Младите хора в България имат нужда от модели за подражание, но не ги откриват. Родителите им често отсъстват - физически, извън страната, или просто нямат време и желание да разговарят. В училище се преподава "правилната гледна точка", а когато учениците излязат от класните стаи - светът на възрастните очаква от тях да имат критично мислене.
Липсата на разговор е това, което закърнява умението им да търсят съгласие и да правят компромиси в името на общия интерес. Технологиите ги поощряват да се стремят към потвърждение на собственото им твърдо мнение, колкото и да е лишено от основи - за да се справят с тревожността.
Решението обаче не е по-възрастните да играят вечната роля на "бавачка" на Gen Z, а да ги научат на отговорност и на умения за справяне с кризисни ситуации. Това понякога означава, че и по-възрастните трябва да се променят.
И преди всичко: да спрат да представят версията за България като катастрофа.
Вместо това - да покажат на младите разликата между демокрацията и правовия ред с диктатурата и хаоса, за да имат самочувствие за мястото, в което живеят.
Това са част от идеите на участниците в "Млада България" - Георги Бърдаров, Детелина Стаменова, Даниел Стефанов, Яна Титова, Росица Рачева и Петър Ганев.
Те са и авторите, които анализираха данните от изследването "Млада България" на Булевард България, проведено от агенция "Насока" и Елена Дариева.
Защо младите хора не могат да посочат авторитет извън семейството?
Детелина Стаменова: Липсата на авторитети е част от шанса да изградят в себе си свое мнение. Това е историята на човечеството. Но когато децата разрушават основите, на които ние сме стъпили, това провокира нашата собствена тревожност. Най-голямото предизвикателство е да не се върнат към поколението на нашите родители - защото "какво ще кажат хората" им се вижда важно.
Яна Титова: Червеният флаг се вдигна покрай подготовката за филма "Диада" и разбрах колко голяма нужда имат тези деца от коректив и морални стожери. Но няма откъде да ги получат, особено в по-малките градове. В тях грижата за децата беше оставена на самите тях.
Училището е изгубило своя авторитет някъде назад във времето и това не се подобрява. Образователната система не дава на децата това, от което имат нужда. Дупката между поколенията става гигантска и е все по-трудно да намерят това, което търсят.
Георги Бърдаров: Сегашните млади са много по-различни от предходните. Ако преди поколенията, на които преподавам в Софийския университет, се сменяха на 5-6 години, сега всяка година виждам коренни разлики във випуските. Аз съм безкраен оптимист. Младите хора са продукт на времето, в което живеем.
На пръв поглед е много трудно да им запалиш любопитството. Но ако успееш - дискусията и комуникацията са изключителни. Ако искаш да стигнеш до тези хора и да им помогнеш да те разберат, трябва да се промениш. Те имат огромна нужда от модели за подражание, но не ги откриват.
Даниел Стефанов: Ние твърдим, че младите трябва да учат способности, а не знания. Но в университета виждам, че не им трябва точно това. На тях им липсва контекст - затова не могат да заемат позиции, да решат дали са за или против ЕС и НАТО.
Родители им са много заети, преподавателите - твърде уморени. Затова и младите никога не срещат опозиция на това, което мислят. Формира се позиция "Аз мисля", която обаче е далеч от "Ние вземаме решение". А способността да говориш с другия и да взимаш решения, приемливи за всички, е много важна. Gen Z са далеч от това - и то по-далеч от нас, защото системата работеше с нас по друг начин.
Росица Рачева: Младите хора в настъпваща зрялост (след тийнейджърските години) осъзнават отговорността, която носят - виждаме, че дават социално желателни отговори, т.е. по-скоро искат да са близо до нормата и обществено приемливия път. До този момент те са гледани вкъщи и всичко им е осигурявано, но след 19 г. трябва да правят собствени избори: какво да учат, какво да работят. Политиката е последното нещо, което ги вълнува, защото имат други нерешени въпроси. Ако не говорим с тях като за част от обществото с морален дълг, те няма как да израснат по този начин.
Оптимистичната теория за българските Gen Z
Петър Ганев: Младите осъзнават, че ще живеят по-добре от своите родители. Огромна част ще имат диплома за висше образование. Влизат на пазара на труда при най-ниската безработица, исторически. Не са преживели голяма криза или промяна на строя. Техният монетарен поглед е прагматичен. Осъзнаването на ситуацията може би дава възможност за по-реалистичен поглед към важните въпроси - и виждаме, че моралните ценности растат в съвременното поколение в сравнение с периода преди 10 г.
