 233 лева през януари 2022 г. В заключение – цената на пшеницата през януари 2023 г. е с 9% (средно за ЕС) и 10% (в България) над цената от януари 2022 г., докато на хлябът и хлебните изделия са с 34% по-скъпи в сравнение с преди 12 месеца", казва той.
Изводът му е, че намалението или пълното премахване на ДДС "не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени".
"Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато (отново) започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система", коментира той.
Богданов отчита, че има повишение на цените на горивата и разходите на фирмите за труд на годишна база, но отхвърля другия аргумент, че производителите на хляб са се запасили с по-скъпа пшеница, което е довело до продължителен отложен ефект на поскъпване на крайния продукт.
"Пазарните цени се определят от търсене и предлагане към всеки един момент и нямат отношение към вече реализирани загуби на някои от участниците в миналото", пише още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
