Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Дебатът между Илияна Йотова и Андрей Гюров преди балотажа на президентските избори роди прецедент.
Бившият премиер Кирил Петков обяви, че ще съди действащия президент Илияна Йотова, защото е излъгала обществото с неверни твърдения по негов адрес.
Забавно е, но никак не е смешно предизборни дебати да стигат до съд.
Полуистините, опорните точки, манипулациите и на моменти откровената проруска пропаганда обаче стигнаха отвъд това някой да се почувства лично засегнат.
В тази игра на нерви - политиката - има място за (почти) всичко. Но се влиза и на територии, които са опасни.
Особено ако поставят под въпрос геополитическия избор на страната. Особено когато на 300 км по права линия се води най-кръвопролитната война в Европа от Втората световна война насам. В която агресорът е ясен - Русия.
И двамата кандидати - Йотова и Андрей Гюров - имаха неточности в това, което споделиха с "публиката". И това не е драма. Различно е, когато се манипулират фактите целенасочено - това е опит за заблуда. Да подредим фактите, чието изопачаване е опасно.
"Договорът" в Украйна, "Белене" и кой щял да праща български войници
„Поехте ангажимента чрез това споразумение България да участва в Коалиция на желаещите. Тоест това е присъствие на български войници след някога примирие в Украйна.“
„Поехте ангажимент да предадем на украинците реакторите от Белене.“
Тези обвинения отправи Илияна Йотова към Андрей Гюров. Тя казва, че е "президент на мира". Говори за документ, подписан "тайно" от Гюров в Киев, докато той беше служебен министър-председател.
Йотова го нарича договор. Но документът е споразумение. Лексиката едва ли прави разлика в ушите на публиката, на която учебниците по международни отношения не са настолна книга.
А тя е, че първото е обвързваш документ, а второто е по-скоро обещание за бъдещи договори.
В споразумението, публикувано в сайта на Министерския съвет, няма поети конкретни ангажименти. Той потвърждава политиката на страната, която се води и от предходния редовен кабинет с премиер Росен Желязков. Той участва в срещи на т.нар. Коалиция на желаещите няколко пъти, в това число и лично - в Париж в началото на 2026 г. Във формата са почни всички страни от ЕС (без Унгария по времето на Виктор Орбан), Великобритания, Канада, Турция, Япония и др.
Военно участие е коментирано само от Франция и Великобритания, като изричното условие е това да стане след постигнат мир.
Президентът не може да взима решения за изпращане на войски където и да е. Нито министър-председателят - какъвто за 78 дни беше Гюров.
Народното събрание има решение, което забранява участие на български военни в Украйна, което е в сила. Решение за разполагане на войски може да вземе отново само парламентът - с изричен свой акт.
В 52-ото НС "Прогресивна България" има 131 депутати - тоест няма шанс подобно решение да мине без подкрепа от партията на Румен Радев.
Ангажимент да се продадат реакторите за АЕЦ "Белене" на Украйна също не е поет в споразумението
Нещо повече - решение на парламента от 2023 г. да се водят преговори за такава продажба все още не е формално отменено. Имаше такива опити (от "Възраждане" например), но не получиха подкрепа. Срокът, в който трябваше да бъдат проведени преговори за сделката, изтече, макар веднъж да беше удължен.
Има обаче "политическо решение" тези преговори да са в застой. И те са.
Ако някой може да ги размрази, то това не е президентът, а е Министерският съвет - и то само ако иска. Споразумението, за което говори Йотова, не предполага задължение.
АЕЦ "Белене" като реализация в България също е проект в застой - последният опит за рестарт беше по времето на ГЕРБ, но така и не се намери инвеститор, който да иска да строи без държавни гаранции. Тоест, инвеститорите смятат проекта за нерентабилен.
Договорът с "Боташ"
„„Боташ“ стана, защото господин Кирил Петков и господин Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руски газ за България.“
Това твърдение на Илияна Йотова беше в отговор на обвинението от Андрей Гюров, че за разлика от споразумението за сътрудничество с Украйна - 13-годишният договор с турската газова компания "Боташ" е обвързващ и е подписан също от служебен кабинет, но назначен от Румен Радев.
„Ние всеки ден плащаме по половин милион долара заради този договор.“, каза Гюров.
Това е вярно. Поне беше вярно от 2023 г. до идването на власт на Румен Радев. Едно от първите действия на правителството беше да поиска от Турция "замразяване" и предоговаряне на условията за достъп на България от турската държавна инфраструктура за пренос на природен газ.
"Булгаргаз" - държавната газопреносна фирма, която е страна по договора - дължи стотици милиони долара на турската страна за времето, в което договорът действа.
Според експерти продължаването му - особено на фона на неизползването на капацитета, който въпреки това се плаща, на практика ще фалира компанията.
Гюров пропусна да отбележи факта, че към момента не се трупат нови задължения. Но ден след дебата дори Министерството на енергетиката потвърди, че сумите, натрупани преди това, са дължими. Това стана с официално съобщение.
Категорично не е вярно обаче, че до този договор с "Буташ" се стига, защото кабинетът "Петков" е спрял руския газ.
Газът по дългосрочния договор за доставки за България с "Газпром" наистина беше спрян - месец след като Русия нападна Украйна през 2022 г. Това направи обаче не правителството в София, а самата руска "Газпром", която е контролирана от руската държава.
Направи го едностранно и без предупреждение. В същия период Русия обяви държавите от ЕС, в това число и България, за "неприятелски държави".
