Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Дмитрий Рогозин управляваше "Роскосмос" в продължение на четири години, а мандатът му ще се запомни с гръмки обещания, серия от скандални изказвания и явно изоставане на руската аерокосмическа индустрия зад напредъка, който отбеляза SpaceX на Илон Мъск.
За няколко години Рогозин обещаваше да построи атомен междузвезден космически кораб, да качи руски апарат на Луната до 2021 и да построи ракета за многократна употреба, подобна на Falcon на Мъск. Нищо от това не се сбъдна на практика, но медиите в Русия непрекъснато отразяваха изявите му.
"Медуза" посочват, че извън мегаломанските амбиции на Рогозин "Роскосмос" все пак може да се похвали с известни позитивни резултати в сравнение със скандалите на предшествениците си - като по-малка аварийност на изстреляните ракети и относително намаляване на по-ранните тежки корупционни обвинения срещу агенцията.
В останалата си дейност обаче Дмитрий Рогозин ще остане в историята с непремереното си поведение и с това, че превърна руската космонавтика в "оръжие" за политически интереси - включително с опитите да усвоява колкото се може по-голямо държавно финансиране без особен резултат.
След началото на войната в Украйна Рогозин е забранил доставката на двигатели за САЩ и е отказал да осигури вече платени ракети-носители на британската компания OneWeb с идеята да "накаже" британските власти.
"Всъщност доста ясно показа на целия свят колко ненадежден партньор може да е Русия в космонавтиката - да вземе парите, да обещае нещо и да не направи нищо, като просто излъже партньорите си в произволен момент. Фактът, че отношението към руската космонавтика се промени значително в последните години към негативна посока също е лична "заслуга" на Дмитрий Рогозин", пише "Медуза".
На свой ред медията "Агентство" показва, че неизпълнените ангажименти са характеристика на Рогозин не само в извънредни случаи за трети страни - а са честа практика и по отношение на руската публика.
През 2018 г. той обещава, че "Роскосмос" ще се откаже от остарелите ракети-носители "Протон" до 2021 г., но до този момент това не е факт. Напротив, през пролетта на 2022 г. се съобщава, че сглобяването им ще продължи поне до 2023 г. Наследникът им "Ангара А-5" все още е в процес на производство.
Второто неизпълнено обещание на Рогозин е да използва космодрума "Восточний" за полети, които да се организират всеки месец. Площадката, която се намира в Амурската област, е пусната в експлоатация през 2016 г., като целта е да се избегне зависимостта от казахстанския "Байконур".
"Восточний" поглъща огромни инвестиции още преди Рогозин, като става причина за мащабно разследване за корупция - на този фон космодрумът има едва 9 успешни пускания на ракети до 2020 г. и "рекордните" пет полета през 2021 на фона на общо 14 руски изстрелвания от "Байконур" през същата година. .
Не се реализира и идеята му от 2020 г. за изпращане на автоматическа станция на Луната, нито обещанието от 2019 г., че Русия ще започне възможно най-бързо да строи ракети за многократно ползване, подобни на тези на SpaceX. Последните коментари на Рогозин за напредъка по този проект са, че тази технология няма да се появи, докато "Роскосмос" не реши, че е дошло време да спре да лети със "Съюз-2".
Сред странните идеи на Дмитрий Рогозин е и т.нар. "Государево око", наричано подигравателно "Окото на Саурон".
Предложението му от 2019 г. е да се изгради нова спътникова система, която да позволява постоянно следене на обектите от наземната инфраструктура на Русия. "Окото на Саурон" би трябвало да заснема всевъзможни обекти от различни ъгли и да позволява на държавното ръководство да следи ситуацията по цялата територия на страната в реално време.
Рогозин си представя, че Владимир Путин ще има пълен достъп до системата, но част от ресурса ѝ можел да се ползва и от фирми като "Газпром", "Роснефт", "Лукойл" и др.
Какво се е случило с този амбициозен замисъл - никой не знае.
В същата 2019 г. Дмитрий Рогозин ражда и друга забележителна идея - да изпраща хора с високи постижения на полети в Космоса като награда за работата им. Той разказва, че билетите може да се раздават на "заслужили учители и учени", но замисълът му така и не се осъществява.
Изпращането на робота FEDOR ("Фьодор") на Международната космическа станция, което се превърна в "емблема" на мандата на Рогозин, също се оказа без особена добавена стойност. "Фьодор" се запомни повече не с присъствието си на МКС, а с присъствието си в Twitter.
През 2020 г. официалният акаунт на руския робот беше премахнат от социалната мрежа, след като от негово име започват да излизат серия от обидни публикации срещу руски космонавти (в една от тях се казва, че двама души от руския екипаж на МКС били в състояние на алкохолно опиянение).
По това време профилът се поддържа лично от Дмитрий Рогозин, което доведе и до основателни съмнения, че шефът на "Роскосмос" е започнал да пише от името на робота, докато се намира в неадекватно състояние.
Склонността му към странна и скандална публична комуникация - особено в споровете му с Илон Мъск - е добре документирана в Twitter през последните години.
Шефът на "Роскосмос" и бивш астронавт от NASA влязоха в остра престрелка в Twitter
През май 2022 г. профилът на "Фьодор" беше изненадващо отключен, а човекът, който беше поел поддръжката му, обяви, че не желае да бъде асоцииран с шефа на "Роскосмос" и "потомците на червено-кафявата чума от 20 век, която носи смърт и разурешния в 21 век".
Собственият акаунт на Рогозин в Twitter беше замразен в средата на юни - десетина дни след като той заплаши "страхливите българи" с балистична ракета "Сармат" заради отказа от пускане на самолета на Сергей Лавров в българското въздушно пространство.
