Пламен Димитров: Да преодоляваш стреса с още повече риск

Пламен Димитров е управител на Кофас България. Официалната част от визитката му гласи, че има над 15 години опит в банковия сектор, като през последните четири е директор на отдел „Корпоративни клиенти“ в Райфайзенбанк (България). Той е магистър по Икономика на търговията от Университета за национално и световно стопанство в София, а понастоящем следва за MBA в Cotrugli Business School.

В свободното си време се занимава с дълги пътувания с мотори, екстремни планински преходи, парапланеризъм и още богати на адреналин активности. Убеден е, че балансът не е само възможен, но и изключително лесен.

Интересна професия ли е анализът на риска?

Всъщност професията е нещо много повече от прости или по-сложни сметки в Excel. Тя е свързана с отговорността за парите или дори за съдбите на други хора, които зависят от твоята преценка. И в този смисъл анализът на риска е доста интересен и труден особено когато има средства „на масата“, които могат да бъдат изгубени при неточна преценка.

Предвидим ли е рискът и доколко?

Рискът в бизнеса е предвидим в някаква степен, когато знаем и използваме правилно наличния инструментариум от похвати. Това обаче не бива да създава измамно спокойствие. Веднъж на няколко години се появява абсолютно непредвидимият „черен лебед“ (по Талеб) и това ни кара да съберем всичките си предвиждания и да ги хвърлим в най-близката кофа за боклук.

Рисковете обаче трябва да бъдат управлявани. Точно защото не можем да ги предвидим напълно, трябва да се справяме с тях в движение. Това е като управлението на мотор – предвиждаш условията на пътуването, оборудваш се, държиш едно темпо, но трябва да си постоянно нащрек, да за реагираш бързо на някоя опасност. Това дори е по-важно, отколкото да предвидиш всичко.

Как изглежда офисът Ви в България и как се промени той през 2020 г.?

Офисът ни приличаше на много други – изпълнен с енергия, звуци от телефон и аромат на кафе.

В момента е почти призрачен – всички са хоум офис, най-често в него е само един човек. Сега вече мислим как да го адаптираме към променената среда и имаме идеи в тази посока.

Вашата лична равносметка за годината?

Много пропуснати възможности, най-вече под формата на пътувания, но същевременно с това много пълноценно прекарано време със семейството ми. Повече от всяка друга година.

Борите стреса с още риск - имате екстремни хобита, как се роди интересът Ви към тях?

За мен винаги думата „почивка“ означава да се откъсна максимално от работата и да направя нещо ново, нещо, което ще ме измори физически и психически до степен да забравя паролите на компютъра си. Така се чувствах след първия ми скок с бънджи и първото мото-пътешествие извън България. Така е от край време и наистина не помня как точно се е зародило.

Какво четете? Препоръчайте ни книгата на 2020 - такава, която ще ни помогне да разберем тази шантава година.

Със сигурност книгата на 2020 трябва да е нещо апокалиптично. Шегувам се. Но според мен книгата на 2020 ще се появи през 2022 – тогава ще можем от лека дистанция да разберем как големите промени са ни се отразили.

Иначе съм запален книгоман, следя какво ново излиза на пазара и чета по няколко книги наведнъж. Силно впечатление ми направи поредицата на Ювал Харари и това как с няколко изречения той успява да синтезира изводи, за които ми се струва, че е необходим цял живот.

Съвсем наскоро приключих новата приключенска книга на Филип Лхамсурен за прекосяването на Амазония и разбрах, че каквото и да правя, има някой, който може повече.

Говорите ли вкъщи за работа?

По-скоро не. Ние имаме две деца, около които винаги има толкова много разговори.

И двете понятия “работа” и “вкъщи” придобиха сякаш нови измерения - вашата гледна точка към тях?

Това сливане на работна и домашна атмосфера има някои позитиви, но лично на мен ми е трудно да свикна напълно с това и често ходя в офиса, където съумявам да се концентрирам най-добре. Хубавото е, че офисът на Кофас е на бул. "Витоша" и градският шум на мен лично ми въздейства доста добре.

Уменията, които ще станат особено ценни?

Безценно ще бъде умението да изграждаш и бъдеш част от екип, когато си физически далеч от хората. Това е нещо, на което всички ние ще трябва да се научим.

Кои са бизнесите на бъдещето и кои на миналото?

Бъдещето принадлежи на тези, които ще съумяват да намират по-бързи, по-евтини или по-качествени начини да предлагат продукти. Ако трябва да спомена две сфери, които не само ще се развиват с главоломна скорост, но и ще карат другите индустрии да го правят, това са биотехнологиите и изкуственият интелект.

А бизнесите, които принадлежат на миналото, са тези, които не съумяват да бъдат в крак с новостите и продължават да се придържат към правилото „щом работи, не го пипай“.

Вашето лично отношение към здравето? (начин на живот, сън, режим, почивка, баланс работа - свободно време)

Аз съм пристрастен към здравословния начин на живот – спортувам 4-6 пъти седмично, като винаги съм навън. Не харесвам затворените пространства – имам щастието да живея близо до Южния парк, където тичам рано сутрин и правя упражнения.

Относно съня, напоследък оставям телефона си, поне 1-2 часа преди сън далеч от мен и не го поглеждам около час, след като съм се събудил. Това увеличава качеството на съня неимоверно.

Най-интересната Ви среща през тази година?

В абсолютния център на Родопите, в една напълно изоставена махала, до която няма път и единственият начин да се стигне е пеша, след 2 часа преход от най-близкото село, срещнах човек, който живее там от много години.

Историите, които разказа около огъня и ракията, с която ни почерпи, бяха магични. Но това, което ми спря дъха, беше моментът, в който заговори другите хора от нашата групата на родните им езици - първо на английски и след това на немски. Оказа се човек с много интересна история, живял на много места по света, преди да се засели буквално в средата на нищото.

Събитието, което Ви впечатли?

Натъжиха ме големите пожари в Австралия и Калифорния. Приех ги като ясен сигнал на природата, че трябва да направим нещо и климатичните промени са вече факт.

Много силно ме впечатли и експлозията в Бейрут, която ни показа пропастта между развитите и развиващите се страни и как корупцията на високите етажи не е само неморална, а и опасна за живота.

Има ли според вас бизнес с космоса и какъв е рискът?

Очаквам с нетърпение новите продукти в тази посока – от непосредствената близост на разходките на обикновени хора в космоса до бъдещото колонизиране на близките до нас планети. Рискът е голям, но си заслужава

Какво си пожелавате за 2021?

Да бъдем здрави и да бъдем свидетели на възстановяване на икономиката, но този път да сме по-отговорни към околната среда. Трябва да преразгледаме растежа като абсолютно благо за всички нас. Считам, че има начини човечеството да се развива по много по-устойчив начин.

Оптимисти или песимисти да сме за нея?

Да си песимист винаги е непродуктивно. Качиш ли се на мотора, много бързо го осъзнаваш. Така че – да бъдем оптимисти!