Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Депутатите одобриха днес поправки в Наказателния кодекс на първо четене, с които намалиха наказанията за глоба и клевета.
Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерски съвет, мина на първо четене с 163 гласа "за", 45 "против" и 3 "въздържал се".
Промените бяха провокирани от множество осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека, с които са били установени нарушения на свободата на изразяване на мнения.
В мотивите към законопроекта са цитирани конкретни дела, заведени от български журналисти пред Европейския съд. У нас те са били осъдени за клевета заради свои материали, в които са отразили скандал с деца, приети в елитни гимназии в Бургас без изпит. Европейският съд е преценил, че наложените на журналистите санкции са били непропорционални.
Досега обидата се наказваше с глоба от 1000 до 3000 лв., а клеветата – от 3000 до 7000 лв. С новите промени в закона минималните прагове отпадат и се намаляват глобите за обида и клевета на длъжностно лице или представител на обществеността – долният праг за обида пада от 3000 на 500 лв, а за клевета – от 5000 на 1000 лв.
Днес парламентът гласува още една група промени в кодекса, с които се утежняват наказанията за престъпления по расистки или ксенофобски подбуди – отвличане, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник и др. Предвижда се наказателна отговорност и за публично оправдаване или отричане на престъпления, извършено по начин, който би могъл да подбуди към омраза или насилие срещу етнически, религиозни, расови др. групи.
Дебатът по законопроектите се оказа дълъг заради партия „Възраждане“, която отхвърли и двата законопроекта.
Депутатът от партията Петър Петров нарече промените по първия проект „глупости“, защото според него се позволява безнаказано да се обиждат полицаи и други органи на властта. Цончо Ганев от същата партия се оплака, че така се дава свобода на „медийната машина, която оплюва и обругава „Възраждане“.
От своя страна, Костадин Костадинов се впусна в дълги размишления за обидните названия към различните раси: той заяви, че такива хора у нас са „пренебрежително малцинство и са всички до един имигранти“, а българите „принадлежим към различни клонове и подклонове на европеидната раса“.
Настоящият правосъден министър Крум Зарков напомни за десетките осъдителни дела срещу България.
„Няма ненаказуемост. Такова нещо няма! Това, което променяме, е, че длъжностните лица нямат по-голяма защита от нормалните лица. Тази стъпка, която правим, не е нищо повече от нормалното развитие на нашата държава“, каза той по повод промените за обидата и клеветата.
Бившият правосъден министър и настоящ депутат от "Демократична България" Надежда Йорданова заяви, че българските данъкоплатци са принудени непрекъснато да плащат – до милион на година, защото страната ни не може да приложи адекватно европейските стандарти за правата на човека и основните свободи.
"Проектът, засягащ обидата и клеветата, не развързва ръцете на журналистите да клеветят публичните личности, а позволява на съда да направи по-добра преценка при такива дела", допълни тя.
От ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" заявиха по време на дебатите, че двата законопроекта са належащи и закъснели. За да влязат в сила, промените трябва да бъдат подкрепени и на второ четене.
Във връзка с тези закони България е осъдена от ЕСЧП по делата „Божков срещу България”, „Касабова срещу България", „Маринова и други срещу България”, „Здравко Станев № 2 срещу България”, „Бойканов срещу България”, „Кържев срещу България” и „Сапунджиев срещу България”.
