Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Точно триста дни остават до момента, в който Елисейският дворец в Париж ще има нов стопанин, и за първи път това може да е политик от крайнодесния Национален сбор (НС, Rassemblement National).
А само след два дни френският съд ще реши кой от двамата лидери на Националния сбор - Марин льо Пен или Жордан Бардела - ще имат правото да претендират за президентския пост.
Националният сбор изгради своята известност върху вътрешнополитически теми:
- имиграцията и престъпността,
- разходите за живот,
- секуларизма (заради мюсюлманите във Франция).
Във външната политика НС акцентира върху суверенитета и автономията, което подхранва силен евроскептицизъм.
Партията има и дългогодишни идеологически и политически връзки с Русия на Владимир Путин и неприязън към НАТО.
Една от амбициите на Бардела/льо Пен ще бъде създаването на “европейска патриотична коалиция”, обединение на евроскептиците около замразяване на помощта за Украйна, разговори за мир с Русия, отчитащи руските цели и амбиции, и суверенистка политика в отбраната.
През изминалата седмица българският премиер Румен Радев направи рязък външнополитически завой именно в такава посока.
Той разшири списъка на руснаците, които България иска да извади от санкциите на ЕС, като добави в него металургичен магнат и руския министър на спорта.
Как последното отговаря на често споменавания български национален интерес не е ясно.
Освен това проведе среща с представители на руската нефтена компания "Литаско", на която се съгласил да купуваме нефт от “компании, регистрирани в Швейцария”. Понеже последната не е известна като производител на нефт, експерти и дипломати се опасяват, че става дума за договорка за връщане на руските енергоресурси през задната врата.
Седмицата приключи с изявлението на Радев, че ще строи Белене с руските реактори и … европейски пари. Нищо, че на европейския данъкоплатец надали мечтата му е да плаща на "Росатом", а и няма европейска компания, която да инсталира и лицензира тези реактори.
Такъв видим завой в българската външна политика, която през последните десетилетия се придържа неизменно към проевропейските възгледи на мнозинството българи, предизвиква въпроса “Защо?”.
Ако решим да елиминираме твърде сервилно звучащото обяснение, че руското посолство в София спуска ефикасно инструкциите си, остава по-дългият план.
А именно, че Радев, както словашкият му колега Фицо, чешкият Бабиш и словенският Янша очакват появата на нов техен лидер, организиращ фактор в европейското поле на “патриотите” с проруски инстинкти.
Бардела или Льо Пен могат да бъдат привиждани в такава роля.
Колеги от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика разработиха сценарий как би изглеждала такава коалиция.
Сценарият включва руски хибридни атаки по източния фланг, които, под натиска на необходимостта от координирани действия на ниво ЕС, бързо водят до разпад на суверенисткото обединение.
Това е илюстрация на трудността пред партии, които подкрепят изключително национални политики, да действат координирано и солидарно в момент на криза.
Макрон в речта си в Братислава специално подчерта неделимостта на сигурността между Източна и Западна Европа.
Френският президент дори поднесе своеобразно извинение към източноверопейците (“ние трябваше да чуем вашите предупреждения”).
За разлика от него президент от Националния сбор няма да има тази чувствителност.
Дори напротив, както навремето Найджъл Фараж във Великобритания постави в центъра на дебата за Брекзит българските и румънските имигранти, Бардела ще се противи на харченето на кохезионните фондове за Източна Европа.
На фона на напредналите разходи по следващата финансова рамка на ЕС, не е ясно как българското правителство с проруския си завой смята да разшири подкрепата си в ЕС сред онези страни, които вярват в солидарността.
Ако говорим сериозно за български национален интерес, той би бил тази подкрепа да се разширява.
Още Външнополитически дневници:
Той може да е ключът на Тръмп, за да постави Путин на масата за преговори
Външнополитически дневници: Победата е въпрос на гледна точка
