Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
73-годишният Орхан Памук ще види екранизация на своя книга след повече от 20 романа, преведени на над 60 езика, и Нобелова награда за литература от 2006 година. Сериалът по романа „Музей на невинността“ излиза на 13 февруари в Netflix.
Това не е първият опит за телевизионна адаптация на едноименната книга, пише The New York Times. Преди шест години продуцентска компания изпраща на Орхан Памук резюме на сюжета на планирана продукция, от което той, по собствените му думи, остава „ужасен“. Сценаристите си позволили „твърде големи своеволия“ в историята за всепоглъщаща любов от средата на 70-те години в Истанбул, разказва писателят.
„Сънувах кошмари през този период, плащах много пари - според моите стандарти - на калифорнийски адвокат и се тревожех, че ще го заснемат по начина, по който са го написали“, споделя писателят.
Той завежда дело, за да прекрати договора с компанията и да си върне авторските права, което печели през 2022 година. След това прави втори опит за екранизация, но този път с турски продуцент. Четири години по-късно Орхан Памук вече е доволен от резултата: „Разбира се, всеки писател иска романът му да бъде превърнат във филм. В повечето случаи мотивацията е или парите, или популярността, а аз не съм имунизиран срещу тези слабости.“
Памук е роден в заможно светско семейство. Израства в луксозния истанбулски квартал „Нишанташъ“, свързван с европейски ориентирания елит на града. Той е неразривна част от историите на автора, в които редица герои живеят, работят или умират на места, разположени на пешеходно разстояние от родния му дом.
„Нишанташъ“ заема централно място и в романа „Музей на невинността“, публикуван през 2008 година. В повече от 500 страници той разказва историята на богатия бизнесмен Кемал, който дни преди сватбата си с жена от същия социален кръг се влюбва в младото бедно момиче Фюсун, негова далечна роднина. Пътищата на двамата обаче се разминават, а Кемал прекарва следващите години в отчаяни опити да бъде по-близо до Фюсун.
Вманиачаването му по нея се проявява в събирането на обикновени предмети, които той свързва с любимата си — фиби за коса, солници, наполовина изядена фунийка сладолед или 4213 угарки от цигари. След кулминацията на историята Кемал отваря музей, в който излага тези вещи — оттам идва и името на книгата.
През 2012 година Орхан Памук открива реален музей в Истанбул, където са изложени сходни предмети. Част от сцените в новия сериал са заснети именно там, а в интервюто си за The New York Times писателят казва, че се надява продукцията да доведе повече посетители. Сериалът е заснет на турски език, с английски дублаж и субтитри на други езици. Изданието отбелязва, че той бележи и още един ключов момент в кариерата на Памук — неговия актьорски дебют. В няколко сцени писателят се появява като самия себе си — човекът, пред когото Кемал споделя преживяванията си.
Той обаче не очаква с особено въодушевление шумните събития около премиерата и омаловажава екранната си поява: „Не може да се нарече актьорска игра, защото играя себе си“. Сценаристът и ръководител на продуцентската компания Керем Чатай отбелязва, че Памук се е справил „добре“, но че истинската му сила остава писането.
