Стандартните мотоприключения обикновено включват десетки хиляди километри, екзотични дестинации, екстремни условия и една (най-много две) луди глави, готови да изтърпят всичко, за да достигнат дестинацията си.

Настоящият пътепис разказва за един друг тип трип. В симпатичната групичка IMRG Bulgaria сме се събрали мотористи, които се изкушаваме да си доставим адреналин с някое голямо геройство, но обичаме и да ни е густо, и да ни е комфортно. И далеч да стигнем, и на плаж да идем. И рано да станем, за да хванем най-прохладното време за каране, но и до късно да останем вечерта - в шеги и закачки на маса. Трудна работа, но не невъзможна.

IMRG означава Indian Motorcycle Riders Group и е официална мото група, която има свои разклонения в цял свят, но не мотоклуб (Motorcycle club), който има строги неписани правила. Нашата е единствена по рода си в България и се казва IMRG Bulgaria. Състои се от общо 32 човека, от които има няколко жени-пасажери (не мотористи). Жените мотористи в групата сме вече пет, като имаме и една скутеристка, но това си е съвсем отделна категория.

В IMRG Bulgaria ни събра любовта към моторите, които караме и желанието да споделяме преживяванията заедно - на къси и дълги разстояния. Групата има онова, което в мото средите наричаме офицерски състав - екип от няколко човека, които отговарят за организацията на мероприятия, както и за формалните ни отношения с другите IMRG групи, спазването на правилата и най-вече безопасността.

Президент на IMRG Bulgaria е Майкъл Гарби - той е и човекът, на когото трябва да благодарим за великолепната програма на пътуването до Южна Италия.

Имаме Пътен капитан - Боян Марков, който с помощта на други доброволци от групата се грижи за маршрутите и безопасността на пътя. Секретар е Петър Димов, а ковчежник - Георги Лачев, който гарантира, че всичко пито е и платено.

Медия офицерът и автор на този пътепис - Миряна Георгиева, с помощта на пасажерите, фотоентусиасти и професионалисти, се грижи да имаме стори в Instagram от всяка бензиностанция, както си му е редът.

От ляво надясно: Георги, Боян, Миряна, Майкъл и Петър

24 човека на 18 мотора тръгнахме за 10-дневно пътешествие до Южна Италия. Повечето бяхме от София, но имаше хора от Варна, Русе, Бяла, Пловдив, Добрич и Монтана.

Три от моторите карахме жени, а шест от момчетата в групата возеха своите дами-пасажери. Целта ни, като на всяко друго мото пътешествие, беше да се пуснем по хубави пътища, с гледки и много завои. Ние обаче искахме да добавим към това и удоволствието от хубавата храна на Италия, сладостта от нищоправенето по плажовете на една от най-красивите крайбрежни ивици в Европа, както и богатството на приятелството, което умножава всяка радост.

В цифри - изминали сме малко над 3000 км., прекарали сме 49 ч. и 5 мин. на моторите, посетили сме 23 бензиностанции (които със самоирония вече наричаме курорти) и сме карали с 63 км. в час средно.

Маршрутът накратко изглеждаше така: София (сборен пункт) - Охрид (през ГКПП “Станке Лисичково”/ “Логодаж”) - Дурас в Албания, Бари в Италия - Матера - Соренто - Диаманте - Челе ди Булгериа - Таормина на о. Сицилия - Поликоро и Отранто, а оттам обратно до Бари - Дурас и после до България през Косово и Македония.

Най-краткият път до Южна Италия е с ферибот през Гърция или Албания. Ние избрахме Дурас, Албания, за да го съчетаем и с нощувка в Охрид, където имахме отличен домакин - единственият македонец в групата, който освен че е световно известен DJ, e и признат инженер по багажа. С най-голия мотор, без куфари и стойки, той имаше старателно подбран тоалет за всяка вечер. Легендата гласи, че Коки може да върже разфасован син кит на тротинетка и да го закара от Скопие до хижа Амбарица.

Между София и Охрид си заслужава да отбележим пътя след ГКПП “Станке Лисичково”, който вече се нарича “Логодаж” и е разкошен - хубав асфалт, зеленина и симпатични завойчета. Рай за всички мотористи.

