Петков и Ковачевски: Комисията за историческо-образователни въпроси ще е мост към бъдещето

„Нова енергия“ и „оптимизъм“ – по този начин Кирил Петков и северномакедонският му колега Димитър Ковачевски описаха новото начало на разговорите между двете страни за евроинтеграцията на югозападната ни съседка.

Премиерът се срещна с новоизбрания министър-председател на Северна Македония на 18 януари в Скопие. След дискусията Петков заяви на общата пресконференция с Ковачевски, че двамата са имали „много добър и приятен разговор“.

„Добросъседството го поставихме като още по-голям приоритет, то ще се измерва в точно такива реални резултати. Искам да поздравя министрите на транспорта от двете правителства. Заявяваме, че ще уточним специфики за директните полети между София и Скопие до 30 дни, а до 60 дни линията ще е работеща. Гражданите трябва свободно да пътуват между двете страни, коридор №8 също е приоритет“, заяви Петков.

Той определи Ковачевски като свой приятел и заяви, че двамата са решени скоростта, с която се движат за подобряване на отношенията, да продължи в същото темпо. На 25 януари ще проведат обща пресконференция на двете правителства.

„Всяка седмица оттук нататък групите ни ще се срещат и ще представят ясни цели и резултати, добросъседството ще има практически измерения, а не само политически изказвания“, обеща българският премиер.

Срещите в Скопие няма да бъдат последвани от официален документ, а вместо това е договорено сформирането на нови 5 работни групи - по икономика, култура, инфраструктура, европейска интеграция и за историческо-образователни въпроси.

„Комисията за исторически въпроси си има план за работа, трябва да ни информират какво са договорили въз основа на фактите“, заяви Димитър Ковачевски.

„Разговаряхме за създаване на работните групи – те значат много повече за гражданите, за тяхното бъдеще. Те не са създадени, за да контролираме някого и да му даваме задачи, а като междуресорни групи на политици и хора от секторите. Професорите от университетите да обменят повече научни факти, да има по-голям обмен на студенти. Ако говорим за бизнеса – стопанските камари да си сътрудничат на нива индустрии, да имат срещи, да намират партньорите си в другата страна“, каза още той.

„Що се отнася до историческата комисия – това е по-дълъг процес, защото се работи за дефиниране на факти. Надявам се лично, че първо членовете ще ни информират за това какво е договорено. Надявам се още, че това ще бъде мост към бъдещето, а не връщане към миналото“, заяви Ковачевски.

Петков допълни, че комисиите ще се срещат всяка седмица, а за останалите въпроси, които касаят евроинтеграцията на Скопие – като спазването на Договора за добросъседство – ще се даде по-дълъг срок. „Въпросът е да сме в непрестанна комуникация. България се гордее, че бяхме първата страна, която призна Северна Македония, и абсолютно уважаваме самоопределянето на всички граждани на Северна Македония“, каза премиерът. Той заяви, че България е препотвърдила позицията си спрямо Скопие за членството в ЕС.

„Ние сме две близки държави, два близки приятелски народа“, допълни Ковачевски. „Ние, като премиери, се съгласихме на интензивна динамика за разрешаване на откритите въпроси. С г-н Петков се договорихме, че България ще използва краткото название Северна Македония или дългото - Република Северна Македония, в международния процес. Чрез външното ни министерство изпратихме вербална нота до ООН за употребата на късото име“.

Ковачевски обяви още, че Договорът за трансгранично сътрудничество 2022-2029 г. за отваряне на нов граничен пункт е приоритет за туризма и търговията.

„Благодаря на Кирил Петков, че веднага след гласуването на нашето правителство каза, че ще бъде първият, който ще дойде на гости. Благодаря на членовете на делегацията, които се срещнаха със своите колеги“, обяви Ковачевски.

В българската делегация, която пътува към Скопие, са още министърът на външните работи Теодора Генчовска, министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев и заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин (БСП).