Каква е причината? Западните санкции срещу Русия заради агресията ѝ срещу Украйна. Те засегната плащанията и банковия сектор, в резултат на което руската компания не можеше да получава плащания в долари.
Единствената валута в договора за доставка на газ, подписан от България с "Газпром", обаче е долари. Кремъл поиска плащания в рубли. България логично отказа, защото би било нарушение - и на договора, и на санкциите срещу Москва, която финансира агресията си чрез приходи от износ на енергийни ресурси.
"Опорната точка", че България, а не Русия е спряла газа, не е нова - повтарят я от години "Възраждане", БСП и настоящите управляващи. Единственият проблем е, че това няма нищо общо с фактите.
По договора с "Боташ" Йотова твърдеше в дебата, че той е изгоден за България (ако капацитетът започне да се използва) и това тепърва ще се види. Но и тя се спомена, че този "изгоден договор" в момента е замразен по искане на Румен Радев.
Назначеният от него служебен кабинет на Гълъб Донев го подписа - между другото "тайно". Този договор е търговски и обвързващ страната с плащания в продължение на 13 години.
Едностранното разваляне на този договор ще струва на България неустойка от над 2 милиарда долара, по оценки на Министерството на енергетиката от 2025 г.
Бюджетът и цените
И ако геополитиката е по-сложна за публиката материя за разделяне на фактите от манипулациите и пропагандата, разговорът за пари не е толкова далечен.
Йотова и Гюров говориха за цени, инфлация и държавен бюджет, като неточности имаше и от двете страни.
След спор какви дефицити са заварени от настоящия кабинет след служебния - в което числата се разминаваха с данните на Националния статистически институт, Йотова каза по адрес на проектобюджета за догодина, че:
„Почти няма държава в Европейския съюз в момента, в която да е под границата на трите процента.“
Това е силно подвеждащо. От 27 страни членки 11 са в свръхдефицит - като България от тази година - според официалните данни на Евростат.
Мнозинството са под прага от 3% дефицит, а 5 от тях дори са бюджетен излишък, показва официалната статистика.
Кога инфлацията се повиши най-много?
Йотова каза, че инфлацията е растяла най-бързо по време на служебния кабинет "Гюров". Той ѝ отвърна, че това не е вярно, а и тогава цените на горивата - които и сега помпат инфлацията заради скъпия петрол
Конкретните реплики:
„По време на Вашето управление най-много се вдигнаха цените. По време на Вашето управление най-много скочи инфлацията.“, каза Йотова.
„По време на служебния кабинет, благодарение на нашата работа, цените на нефта и петрола бяха по-високи, а българските граждани плащаха по-ниско.“, каза Гюров.
Какво казват числата?
Кабинетът „Гюров“ е на власт в периода 19 февруари - 8 май 2026 г.
През април е отчетено най-голямото месечно поскъпване от началото на годината - 1,8%. През март то е 0,9%. Това обаче не доказва, че повишението на цените е причинено от действията на правителството.
Поскъпването през пролетта беше причинено от рязкото повишение на международните цени на петрола заради войната на САЩ и Израел срещу Иран и затварянето на Ормузкия проток. През април НСИ отчете 9% месечен ръст на цените в категорията „Транспорт“.
По време на кабинета "Гюров" цените на горивата на дребно бяха по-ниски от сега, въпреки че тогава има периоди с рекорд на петрола на международните пазари - над 120 долара за барел.
Рафинериите не купуват целия си петрол по текущите борсови цени - пренасянето на ефекта до бензиностанциите отнема време заради доставките и запасите, придобити при различни условия.
„Възродителният процес“ и ДПС
„Отново в България има Възродителен процес.“
Илияна Йотова приписва тези думи на Андрей Гюров, като според нея поводът е бил "защита" от страна на Гюров на арестуваните кметове от ДПС в дните преди първия тур на вота. Тя го пита дали поддържа тази версия.
Гюров обаче не е споменавал т.нар. "Възродителен процес" - периода на насилствено преименуване на българските турци и изселването им по времето на комунизма
В интервю за bTV няколко дни преди дебата той казва: „Борбата с олигархията е много важен проблем в българското общество като цяло и тези действия сега са прекалено закъснели.“
И пита дали акциите срещу кметове на ДПС не са "реакция на някаква разделена, развалена сделка между Пеевски и Радев или опит за сплашване на българските турци и на българските мюсюлмани".
Говори и за "сенки от комунистическия режим", но не и за "възродителен процес".
Йотова обвърза Гюров с Пеевски - каквито версии текат в близки до властта и проруски медии от седмица, с думите:
„Част от формациите, които подкрепят господин Гюров, потърсиха официалната подкрепа на „ДПС - Ново начало“ и господин Пеевски.“
Гюров ѝ отговори, че това не е вярно и повтори теза, която споделя от началото на кампанията - „Няма да търсим официална подкрепа от ГЕРБ, ДПС или други партии“.
Официална подкрепа от ДПС и Делян Пеевски не е искана от никоя то партиите, които подкрепят номинацията на Андрей Гюров за президент.
Според данните от екзитпол в изборната нощ на първия тур малкото избиратели на партията, които изобщо са отишли до урните, са гласували така - 39% за Илияна Йотова и 22% за Андрей Гюров.
Тези числа не подлежат на независима проверка. Но е ясно, че името на лидера на ДПС се използва за влияние върху публиката.
А дали след този дебат тази публика ще се превърне в избиратели - ще разберем в неделя.