С наближаване до Скопие обаче жегата стана нетърпима - над 40*, а това на мотор означава, че всяко спиране на слънце е кошмарно неприятно и дори опасно. Спаси ни усойният Национален парк “Маврово”, където обядвахме. Карането до Охрид след това, в завоите сред прохладните гори, беше като мехлем след хубавия обяд до Бигорския манастир.

Вторият ден започна по-бавно - с наспиване и басейн, а най-големите ентусиасти минахме и през стария град в Охрид преди да тръгнем към Албания. По пладне, в най-горещия ден от седмицата, по тесни калдъръмени улички, със стръмни склонове, остри завойчета и опиянени туристи - отклонението беше голяма грешка, на която се насладихме без угризения.

Бързо стигнахме границата с Албания и оттам, макар и за кратко, беше ад под небето. Непоносима жега, суша, ужасно натоварен трафик, вехти единични колонки за бензин вместо бензиностанции и една ужасно дълга отсечка с изровен асфалт, където, ако не беше полято с вода и кално, беше сухо и пак гадно. За щастие, стигнахме до пристанището в Дурас доста преди часа на тръгване на ферибота и имахме време да се възстановим с достатъчно бира и албанска скара на цени, неудобни за превалутиране.

Фериботът беше - малко вехтичко, доста топличко, прилично тесничко, но нали сме рокери - не се оплакваме.

В първия ден в Италия трябваше да стигнем до Матера за закуска, където имахме уговорка да посетим и клубната къща на Original Suthern Rockers. Бешe в нищото, сред гора от маслинови дръвчета и без никакви обозначения как се стига до там. Без повече подробности, но да кажем, че не се препоръчва да ходите там без покана.

Обядвахме в Потенца - в заведението на впечатляващ италиански колоездач - носител на стотици награди - Trattoria DaMimmo I’ll Ciclista. Тук е моментът да отбележа, че в групата ни имахме кулинарен гид, който ни помагаше през цялото време да изберем най-вкусното, типично и автентично ястие в менюто. Това не беше пречка да си ядем и пържени картофи със сирене, но всеки има право на лош вкус, а ние сме широкоскроени хора.

Гастрономът на IMRG BG е Радостин Кирязов - лауреат от няколко световни състезания за пица, собственик на пицарии в цял свят. Радо е и блокер на групата - кара най-отзад и блокира движението, когато е нужно, за да не се разкъсва групата, а в други ситуации я насочва да се прибере, за да може да бъде пропуснат трафикът.

Денят завърши с много приятна вечеря и нощувка в очарователния Соренто - обсипан с лимонови и кедрови дръвчета и най-северна точка на пътуването, откъдето на следващия ден трябваше да се насочим на юг по западното крайбрежие на Южна Италия.

Третият ден от мото пътешествието на IMRG BG включваше и една от важните ни мисии - да сбъднем мечтата на едно от момчетата в групата да посети паметника на българския хан Алцек в Челе ди Булгариа.

По професия Милен е морски капитан, и въпреки че и работата, и моторът са го отвеждали до най-отдалечените кътчета на света, за него беше важно да посети именно това конкретно място, което има далечна връзка с родния му град и стара столица на България – Велики Преслав. Там ни посрещна и кметът на българското селце, разменихме си символи на респект и братство и си пожелахме все повече срещи между хората на побратимените Челе ди Бългерия и Велики Преслав.

Връщам се на сутрешния преход на юг от Соренто, който включва може би най-живописната част от крайбрежния ни тур - Амалфи. Неописуема красота и дух, които можеха да ни откажат да продължим напред и да останем там. И щяха, ако не беше ужасно топло, пренаселено, шумно и хаотично.

На Тоди му се скъса жилото на съединителя, което резултира в мини произшествие без пострадали, попаднахме в кошмарно задръстване между тирове, което разкъса групата и едва се събрахме отново измежду всички разклонения на пътя около Салерно. И все пак, всичко е добре, понеже завърши добре и ни остана само хубавият спомен от очарователното крайбрежие на Амалфи.

Италия е разкошна - дух, храна, музика и красота. Но пътищата са ужасни, трафикът е натоварен, а шофьорите не са най-толерантните на света. В група от 18 мотора, ние сме по-подходящи за тържествен парад, отколкото за дълго пътешествие.

