Пържените картофи са свързани с депресията, показва ново 11-годишно проучване

Пържени картофки. Мазни, солени, хрупкави и любима храна за мнозина. Посягането към каквито и да е пържени храни обаче е свързано с отрицателно въздействие върху психичното здраве. Потвърждава го и поредно ново проучване, съобщава CNN.

Изследователски екип в Ханджоу, Китай, установява, че честата консумация на пържени храни, особено пържени картофи, е свързана с 12% по-висок риск от тревожност и 7% по-висок риск от депресия, отколкото при хора, които не ядат пържени храни.

Връзката между диетата и психическото здраве е по-изразена сред по-младите хора, особено при младите мъже, става ясно от новото изследване.

Консумацията на пържените храни е в пряка връзка с риска от затлъстяване, високо кръвно налягане и други последици за здравето. Смята се, че това е така, защото в процеса на пържене се изпаряват основните хранителни вещества от храната, като се образуват и канцерогени.

Експерти, които изучават храненето, казват, че резултатите са предварителни и не е непременно доказано дали пържените храни водят до проблеми с психичното здраве или хората, изпитващи симптоми на депресия или тревожност, се обръщат по-често към пържени храни.

Проучването е направено сред 140 728 души, които са изследвани и наблюдавани в продължение на 11 години и 3 месеца. След изключване на участниците, диагностицирани с депресия през първите две години, са открити общо 8 294 случая на тревожност и 12 735 случая на депресия при тези, които консумират пържена храна, докато е установено, че конкретно при консумация на пържени картофи има 2% увеличение на риска от депресия в сравнение с хората, които са яли пържено бяло месо.

Проучването също така установява, че участниците, похапващи редовно повече от една порция пържена храна, по-често са по-млади мъже.

„Човешкият компонент на това проучване показва точно това, което има за цел: по-високият прием на пържена храна увеличава риска от тревожност/депресия“, убеден е д-р Дейвид Кац, специалист по медицина и начин на живот. Той не е част екипа в Ханджоу.

„Въпреки това причинно-следственият път може също да е наобратно - хората с тревожност/депресия се обръщат към „утешителна храна“ с нарастващо усещане за някакво подобие на облекчение“, добави Кац, който е и основател на нестопанската организация True Health Initiative. Това е глобална коалиция от експерти, посветени на основаната на доказателства медицина за начина на живот.

Хората с основни симптоми на тревожност и депресия могат да се обръщат към определени храни като начин за осигуряване на бърз допамин (хормон на радостта).

В дългосрочен план обаче нездравословната храна и лошата диета понижават цялосното настроение и могат да доведат до развитие на психично заболяване.

Експериментът с рибите зебра

В новото проучване изследователите предполагат, че химикалът, който се образува по време на процеса на пържене, особено в пържените картофи - акриламид - е виновен за по-високия риск от тревожност и депресия.

В отделна статия, посочена в новото проучване, изследователите излагат риба зебра на химикала, като установявават, че дългосрочно това е накарало рибата да живее в тъмни зони в аквариума - често срещан признак за по-високо ниво на тревожност.

Рибите зебра също показват намалена способност да изследват аквариумите си и да се социализират, тъй като не плуват близо до другите риби зебра, въпреки че за този вид е известно, че традиционно образуват стада със себеподобни.

„Предполага се, че рибите зебра са избрани с умисъл за проучването, защото вече е известно, че те са уязвими към акриламидната токсичност и защото техните поведенчески реакции на тревожност са установени и последователни. Това ги превръща в източник както на биологични, така и на поведенчески данни“, коментира Кац.

„Влиянието на пържената храна върху здравето зависи до голяма степен от това каква храна е пържена и какъв вид мазнина се използва за пържене“, включва се д-р Уолтър Уилет, професор по епидемиология и хранене в Харвард. „Картофите са грижа за възможните ефекти на настроението, защото причиняват големи скокове на кръвната захар и впоследствие хормонални реакции към тези скокове."

Уилет също отбеляза, че акриламидът не се произвежда само чрез пържене. Макар и в значително по-малки дози го има и в кафето, поради печенето на зърната, и в препечения хляб, защото „загряването на въглехидрати заедно с протеин може да го направи".

Той също така допълва, че данните за рибите зебра е трудно да се тълкуват във връзка с човешкото здраве, защото ние очевидно сме доста различни от тях. Това признават и авторите на проучването.

Тревожността и депресията се увеличават

Ю Жан, изследовател от университета Джеджанг и автор на изследването, казва че „няма нужда от паникьосване относно неблагоприятните ефекти от пържената храна“. Но поддържането на активен начин на живот и минималната консумацията на пържени храни могат да имат значителен ефект за психичното здраве в допълнение към цялостното здраве.

Изследователите посочват скорошното нарастване на депресията и тревожността в световен мащаб, като през 2020 г. се наблюдава увеличение от 27,6% на случаите на депресия и 25,6% - на случаите на тревожност. Световната здравна организация изчислява, че повече от 5% от възрастните страдат от депресия в световен мащаб.

Като разглеждат ефектите от консумацията на пържена храна при хората и излагането на акриламид при рибите зебра, изследователите сравняват двете, за да предположат, че честата консумация на химикала, който обикновено се среща в пържените храни, има отрицателен ефект върху психичното здраве.

Доказано е също, че липсата на разнообразие в храненето намалява благосъстоянието, допълва Кац.

„Цялостното качество на хранителния ни режим и подборът на богати на хранителна стойност продукти са от голямо значение за всеки аспект на здравето – психическо и физическо“, заключва Кац.