С огромно мнозинство на референдум тази седмица Дания взе историческото решение да се включи в общата отбранителна политика на ЕС. Така единствената европейска държава, която не участва в политиката за сигурност и отбрана на Съюза, най-накрая ще промени това и ще вземе участие в общи учени и военни операции.
Това решение обаче е много повече от решителна промяна на мнението в страната, която често е враждебна към европейската интеграция. То променя напълно ситуацията за сигурността в скандинавските страни, като ги сближава по-тясно с техните балтийски съседи и дава на целия регион потенциал за по-голямо влияние на континента, посочва "Financial Times".
След референдум: Дания се включва в отбранителната политика на ЕС
„За първи път всички скандинавци и балтийци ще могат да участват в едни и същи военни мисии, всички ще бъдем членове на едни и същи институции. Всички тези институционални спорове и въпроси кой е член на какво ще приключат. Това е истинска повратна точка“, каза бившият датски министър Лике Фриис.
Друг бивш премиер - този на Финландия, Алекс Стуб, също посочи, че нещата са се "променили напълно". Тази драматична промяна беше породена от руската инвазия в Украйна, след която скандинавските и балтийските държави осъзнаха сериозността на руската заплаха за техния суверенитет.
„Всичко е благодарение на Путин. Нищо не обединява хората така, както общ враг. Забележителна е динамиката в региона в момента. Можем да говорим за „бастион на севера“, казва Мина Аландер, научен сътрудник в Германския институт по международни въпроси и въпроси на сигурността пред "Financial Times".
В близката история Дания е отхвърляла предложенията на ЕС за включването към някои от структурите ѝ. През 2000 г. Копенханген отказа да приеме еврото, но гласуването тази седмица едно проевропейско решение за страната, която е член на Съюза от 1973 г.
Тези промени се наблюдават и в други части от континента. Миналия месец Финландия и Швеция официално обявиха кандидатурата си за членство в НАТО, слагайки край на дълъг период на неутралност по военните международни въпроси. Това отново беше в резултат на войната в Украйна. През 2017 г. само 19% от финландците подкрепят присъединяването към Алианса, а 53% са против. В началото на май тази година процентът се обръща на 76% "за" и само 12% "против".
Към тази обща европейска обвързаност можем да добавим и Норвегия, която, макар и да не е член на ЕС, вече сътрудничи активно в няколко области на отбраната и сигурността.
Въпросът обаче е какво може да постигне този по-единен северен регион, заедно с трите балтийски държави. Най-очевидната промяна ще бъде, че планирането на отбраната за това как да се отговори на потенциална руска атака ще може да включва всичките осем държави, вместо всяка да има само национални планове.
„За първи път в историята ще имаме всички скандинавски и балтийски страни в един и същи договор за колективна отбрана. Това е много голяма промяна, която създава повече сближаване в региона. Всички сме имали една и съща оценка на заплахата и един и същи сложен съсед, но различни договорености за това как да я управляваме. Сега сътрудничеството става много по-ясно и много по-тясно”, казва Кристи Райк, директор на Естонския институт за външна политика.
Отбраната на Естония, Латвия и Литва би била по-лесна с включването на Швеция и Финландия в НАТО, особено след като стратегическият остров Готланд, намиращ се в Швеция, ще бъде в рамките на военния съюз.
Междувременно във Франция и Германия има нарастващ дебат за това как Централна и Източна Европа, водени от балтийските страни и Полша, имат водеща позиция спрямо Украйна, заедно със САЩ и Великобритания.
Кристи Райк отбелязва, че „естонската позиция никога не е била чувана толкова много, колкото през последния месец“, но също така, че „разликите в подхода към Русия остават дълбоки“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
