Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Сирене, вино, Айфелова кула, Лувъра, Сен Тропе, Café de Flore, Шанел, Диор, Кинофестивала в Кан, Ролан Гарос? Топ асоциации за Франция в главите на туристите.
Не че има нещо лошо, просто за французите и истинските франкофони Франция е нещо много по-голямо, едновременно просто и неуловимо – това е т. нар. l’art de vivre.
„Изкуството да се живее” не е просто фраза, с която да оправдаете виното по време на обяд в средата на седмицата, или начало на работния ден в десет - то е начин на живот, който трудно може да бъде описан с думи, но определено може да се усети.
Най-напред в храната. Неслучайно френската кухня е част от световното нематериално наследство на ЮНЕСКО... всеки регион на страната е уникален и кухнята му има свой собствен облик. После идва модата, разбира се, и под това нямаме предвид единствено големите модни марки, а необикновения вкус да можеш от малкото да направиш много, да изглеждаш небрежно, но и да запомнят стила ти. Добавяме и културата, разходките, изложбите, концертите, театрите и киното. И накрая идва вечерното излизане.
Дали ще бъде аперитив с приятели в тихо бистро, или голямо парти на Празника на музиката в края на юни, събирането около масата е в кръвта на французите и за това не е нужен повод.
Достатъчни са няколко искрящи балончета в чашата, добро настроение и хумор, за да може обикновеното вечерно излизане да се превърне в безкраен празник.
И ако американците имат Coca-Cola, италианците – еспресото, германците – бирата, то французите са издигнали в култ нещо много по-просто – водата с балончета в зелена бутилка с етикет Perrier.
Сигурно се питате как нещо толкова обикновено като пиенето на вода се вписва в изтънченото звучене на l’art de vivre.
Ключът е именно в простотата, защото в l’art de vivre няма нищо сложно (освен може би произношението). То е черпене от живота с пълни шепи, откриване на смисъл в най-малките и обикновени неща. А какво по-обикновено от водата? Добавете към тази вода вековна история, започваща от 1863 г., богата култура и предприемачески нюх и получавате рецептата за световен успех.
Още по времето, когато си спечелва прозвището ,,шампанското на минералните води" в края на XIX век, естествено газираната вода, извираща от извора Les Bouillens в Южна Франция, става предпочитано питие на заможните кръгове в Англия. Няколко години по-късно прозвището става част от мащабна кампания на френска територия, и с елегантност и простота Perrier става хит и на родна земя.
Французите никога не са се колебали да впрегнат всичките си национални богатства в промотирането на даден продукт, когато той е качествен. Perrier не прави изключение – Айфеловата кула, Едит Пиаф, замъците, художниците... всичко това през годините е било част от рекламата на марката.
Отново в духа на l’art de vivre, където почитта към изкуството във всичките му форми е издигната в култ, редица френски художници са участвали в утвърждаването на бранда.
Жан-Габриел Домерг рисува през 30-те години слабата и фина жена, седнала на бара с бутилка Perrier, плакетиста Раймон Савиняк прави култовия плакат от 50-те години в духа на кубизма, а Жан-Клод Форест създава визиите комикси с праисторически герои. Колаборациите с водещи артисти изстрелват марката на първо място сред водите във Франция с кампании като ,,« Perrier, c'est fou »", чийто автор е френският артист Бернар Вилмо, автор на реклами за EDF, SNCF (френското БДЖ), Gillette, Vespa, Bally, Air France. Не реклама, а изкуство.
За да затвърди мястото си в съзнанието на французите, Perrier обединява също така сили с “Ролан Гарос” и от 1978 г. публиката на тенис турнира се "къпе" в естествено газираната вода, чието лого я поздравява от охладителни чанти, пейки и чадъри. А очевидно и на играчите това присъствие им допада, съдейки по рекламната кампания с легендарния Джон Макeнроу, когото виждаме жадно да протяга ръце към разтапящата се хладилна чанта, пълна с газирана вода, в рекламната визия от 2011 г.
Дълго преди появата на първите инфлуенсъри, Perrier налага женския образ като еталон и марка за изключителност.
Още през 30-те и 40-те години бранда играе умело със социалните промени в обществото - в рекламите им са включени жени с панталони или в спортно облекло. Това е независимата жена, която постепенно се налага като стандарт след Втората световна война.
Тази традиция се утвърждава окончателно през 1954 г., когато френският модел Дениз Перие (съвпадението в имената е напълно случайно) печели титлата "Мис Свят". Гениалният маркетинг не пропуска идеалната възможността и веднага "сродява" Дениз и Perrier. Тя става рекламно лице на водата и я озарява със своя изтънчен и женствен образ.
Кое е това момиче, питат хората? Тя е Момичето на Перие. И легендата вече е създадена.
Малко femme fatale, малко отдалечена, секси, винаги в крак с времето, „Момичето на Перие” променя вида и характера си, отразявайки най-важните моменти от историята на женското движение.
През 40-те я виждаме да пие вода в компанията на мъже, обута в широк панталон, напомняйки запомнящия се стил на Катрин Хепбърн. През 60-те дори френският автор на комикси Жан-Клод Форест я изобразява като хищница, с кокал в уста, голи бедра, и оскъдно облекло. По-късно през 60-те, в духа на сексуалната революция, Perrier показва двойка момче и момиче във визия, от която струи сексуално напрежение. Същата естетика е възобновена и в началото на 90-те под слогъна “Hep Garçon”, в която момичето не носи друго освен широка шапка и две капачки Perrier.
Последното обновяване на „Момичето” е през 2011 г., когато в рекламата се включва Дита фон Тийз, която кани зрителите на безплатно виртуално посещение във френско шато. Със своя сексапил и еротика, тя придава на образа нов облик на наслада и безгрижие.
Успешен подход, който работи в двете посоки. Perrier черпи вдъхновение от безкрайната френска култура и живот, а те от своя страна използват водата, за да разпространят по цял свят есенцията на l’art de vivre. Все пак, какво по-просто от естествено газирана минерална вода, която извира директно от земните недра, за да влезе в иконичните зелени бутилки с форма на бухалки.
Без сложни химични машинни процеси и рецепти, които се пазят в строгоохранявани трезори. Или както френският модел Каролин дьо Мегре пише в своята книга "Как да бъдеш парижанка където и да си"... всичко, което правиш трябва да изглежда безгрижно и грациозно.
Това е неуловимата нишка, която може да бъде намерена и в най-малките неща - един съблазнителен поглед, аксесоар в тоалета, разходка в града, посещение в музей, книга в парка, обяд навън в делничен ден... или в някое от малките балончета на зелена бутилка газирана вода.
