През първата седмица на април, когато пандемията Covid-19 бе достигнала своя пик в Ню Йорк, членовете на Съвета за сигурност на ООН водеха напрегнати дискусии относно протокола, изискващ провеждане на официални срещи само в специална зала в централното управление на организацията. Най-накрая руснаците се съгласяват да използват видеоконферентна връзка и пренасят дебатите онлайн, но това не помага много да се излезе от политическата безизходица, в която се намират петте постоянни членки – САЩ, Великобритания, Русия, Китай и Франция.
Най-голямата глобална криза от Втората световна война насам изправи дипломатическата професия пред големи предизвикателства. Дипломатите не могат да се срещат лице в лице, да осъществяват пътувания в чужбина или да организират срещи на високо ниво. Мисиите отвъд границите на страните им по принцип целят те да се запознаят със събитията на място, но сега това не е възможно заради пандемията Covid-19.
Министри и дипломати трябва да се приспособят към новата реалност и да извършват голяма част от работата си онлайн, понякога през не толкова сигурни мрежи. Двустранните политически срещи от разстояние станаха нещо често срещано, а конференциите в Zoom – неизменна част от политическите събития.
Дали това е новата нормална реалност? Засега изглежда така, а към това сочи голямата несигурност за бъдещето – все още не е ясно дали пандемията ще бъде победена през следващата една година. Цялата тази връзка от разстояние или ще има продължителен ефект върху международните отношения, или може да се докаже само като временен феномен, който ще изчезне заедно с коронавируса.
Конференциите в приложението Zoom, или както списание „Foreign Policy“ ги нарича – „Zoomplomacy“, вече дадоха някои добри резултати. В началото на април енергийните министри на страните членки в ОПЕК успяха да сключат
Историческа сделка: Рекордно намаляване на световното производство на петрол
за намаляване на световното производство на петрол. И всичко това се случи онлайн.
От друга страна, видеоконферентните срещи на Г-7 и Г-20 от началото на пандемията не доведоха до никакви конкретни решения. Този частичен провал обаче се обяснява по-скоро с различаващите се интереси на страните, а не с начина, по който са провеждали дискусиите си.
В последните седмици се появиха оплаквания относно трудностите и ограниченията, които се срещат при дипломацията от разстояние. „Foreign Policy“ се свърза с десетки официални лица от САЩ, Европа, Израел и от ООН, които изразиха недоволството си.
Някои отбелязват, че е трудно да се водят реални преговори без човешки контакт, допълнителни разговори и дори без възможността да се анализира езикът на тялото на събеседника. Подрината е възможността да се изградят и поддържат значително здрави отношения.
Ежедневните въпроси могат да се решават от разстояние и на по-ниско ниво, но важните и големи решения са почти немислими без личното включване на лидерите. Например – на обичайните многостранни срещи финалните детайли на повечето споразумения често биват изяснявани чрез странични дискусии насаме между няколко лидери. Тази възможност отпада при онлайн комуникацията.
Като цяло при срещите от разстояние съществува склонността към погрешни схващания и има риск от грешно представяне на факти, което може да мине незабелязано. Дипломатите трудно стигат до разбирателство без елементите странични разговори, език на тялото и чувство за вътрешногрупова динамика.
Съществуват и чисто технически бариери като интернет връзка, както и още редица ограничения – сред които език и часови зони. Освен това дипломатите знаят, че вече всичко, казано на срещите им, ще бъде записвано.
Някои от тях споделят, че е изключително трудно да се подготвят за ефективни многостранни срещи на върха. Нормалните преговори насаме между представители на участващите страни, подготвящи дневния ред, вече ги няма. Вместо това онлайн комуникацията намалява възможността за постигане на предварително разбирателство на по-ниско ниво – всички решения се вземат пред екрана и пред лицата на десетки други официални лица.
„Foreign Policy“ отбелязва още, че на срещите в Zoom им липсва драмата, няма ги снимките, ръкостисканията, медиите и общественият компонент, който често помага на лидерите да стигнат до нужното решение.
По-ниските нива на организация на срещите на върха могат да бъдат използвани тактически от по-авантюристични актьори в преговорите. Когато лидерите на ОПЕК се договориха да намалят световното производство на петрол, Мексико отказа да се включи и това доведе до втора необикновена видеоконферентна връзка на ниво министри, в която страната реши да не блокира сделката.
И последно, но не на последно място, онлайн платформите повдигат въпроси за сигурността. Възможността да бъдат „хакнати“ от шпиони, разузнавателни служби или дори престъпници води до огромен риск.
Германското външно министерство в средата на април забрани използването на платформата Zoom за видеоконферентни разговори именно поради рискове за сигурността. "Според медийни информации и според собствените ни познания, софтуерът на мобилното приложение Zoom има критични слабости и продължава да има значителни проблеми със сигурността и защитата на данните“, се казва във вътрешно писмо до служители на министерството, съобщава немският вестник "Ханделсблат".
Използването на платформата бе забранено също така в Тайван и Сингапур, а сенатът на САЩ призова членовете си да не използват приложението.
В същото време Alphabet Inc - компанията-майка на Google - забрани Zoom на лаптопите на своите служители, позовавайки се на опасения за сигурността. Приложението, собственост на компанията Zoom Video Communications Inc, се сблъсква с обратна негативна реакция на негови потребители, които са притеснени от липсата на криптиране от край до край по време на видеосрещи и т.нар. zoombombing - нежеланото проникване във видеоконферентен разговор от дадено неканено лице.
Има обаче и дипломати, които са позитивно настроени към новата реалност. Макар да остава със смесени чувства, сред тях е и Специалният координатор на ООН за Близкоизточния мирен процес Николай Младенов. Той споделя, че използва често онлайн платформите за комуникация през последния месец. Казва, че те не са добра среда за срещи, на които се обсъждат конфиденциални въпроси, но ежедневните разговори са по-ефективни.
„Странно е, но работи. Няма време за подробности, така че преминаваш директно към проблема. В това отношение срещата е по-ефикасна в сравнение с такава, ако трябваше да се пътува, да се започне с неофициални дискусии, чаши кафе или обяд и чак тогава да се премине към същинската част“, споделя българският дипломат.
Именно това е един от плюсовете на онлайн комуникацията – спестяват се пари от самолетни билети, престои в хотели и от друг транспорт. По-кратката програма и по-малкото логистични изисквания всъщност представляват страхотна възможност официалните лица да се концентрират върху детайлите и да стигат до по-бързи решения.
Личните срещи между дипломатите няма да изчезнат но балансът между тях и онлайн дискусиите най-вероятно ще се наклони в полза на последните. Това изисква културна и психологическа промяна, която е по-лесна за младите и трудна за по-възрастните.
Една от възможните промени след пандемията е увеличаването на дистанционната работа във всички сфери. Младенов обаче се съмнява, че онлайн дипломацията ще се превърне в новата нормална реалност. „Когато можем да се завърнем към нея, дипломацията лице в лице ще бъде подновена. Но мисля, че и онлайн дипломацията ще продължи. Ще се научим как да я използваме по-добре, особено поради факта, че може да се наложи да разчитаме на нея за по-дълъг период, отколкото очакваме“, казва той.
Говорителят на Владимир Путин – Дмитрий Песков, също споделя това мнение - онлайн дипломацията „ще се вкорени в международните отношения и ще се запази дори когато всички карантинни мерки бъдат премахнати“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
