Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Чувствам се изгубен в днешния свят. Нямам представа в какво време живеем. Затова направих исторически филм“, казва на фестивала в Кан режисьорът Павел Павликовски („Студена война“ и "Ида" - отличен с Оскар). В „Отечество“ Павликовски се връща към един друг момент на несигурност - Германия през 1949 г., когато войната е приключила, но бъдещето на Европа тепърва се решава.
Това е и годината, в която Томас Ман посещава родината си за първи път след като я напуска през 1933 г. Писателят се завръща като нобелов лауреат, когото и Западът, и Изтокът искат да почетат. Предстои да получи наградата „Гьоте“ във Франкфурт на Майн, но приема и покана за Ваймар в съветската окупационна зона. Литературата, настоява той, не признава това разделение.
„Отечество“ ще се излъчи за първи път у нас на фестивала „Синелибри“ на 3 ноември от 19:00 ч. в Зала 1 на НДК, а Павликовски ще представи лично филма и ще получи награда за принос към киното. След прожекцията е предвиден разговор с участието на Георги Господинов.
Идеята за филма се ражда, докато Павликовски чете „Вълшебникът“ - романа на Колъм Тойбин за Томас Ман. Вместо да проследи целия живот на писателя, режисьорът избира завръщането му в Германия през 1949 г. - след 16 години изгнание. Ман пристига в разрушена страна, която някога го е отхвърлила, а сега го посреща с почести.
Павликовски променя фактите и превръща продължителното посещение на писателя в 5-дневно пътуване. Той заменя и съпругата на Ман, която действително го придружава, с дъщеря му Ерика. Сандра Хюлер влиза в ролята на Ерика, а Ханс Цишлер играе Томас Ман.
В отношенията на Томас Ман с децата му - Ерика и Клаус, Павликовски открива история, която по думите му съдържа всичко необходимо за гръцка трагедия.
Актриса, писателка, журналистка и автомобилна състезателка, Ерика има достатъчно необикновен живот и за собствен филм. В „Отечество“ тя е неотлъчно до баща си: шофира черния им буик, превежда разговорите му и го придружава на приеми.
Във филма новината за самоубийството на Клаус Ман идва по време на пътуването из Германия. Ерика губи брат си и най-близкия си човек, а баща ѝ сякаш остава невъзмутим.
В действителност Клаус умира в Кан, докато Томас Ман е в Стокхолм като част от обиколка с лекции в Европа. Писателят не отива на погребението на сина си. Именно това негово отсъствие провокира Павликовски да изследва отношенията в семейството.
Пред AwardsWatch Хюлер обяснява, че я занимава кое взема превес в подобен момент - политическите събития или личната болка. От Томас Ман се очакват думи за съдбата на Германия. Дъщеря му има нужда да сподели с него скръбта от загубата на брат си.
„Отечество“ донесе на Павликовски наградата за режисура в Кан, поделена с Хавиер Калво и Хавиер Амброси за La Bola Negra. Черно-бял и дълъг само 82 минути, филмът се нарежда до „Ида“ и „Студена война“. „Винаги търся истории, в които личната съдба е преплетена с интересен исторически момент“, обяснява режисьорът пред културното издание The Arts Desk.
Павликовски съзнателно премахва всичко, което смята за излишно - включително сцени и реплики, които обясняват какво мислят и чувстват героите. Разказва, че когато гледа филми с продължителност над два часа и половина, често се пита дали някоя сцена е необходима и защо след един възможен финал следва още един.
За да пресъздаде следвоенна Германия, Павликовски снима в Полша. С оператора Лукаш Жал и художниците на продукцията той обикаля Долна Силезия - регион, принадлежал на Германия преди войната.
В Легница откриват близо 600 метра улица, която превръщат в разрушения Франкфурт: добавят отломки на място, а с дигитални ефекти допълват разрушенията.
Репортажните фотографии от онези години служат за ориентир на екипа и при подбора на статистите. В продължение на пет месеца търсят хора, които по външност да се вписват убедително в тази картина на следвоенния живот.
Във филма има и горчив хумор - в тържествените церемонии, суетата около прочутия гост и неловките срещи по приемите. На един от тях Ерика среща бившия си съпруг Густаф Грюндгенс, чиято актьорска кариера процъфтява при нацистите. Тази сцена е измислена от Павликовски, който събира двамата, за да ги изправи един срещу друг. Грюндгенс оправдава сътрудничеството си с режима, но поставя под въпрос и нейната принципност: лесно е да не правиш компромиси, когато имаш парите, връзките и името на семейство Ман.
В рецензията си TIME откроява играта на Сандра Хюлер. Ерика продължава да придружава баща си на приеми и да се грижи за него, но зад самообладанието ѝ личат скръбта за брат ѝ и огорчението от привидното безразличие на писателя. Според изданието „Отечество“ постига повече в своите 82 минути от много филми, продължаващи над два часа.
Годината на Сандра Хюлер - германската актриса, която покори Холивуд
Филмите, които ще гледаме на фестивала "Синелибри 2026"
Преди кликбейта беше The Sun - Ink на Дани Бойл откри „Синелибри“