Част от това, което ги питаме, са неща, които ние сме объркали като поколение - ние сме тези със зависимостите, ние не можем да си изберем управление вече три години. Аз гледам положително на това поколение като подход и подготвеност за живота.
Отрицателният аргумент е в сферата на политиката и обществото, за което те рязко губят ентусиазъм след 20 г. - когато се политизират, започнат да гласуват, да ходят на протести, да гледат "Панорама". Тук вината е наша.
Георги Бърдаров: Нека да видим и какви послания даваме на тези млади хора - аз съм потресен от това как навсякъде се говори как всичко е чернилка, песимизъм, отчаяние, как България е най-ужасната държава, в която живеем. Не съм чул някъде да се говори позитивно за България - а те имат голяма нужда от позитивен разказ.
Даниел Стефанов: Отрицателното отношение към институциите идва след продължително колебание с отговори "не знам, не знам, не знам". А отрицателното отношение невинаги е основателно - защото те почти никога не се интересуват от миналото. Когато аз преподавам избори и избирателни системи и спомена за Дьо Гол, виждам една стая с празни погледи. Младите българи трябва да знаят, че днешните неща са станали с цената на огромни усилия - и те трябва да го пазят и развиват... Много е важно това поколение да има самочувствието, че идват от една демократична, добре устроена държава в топ 15% в света.
Липсващите родители на Gen Z
Детелина Стаменова: Днешните деца учат в система, в която ги вкарваме в четири матури, за да дават правилни отговори, предадени от частни учители. Те завършват, стават на 20 г. и ние искаме от тях да мислят критично, след като всяко образователно ниво им казва какво трябва да кажат.
Не може да променяме критерия си, когато те станат гласоподаватели. В работата си, за да натрупаш опит, трябва да правиш грешки - а те са се пазили от грешки цял живот. Казват, че кралица Виктория раждала децата си и ги виждала, когато станат на 18. Така се случва и с много от децата, които познавам - те се "запознават" с родителите си чак на абитуриентския бал, когато им се обръща внимание като на възрастни.
Яна Титова: Трудно е да се изгради мост, когато всички гледни точки за един случай са толкова различни и не могат да намерят нещо общо. Децата се чувстват измамени от това, че не им се гласува доверие. В малките градове децата сами се борят да стигнат до собствената си истина. Липсата на родителя е основното нещо - едни от най-проблемните деца бяха отглеждани от бабите и дядовците. Ние като възрастни сме длъжни да им дадем инструментите, за да се справят.
Росица Рачева: Нужда от ролеви модели винаги я има. Изграждането на идентичността е сбор от ролеви модели. Това, което изглежда като "бейбиситване", е мост между поколенията. Светът става много сложен, можем да правим избори, а възможностите са много. Точно поради тези множество избори съзряването не става на 18 г., а по-късно. Естествено е работодателят или преподавателят да поведе младите хора по даден път - разговорът е как да го направим, така че младите да станат отговорните възрастни утре.
Големият въпрос пред българските Gen Z
Даниел Стефанов: Те ще трябва да свършат много работа след нас и това, което идва, няма да е лесно. Затова трябва да използваме следващите години, защото са далеч от разбирането за отговорността. Как ще вземеш решение докъде ще стигат технологиите след 20 г., ако нямаш представа как е дошла свободата, която консумираш? Ако вярваш, че всичко, което лети, се яде, винаги може да дойде някой идиот и да ти вземе гласа.
Петър Ганев: Младите не искат да ги "дундукраме". Посланието им е много просто: не е "направете 20 младежки стратегии и измислете как да ни направите големи хора", а "дайте ни образование и работа, и направете институциите такива, че държавата да е почтена. Интересното е, че те знаят, че нещо не е наред в държавата, но не искат да си тръгват, за разлика от преди 10 години. Предпочитат да останат.
Детелина Стаменова: Това поколение ще се поочупи, когато се сблъска с други мнения. Може би техният подход, в който не искат да се напрягат толкова в работата си, е резултат от това, че техните родители са се пренапрягали твърде много и са минали през няколко бърнаута - а те не го искат за себе си. Защо младите са страшно тревожни - ако родителите не са способни да се извинят на детето си, те не се научават на това умение. Ако родителите не изслушват и не водят диалог с детето си, те не се научават.