Смяната на обслужващата банка на Столичната община, предложена от кмета Васил Терзиев, няма да бъде разгледана преди есента. Това реши комисията по бюджет и финанси към Столичния общински съвет (СОС), след като представители на ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, отцепници от „Възраждане“ и ВМРО подкрепиха отлагането на доклада.
По-изненадващо в случая е, че самото предложение за отлагане дойде от Благовеста Кенарова – общински съветник от „Продължаваме промяната“. Тя обясни решението си с липса на достатъчно информация за мотивите, които стоят зад искането за смяна на Общинска банка – институцията, която от години обслужва финансовите операции на общината.
Предложението на Кенарова предизвика изненада и напрежение в групата на ПП-ДБ. Нейните колеги, включително председателят на групата Бойко Димитров, се противопоставиха на идеята за отлагане и настояха докладът да бъде разгледан. Заместник-кметът по финансите Иван Василев също апелира за дебат, подчертавайки, че идеята не е свързана с конкретна банка, а цели по-добро и по-прозрачно обслужване.
От ПП-ДБ призоваха Кенарова да даде повече яснота за своето становище, но тя отказа да го направи.
Очаквания за съпротива срещу доклада за смяната на Общинска банка имаше още преди днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси. Неочаквано обаче е мястото, от което дойде тази съпротива.
Миналата седмица съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев обясни, че е напълно възможно да има атака срещу Васил Терзиев заради предложението му, тъй като става дума за сериозни финасови интереси. Мирчев коментира, че "има всякакви индикации", че част от собствеността в Общинска банка "е свързана с бизнесмени, близки до Пеевски".
Докладът на кмета Терзиев предвижда търсене на по-качествено банково обслужване чрез процедура за избор на нова институция. В момента Столичната община продължава да работи с Общинска банка, въпреки че още през 2018 г. продаде мажоритарния си дял от 67,6%. Купувач стана дружество, свързано с пловдивския бизнесмен Георги Самуилов.
Сега кметът предлага да бъдат изпратени запитвания до петте най-големите търговски банки в страната – ДСК, Уникредит, ОББ, Юробанк и ПИБ – с цел да се избере институция, която предлага по-добри условия и по-високо качество на обслужване.
Според мотивите на Терзиев процедурата трябва да бъде открита за банки, с които Министерството на финансите вече има договори за плащания чрез СЕБРА и които имат опит в работата с бюджетни организации и развита клонова мрежа.
Очаква се дебатът по темата да бъде подновен през есента, когато СОС възобнови работата си след лятната пауза.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: