МВР ще може да продължи съществуващи договори с компании под санкции за доставка на горива за нуждите си и ще може да сключва нови - въпреки наложените от Европейския съюз строги ограничения срещу Русия заради войната в Украйна. Служебното правителство днес разреши поредно изключение от санкционния режим по предложение на министъра на вътрешните работи и вицепремиер по обществения ред и сигурност Иван Демерджиев.

Той е поискал и получава дерогация в сферата на забраните за възлагането или продължаването на изпълнението на договори за обществени поръчки или за концесии, ако изпълнителите са руски компании, граждани и институции, руската собственост при изпълнителя е над 50%, без значение дали пряко или непряко, или ако над 10% от стойността на поръчката се обезпечава от руски субекти.

Европейският регламент за санкциите срещу Русия включва в забраните почти видове услуги, възложени чрез обществена поръчка или концесия на руски физически или юридически лица. Според европейските правила обществените поръчки и концесии, дадени на руски компании или граждани, трябваше да бъдат прекратени до 10 октомври, а след началото на войната на 24 февруари нови договори не могат да бъдат сключвани.

"Дерогацията се налага поради необходимостта от осигуряване на горива (авиационни и за отопление), за нуждите на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на конституционните задължения, с оглед опазването на обществения ред, живота и здравето на българските граждани и националната сигурност и е валидна до 31.12.2024 г.", пише в решението на Министерския съвет от днес.

По всяка вероятност това е поредният случай, в който има вече съществуващи договори или предстоят нови за доставка на горива от "Лукойл Нефтофим". В началото на октомври правителството с премиер Гълъб Донев "бетонира" концесията на пристанище "Росенец", дадена на "Лукойл", и прие изключение по отношение на спечелените от "Лукойл" в България търгове за доставка на горива за инстицуии и дружи държавни обекти.

Рафинерията попадна в санкционния списък с последните изменения на европейския регламент за разширяване на сакциите срещу Москва и влизането в сила на т.нар. петролно ембарго. То влиза в сила през декември по отношение на вноса на руски суров петрол и нефтени продукти, като България е единствената страна, която получи дерогация и ще може да продължи вноса до края на 2024 г.

Кабинетът, назначен от президента Румен Радев, обсъжда и изключение по отношение на износ към страни от ЕС на произведените от "Лукойл Нефтохим" в България горива, но Европейската комисия (очаквано) реагира остро и припомни, че дерогацията за внос по море на петрол засяга само българския пазар и не означава, че страната ни може да продава руски горива на останалата част от Европа и света.

Само преди дни пък в. "Сега" откри, че в нарушение на санкциите в България са сключвани договори с фирма с руска собственост в сферата на софтуерната поддръжка, а стари договори не са прекратени в срок.

Правителството си позволи да отмени и решение на редовния кабинет на Кирил Петков, с което в отговор на европейската политика през лятото бе направен опит да се откъсне България от зависимостта си от Русия в доставките на ядрено гориво за 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй".

Въпреки че ядрената енергетика не е под санкции заради войната, ЕС прави усилия за прекъсване на руските връзки и в тази посока, докато служебният кабинет се опитва за върне руската ТВЕЛ и работещата под неин лиценз компания "Фраматом" в играта за доставки на свежо ядрено гориво за българската централа.

В момента единствената компания в света, която може да замени руского гориво за ядрени реактори като този в 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй" е "Уестингфаус". Компанията прави тестове, а процедуратата за лицензиране на горивото върви от 2019 г.