Няма място за старите кучета

"Почтеност, прозрачност, професионализъм" - спомняте ли си клетвата на служебния кабинет на Стефан Янев при поемането на властта на 12 май?

Един месец по-късно паметта за публичния ангажимент май изневери на д-р Стойчо Кацаров. Служебният здравен министър реши да отстрани проф. Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести, като използва най-плиткия и банален аргумент - навършване на пенсионна възраст.

Нямаше особена почтеност в този триумф на чиновническото безличие.

Нямаше и следа от прозрачността, която всички очакват от служебния кабинет. Министерството на здравеопазването обнародва новината за пенсионирането на Кантарджиев без мотиви, едва след като всички медии вече знаеха за нея, а колегите на професора от НЦЗПБ излязоха на протест.

Колкото до претенциите за професионални подбуди зад формалното уволнение - Тодор Кантарджиев не е хищна калинка от партийна банка, а учен с над 30-годишна практика, национален консултант по микробиология, специализирал в Германия (вкл. в института "Роберт Кох") и Великобритания.

Да, той беше meme-генераторът на НОЩ. Той беше "господарят на ефира" зад пагоните на ген. Венцислав Мутафчийски по време на Covid-кризата.

Кантарджиев беше човекът, който се опитваше да преведе пандемията, така че да го разберат и на димитровградския пазар.

Хвалеше ракията като дезинфектант, препоръчваше доматен сок за профилактика срещу тромби, а лимона със сода - като лечение срещу британския щам на SARS-Cov2. Препоръчваше на пътниците в градския транспорт да открехват прозорците на поне един пръст, защото това намалява 10 пъти шанса за заболяване от респираторен вирус.

Понякога комедийният контраст му се получаваше, понякога езикът му беше неуместен. И все пак едно не може да се отрече на професора - не спря да отговаря на въпроси и критики дори когато бяха истерични, тенденциозни и безсмислени.

От самото начало Кантарджиев предупреждаваше, че епидемията е тест за морала на нацията. По това време противниците му твърдяха, че от Covid не се умира, а хигиенните мерки са насилие над личността.

Кантарджиев е и човекът, който пред Министерски съвет е настоявал държавата да осигури достъп до повече и различни типове ваксини, вместо да се пазари на евтиното и да залага цялата си кампания на един производител.

Националният оперативен щаб, в който той участваше, не беше безгрешен, но беше единственото институционално ниво на отговорност за здравното управление на кризата с Covid-19.

Най-големият недостатък на НОЩ не беше липсата на експертиза или липсата на обществено доверие. Напротив. Това, което подкопа авторитета му, беше слабостта на политическото лидерство - грешното планиране, едноличните решения, зависимостта от лобистки натиск и гонитбата на предизборни цели на кабинета "Борисов 3".

Това е причината, поради която България регистрира рекордна извънредна смъртност през есента на 2020 и пролетта на 2021 г. Това е причината за фиаското в първите месеци на ваксинационната кампания.

Служебното правителство дойде на власт не само със задачата да организира честни и демократични избори, но и да "разкрие истинската картина за състоянието на държавата".

Състоянието на държавата няма нищо общо с 65-та годишнина на Тодор Кантарджиев през декември 2020.

Неслучайно отстраняването му възпали критики и от ляво, и от дясно, и от медиците, и от гражданите. Невероятно, но факт - успя дори да събуди реакция от Българския лекарски съюз, който удобно премълчаваше най-тежките грешки на предходното правителство.

Служебното правителство трябваше да превърне в свой приоритет "преодоляване на последствията от пандемията и въвеждането на ред в хаоса с ваксинациите" (по думите на Румен Радев).

Само че пандемията вече изчезна от дневния ред на властта и на медиите. На мястото на НОЩ се появи вакуум. За планиране на контрола върху пандемията в период от 3-6 месеца изобщо не се говори. Извън София, Пловдив, Бургас и Варна имунизационната кампания е почти на пауза. В области като Видин и Силистра се ваксинират по по-малко от 100 души на ден.

При това положение трудовият договор на проф. Тодор Кантарджиев би трябвало да е последната грижа на Стойчо Кацаров.

Правителството на "демократичното единодействие", както го наричаше президентът Радев, рискува с гафовете си да материализира най-тежките обвинения на опонентите си и да потвърди опорните им точки. Нищо лично, просто реваншизъм.