Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
3 април е критично важен ден за Унгария: Виктор Орбан прави крачка към четвърти последователен мандат като министър-председател. Срещу него и Фидес се изправя почти цялата останала политическа опозиция в Унгария - съюз, който обединява идеологически несъпоставими групи като националисти, социалисти, зелени и либерали.
За да мобилизира гласоподавателите си, Орбан пакетира парламентарните избори с насрочения странен национален референдум против "сексуалното образование в училищата без съгласието на родителите", "терапията за смяна на пола сред непълнолетни деца", "неограниченото представяне на сексуални образи, които може да повлияят на развитието на децата".
Начело на обединения опозиционен блок стои Петер Марки-Зай - католик, консерватор по убеждения, баща на 7 деца, кмет на южния град Ходмезьовашархей.
Марки-Зай е образът, срещу който Орбан не може да упражнява обичайните си обвинения срещу "упадъчните, либерални, леви" политически противници, коментира CNN.
Ако разпалването на абстрактни културни войни досега беше силата на Орбан, дори той се оказа неподготвен за избухването на истинска брутална война на източната граница на Унгария.
Само 3 седмици след срещата му с Владимир Путин в Москва, Русия нападна Украйна, като преобърна изцяло предизборната кампания в Будапеща.
В продължение на десетилетие Виктор Орбан се позиционираше като най-отявления проруски премиер в ЕС. Собственият му подход за концентриране на властта в Унгария изглежда като огледален образ на действията на Кремъл - антизападна, ултраконсервативна риторика, поддържана от държавно-финансираните медии.
Едновременно с това се опитва да балансира с Брюксел, като формално подкрепя санкциите срещу Русия, но твърдо не допуска възможност за налагане на крайни мерки като ембарго върху руския внос на газ и нефт. На 15 март Орбан обяви, че няма да допусне изпращането на въоръжение в Украйна и описа инвазията не като агресия на Путин срещу суверенна държава, а като конфликт между Изтока и Запада, в който интересите на Унгария не са представени.
"Не можем да помагаме на другите, като се самоунищожаваме - например да се замесим във война, която не е наша война и в която нямаме какво да спечелим, но можем да изгубим всичко", казва той.
Опозиционният лидер Петер Марки-Зай поставя избора пред унгарците като стратегическо решение: дали страната ще остави Орбан на власт, или ще избере Европа.
Лидерът на Фидес контрира с обвинение към опозицията, че е готова да "изпрати унгарски войници в Украйна", ако вземе властта. Марки-Зай отрича тези внушения, но засега експлоатирането на страха на избирателите играе в полза на Виктор Орбан и увеличава преднината му пред опозиционния блок.
"Премиерът наистина изпъква в ситуации като тази. Иска да се позиционира като защитник на Унгария - затова стратегията на кампанията му е да създава врагове и заплахи за страната", казва Андреа Вираг от института "Републикон" в Будапеща.
Отстъпчивостта на Орбан пред Русия вече влошава отношенията му не само с Володимир Зеленски, но и с доскорошните най-близки съюзници на Унгария в Европа - Полша.
"На фона на смъртта на хиляди цивилни граждани - не мога да разбера този подход. Тази политика ще струва скъпо на Унгария", казва полският президент Анджей Дуда преди седмица.
Независимо от разклатените външни позиции и обединението на опозицията, Виктор Орбан може да разчита на вътрешния контрол върху институциите и медиите.
Вираг описва Унгария като "напълно различна държава от това, което беше преди 12 години".
Разследващият журналист Шаболч Пани казва пред CNN, че в Унгария вече съществуват две паралелни реалности:
"Половината от унгарското общество, което консумира държавните медии, вижда Орбан като спасител, който пази Унгария от западния глобален либерален елит".
Същите медии прокарват удобен за Путин наратив за войната в Украйна, като внушават, че не Москва, а Киев е виновен за избухването на конфликта с "агресията" си. Опозиционните гласове трудно пробиват балона, който държавната медийна машина създава.
Залогът за изборите на 3 април е сериозен: ако обединените партии не успеят да се преборят за властта, това ще е поредно доказателство за доминацията на Орбан. Ако той успее да получи значително мнозинство, допълнителното консолидиране на позициите му ще стане още по-спешна задача за него.