И все пак крайно дисциплинирани сме и това направи пътуването възможно: караме в шахматна формация, комуникираме си с блутут система в каските, даваме си и знаци с ръце, опитни сме, спазваме правилата, движим се стегнато и поставяме на първо място безопасността на пътя. И въпреки това, да се движим в група е огромно предизвикателство - в най-компактния си вид, при по-бавно каране, колоната ни е дълга малко над 100 метра. По магистралите е около 200 метра.

За щастие без инциденти, но през целия маршрут имахме десетки ситуации, в които шофьорите изобщо не се съобразяваха, правеха опасни маневри, врязваха се в колоната, не ни оставяха пространство и създаваха предпоставки за проблеми. Благодарение на юнаците от Враца, Монтана и Банишора в групата, разполагахме с богат репертоар от пищни благословии, с които да подминаваме всяка ситуация с… песен на уста.

Така беше до края на пътуването - толкова незнайни майки бяха споменати, че дори сръбско-говорящият македонец в групата намери с какво да обогати речника си.

Тропеа, където обядвахме по път за о. Сицилия, беше просто очерователно местенце.

В Таормина стигнахме след 20-минутно плаване на ферибот - достатъчно да си свалим каските, да пием по една студена вода и да се върнем обратно по моторите. Таормина е една от най-красивите точки от пътешествието. Лично за мен беше мечта да го обиколя с мотор, след като миналият декември стигнах до там със самолет, автобус и отегчени подрастващи.

В сицилианското курортче направихме и един ден почивка, което означаваше спане поне до 10:00, без връзване на сакове по моторите, без чорапи, каски и ботуши. Успяхме дори да си изперем част от вкиснатата екипировка и да си изгладим официални тоалети за вечеря. Но най-важното - ходихме на плаж. Толкова жадуван плаж… след 3 дни, в които морето само го миришехме.

На връщане от Сицилия минахме през Поликоро и Отранто - път с магистрали, за да успеем да отметнем повечко километри и да вдигнем малко средната скорост, така че да не ни е срам после да отговаряме, като ни питат колко е била.

Последното местенце, в което се отбихме, макар и само за обяд, беше един от най-посещаваните курорти в Южна Италия - Алберобело. Изключително очарователно и автентично.

От Алберобело ни остана само да стигнем до пристанището в Бари и да се подготвим за най-дългия преход на следващата сутрин - от албанския Дурас, през Косово и Македония и обратно до София по магистрала Струма. Т

Магистралата в Косово беше великолепно удоволствие през планината - с редуване на наземен път и виадукти, съвършен асфалт, без никакво потрепване на снадките на мостовете, красив пейзаж, прохлада, широки, мазни завои, и никакъв трафик. Беше просто като радост за душата на моториста, след хаоса и жегата в Албания.

Македония минахме бързо и тихо. Почти нищо не се чу в каските, освен усилията на капитана Боян да ни държи будни. Умората си каза думата, но признавам, че може би бяхме заети и с равносметки наум. Край Дупница, по традиция, президентът на групата ни събра да си кажем довиждане.

Майкъл държи да приключваме всяко пътуване с откровено споделяне от всеки - за да не останат лоши неща, които да трупаме след предизвикателството да сме заедно в пътешествия, в които животът на всеки от нас зависи от отговорността на всеки друг от групата. Хубава традиция, която се доказва и много важна.

Казват, че един момент е равен на малко повече от две секунди. Но можеш ли да измериш споделено приключение в числа?

Двайсет и четири човека, които се виждаме само няколко пъти в годината, но си имаме безрезервно доверие, прекарахме десет дни, след които не знаем дали сме туристи или мотористи, но сме изпълнени с толкова много съпреживени моменти, че времето сякаш се беше разтеглило, за да ни даде повече, отколкото се събира в стандартния му ход.

И макар този разказ да не успява да предаде дори една седма от онова, което си заслужава да се напише, имах нужда да споделя, за да преживея всичко отново.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Култура

Charli XCX възкреси "brat" - пусна албума отново, но в "напълно различен" вариант

Charli XCX пусна нов албум, който всъщност е старият ѝ само че напълно различен

17:27 - 11.10.2024