Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"В един разстрелван от вашите кумири днес свят на демокрацията и справедливостта, бих искала да ви видя как обяснявате на близките на украинците, които загиват всяка минута върху собствената си земя, безумната си мотивация да крещите така. Бих искала да ви видя очи в очи и с руските майки, които вече получават синовете си в оловни ковчези… За Бога, спрете да крещите, господине! Замълчете. А ако нямате човешкия инстинкт и първичната мъдрост да го сторите, говорете тихо".
С тези думи сценаристът и режисьор Иглика Трифонова (автор на филми като "Писмо до Америка", " Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" и др.) се обръща към Костадин Костадинов в отворено писмо до "председателя на една малка партия, нарекла себе си „Възраждане“.
Поводът за думите на Трифонова са изявленията на Костадинов от трибуната на Народното събрание на 1 март, когато той нападна правителството за това, че "предало интересите" на България с евакуацията на генералното консулство от Одеса, където нямало въоръжени действия, и обяви държавата за "васал".
Още тогава премиерът Кирил Петков го попита: "Като сте такъв мъж, не сте в Одеса да водите рейсовете и да спасявате българите, а се упражнявате в риторика?".
Публикуваме цялото писмо на Иглика Трифонова:
"Господине, Костадинов,
Бездарните спектакли, които устройвате от трибуната на народното събрание, възмущават хиляди, хиляди българи, вярвайте. През последните години се нагледахме и наслушахме на лидери на партии, влезли на косъм в парламента, държащи се невъзпитано, недопустимо, брутално и предлагащи вместо идеи, някакви скандали и не съвсем довършени мисли. Но, трябва да признаем, вие блестите между тях с особена яркост.
Престанете да крещите, господине! Банално известен факт е, че мъжете не крещят. Правят го хора, които силно желаят да бъдат видими, а нямат друг начин да го постигнат. Вибрациите от собствените ви крясъци очевидно ви пречат да се съсредоточите и съобщавате неща, взаимно изключващи се и неясни. Отваряте повече изречения, отколкото сте в състояние да затворите.
Твърдите, че в Одеса е безопасно, и сякаш съжалявате, че това е така и в същото време, със самочувствието на огромен политически фактор, търсите отговорност от другите защо не спасяват повече хора.
Наистина господине, защо не го направите сам?
Не хабете енергията на правителството да се занимава с вас. Хората имат истински сериозни задачи в момента. Въпреки неконтролируемия ви патос, остава неясно коя е вашата майка и вашия отец /?!!/, колко майки и отци имате и коя е вашата родина? Имам плаха надежда, че вие си знаете. Но това в момента няма никакво значение. Едва ли някой смислен човек би се занимавал с вас до 24 февруари, но СЕГА Е ДРУГО.
Прозрачно ясно е какво извършвате в момента. Набирате бъдещи гласоподаватели, независимо какви и независимо на каква цена. Това, че го правите по време на война, няма хуманно извинение. Това е политическо мародерство.
Сега хора като вас зареждат с гориво емоциите на френетичните русофили, които за огромно историческо съжаление не се интересуват от фактите, от смисъла, а се движат на крилете на някаква стихийна екзалтация и се чувстват като хора с две майки, с две родини и част от някаква богоизбрана славянска общност, каквото и да значи това.
Питам се какво си мислят тези русофили сега? В тяхната доктрина възможно ли е славянин да напада и убива славянин? Явно, да.
Крясъците на хора като вас, господине, могат да бъдат цитирани и използвани от пропагандната машина на Путин, която е не по малко токсична от ядрените му ракети. Знаете това, нали? В крайна сметка, хора като вас, правят Путин възможен. Вие сте един тъжен и отчайващ пример за БАНАЛНОСТТА НА ЗЛОТО, както Хана Аренд го е нарекла в забележителната си книга „Айхман в Йерусалим“. Едва ли ще я прочетете.
В един, разстрелван от вашите кумири днес, свят на демокрацията и справедливостта, бих искала да ви видя как обяснявате на близките на украинците, които загиват всяка минута върху собствената си земя, безумната си мотивация да крещите така.
Бих искала да ви видя очи в очи и с руските майки, които вече получават синовете си в оловни ковчези… За Бога, спрете да крещите, господине! Замълчете. А ако нямате човешкия инстинкт и първичната мъдрост да го сторите, говорете тихо".
