Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Оливиеро Тоскани е творец, който промени завинаги света на рекламата.
Тоскани не е просто фотограф - той е разказвач на истории, които събуждат съвестта. Създаде изображения, които светът никога няма да забрави.
Превърна рекламата в социален манифест - поле, където красотата среща реалността, а изкуството се превръща в действие.
Тоскани си отиде от свят на 13 януари 2025 г. на 82-годишна възраст. Но остави наследство и то какво.
Когато преди години го питат за същината на неговата работа, фотографът отговаря: „Комуникация. Рекламата е най-добрият начин за комуникация, защото достигаш до най-много хора".
Оливиеро Тоскани придобива международна известност в началото на 80-те години, след като Лучано Бенетон го наема за творчески директор на семейната модна компания. Работи там до 2000 г.
„Не ме интересуваха толкова суетата и рекламата на Benetton“, споделя Оливиеро Тоскани в интервю за сайта The United Nations of Photography през 2012 г.
„За мен беше важно една компания да демонстрира социална интелигентност и чувствителност към обществото. Резултатите показаха, че тази концепция работи.“
Кампаниите му за Benetton са културни явления, които предизвикват дискусии, повдигат важни обществени въпроси.
Те рядко включват характерните за Benetton ярки плетива, вместо това се вглеждат в духа на времето и изследват тежки социални теми като епидемията от ХИВ/СПИН, расизма и смъртното наказание.
Покрай полярните реакции, които част от проектите му предизвикват, сам казва: "Все още не мога да разбера как обществото се шокира от нещо, което очевидно съществува. Това е все едно семейство всячески да избягва да говори за истинските проблеми."
Умиращият от СПИН Дейвид Кирби (1990 г.)
В една от най-скандалните му, но и най-прочути кампании, Тоскани включва снимка на умиращия от СПИН Дейвид Кърби, който лежи в болница в Кълъмбъс, Охайо, заобиколен от близките си.
Изображението се възприема изключително противоречиво, от една страна заради голямата му прилика с образа на умиращия Христос, а от друга - заради използването на подобен драматичен образ за продажба на дрехи.
Фотографията предизвиква разговор за епидемията от СПИН в момент, когато темата е табу.
Тоскани превръща страданието в символ на човешката крехкост и необходимостта от състрадание.
Целувката между свещеник и монахиня (1991 г.)
Този кадър буквално разтърсва религиозните среди и поставя под въпрос границите между вярата, любовта и морала.
Целувката на свещеник с монахиня е не просто провокация, а метафора за разрушаването на догмите и лицемерието в обществото.
Тоскани използва образите, за да ни напомни, че любовта говори на универсален език.
Колко абсурден е расизмът (1989-1993)
Най-емблематичният кадър, с който Тоскани показва абсурда на расизма, е на три сърца с надписи "White", "Black" и "Yellow".
Една от основните теми, която форографът интерпретира през целия си професионален път, е тази за мултикултурализма, за това, че различията трябва да ни обединяват, не да служат като оръжие за разделение и пропаганда.
Кампанията за мир (1993 г.)
Снимката на кръвопролитна война, представена чрез окървавени дрехи – тези на войник, цивилен и дете – издига гласа на Тоскани срещу жестокостта на войната.
Изображението на дрехите на войник, убит в Босна, е вик срещу насилието и разделението, който показва последствията от човешките конфликти по най-суровия възможен начин.
Фотографията му на прегърнатите евреин и палестинец е една от най-силните визуални метафори за мир и човешко единство.
Кампанията предизвиква както възторг, така и противоречия.
За едни е символ на възможността за мир в региона, за други - наивна утопия.
Но както винаги, Тоскани успява да постигне своето: да накара хората да говорят, да спорят, да чувстват.
Кампанията срещу анорексията (2007 г.)
През 2007 г. Тоскани прави стряскаща кампания и за модната марка Nolita. Той снима френската манекенка Изабел Каро, която тежи 31 кг при ръст 164 см, за да насочи общественото внимание към анорексията.
Тоскани използва този кадър, за да хвърли светлина върху натиска на модната индустрия и обществените стандарти за красота, които тласкат младите хора към самоунищожение.
Осъдените на смърт (2000 г.)
Фотографът напуска Benetton през 2000 г. след скандал, предизвикан от кампания със снимки на американски затворници, осъдени на смърт.
Тогава Тоскани и американският журналист на свободна практика Кен Шулман интервюират и заснемат 26 затворници, очакващи екзекуция.
Силата на тези портрети е в човечността, която внушават, въпреки съдбите на осъдените.
През 2017 г. творецът възобновява работата си за Benetton, след като самият Лучано Бенетон, основателят на компанията, се завръща начело.
Целта е да се опита да съживи марката, започнала да изостава в модния бранш.
Компанията прекъсва връзките си с фотографа отново през 2020 г. заради коментари, в които Тоскани омаловажава значението на трагедията със срутването на моста "Моранди" през 2018 г.
По това време съоръжението в Генуа е експлоатирано от подразделение на контролираната от семейство Бенетон фирма "Атлантиа".
43 души загубиха живота си при инцидента, а Тоскани казва в интервю: "Кой се интересува от падането на някакъв мост, нека да спрем".
Творчеството на Оливиеро Тоскани беше представено на изложба в Цюрих, озаглавена „Фотография и провокация" през 2024 г.. Там е и една от последните му публични появи.
Тоскани почина на 13 януари 2025 г. на 82-годишна възраст. Той страдаше от амилоидоза - рядко и нелечимо заболяване, което засяга жизненоважни за организма органи.
„Живял съм прекалено добре. Никога не съм имал господар, заплата, винаги съм бил свободен", казва приживе Оливиеро Тоскани.
