Служебното правителство има задължение да направи всичко възможно България да стане част от Еврозоната от 1 януари 2024 г., а това означава да подаде заявление и да поиска от Европейската централна банка доклад. Това се разбра от думите на Андрей Гюлов от "Продължаваме промяната" пред БНР.
Коментарът идва, след като Министерството на финансите официално обяви през седмицата, че приемането на еврото се отлага и правителството няма да внесе нужните документи за задвижване на европейската процедура по план. Основната причина - част от законите, които България е поела ангажимент да приеме, не са факт, по думите на министър Росица Велкова.
Гюров припомни, че има решение на Народното събрание, което изрично задължава служебния кабинет "да направи всичко възможно, за да може България да влезе в еврозоната на 1-ви януари 2024 г., а това означава и да поиска от Европейската централна банка конвергентния доклад".
Самото решение на 48-ото НС от ноември 2022 г. и гласи:
- Министерският съвет в координация с Българската народна банка да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите членки, чиято парична единица е еврото, и държавите, участващи в Механизма за обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II), с оглед приемане на еврото в Република България с целева дата 1 януари 2024 г.
- Министерският съвет в координация с Българската народна банка и другите отговорни институции да ускори процеса на техническа подготовка за приемане на еврото съгласно Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет на 27 май 2022 г.
Гюров подчерта, че България е сред страните с най-добри показатели в Европа по критерия за съотношение дълг към БВП, както и бюджетният дефицит, който е в рамките на Маастрихтските критерии: "Успяхме да покажем, че в България може да се реализира една широка социална програма, да се подкрепят бизнесът и гражданите, а в същото време бюджетният дефицит да бъде под 3%. Това повдига интересния въпрос, ако това не се е случвало досега, къде са отивали тези средства?".
След представителя на ПП в ефира на БНР беше министър Велкова. Тя постави акцент:
"Новата ни цел е друга дата през 2024 г. за влизане в еврозоната. Бихме могли да се опитаме за 1-ви юли". Велкова обявни, че ако през февруари България подаде искане за конвергентен доклад до края на февруари, то отговорът по него ще бъде "не". И повтори, че страната ни не е изпълнила ангажиментите си, произтичащи от присъединяването към Валутния механизъм 2, а това са 4 закона, които трябва да бъдат приети. Второ - не покриваме критерия за инфлация.
"Няма смисъл да подаваме искане за такъв доклад, след като знаем, че отговорът ще бъде "не". ... Към юли месец има вероятност да успеем да покрием критерия за инфлация, но не 100%, а като се изключат от осредняването страните с най-ниска инфлация", каза още Велкова.
В 48-ото НС наистина не бяха приети законите, за които е поет ангажимент по пътя към еврозоната. Една от промените, която не се случи, че в Кодекса за застраховането. Финансовото министерство внесе нужните поправки, но ГЕРБ, БСП, ДПС, "Възраждане" и "Български възход" ги блокираха, като подозрението е, че зад действията стои частен интерес на един от застрахователите - в случая "Лев инс", свързван с Алексей Петров.
Не бяха приети и промени в закона срещу изпирането на пари - за него не стигна времето на 48-ия парламент, който бе разпуснат заради невъзможността да състави правителство.
Партиите влязоха в режим кой е по-виновен за ситуацията, като от ГЕРБ обвиниха бившето правителство на Кирил Петков, че е помпало инфлацията и затова сега страната ни не отговаря ни критериите.
Хърватия, която влезе в Еврозоната на 1 януари 2023 г. също не отговаряше на този критерий - на фона на това, че инфлацията е проблем в цяла Европа, особено след началото на войната в Украйна, но членството ѝ не бе спънато.
Партиите влязоха в свада "кой е по-по-най-виновен" за проваления план за еврозоната
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
