Русия ще отмени плоския данък и ще въведе нови и по-високи ставки за облагане на доходите. Повече данък печалба ще плащат и фирмите. Това е част от пакета промени, обявен от правителството на Владимир Путин. Реформата е на фона на продължаващата вече повече от две години война на Кремъл в Украйна. Режимът в Москва е подложен и на западните икономически и политически санкции заради инвазията.
Увеличаването на данъци по време на икономическа криза не е добра идея, но може ли да предвещава икономическа буря?
В случая на Русия, която освен всичко планира тази година да изхарчи една трета от общия си държавен бюджет за отбрана, отговорът би бил, че приходите от увеличените данъци ще отидат за покриването на дупките в хазната..
За ръст на данъците руският президент намекна още през март, а сега финансовото министерство предлага плоският данък върху личните доходи, въведен през 2001 г., да бъде заменен с прогресивен.
Така за приходи до 2,4 млн. рубли (27 хил. долара) годишно данъкът ще е 13%, ще бъдат въведени и ставки от 15, 18, и 20%, а най-високата ще е за доходи над 50 млн. рубли годишно - 22%.
В предложението, изпратено до парламента, се уточнява, че данъчната ставка от 13% се запазва за всички с доходи, по-малки от 200 хил. рубли на месец, както и за участниците във войната.
Предлага се също и увеличение на данък "печалба" за фирмите - от 20% на 25%.
Мотивите на финансовия министър Антон Силуанов са, че "по този начин ще се осигурят стабилни и предсказуеми условия за гражданите, бизнеса и регионите за следващите шест години".
Той обяснява, че промените няма да засегнат голяма част от населението на страната. Според изчисления на "Ведомости” по-високи данъци ще трябва да плащат около 2,5 млн. души или около 3% от трудоспособното население.
Според анализатори зад предложението на финансовия министър стои увереността на Путин, че той контролира руския елит, но и цялата икономика, като показва, че е склонен да рискува да настрои срещу себе си част от обществото, но да намери средства, с които да финансира войната.
"Мисля, че това е знак колко комфортно се чувства той. Фактът, че се прави (тази промяна) означава, че те искат да ремонтират къщата или поне да укрепят стените от фискална гледна точка," казва Ричард Конъли, експерт в областта на руската икономика в Oxford Analytica.
Според него високите разходи за отбрана и нарастващите цени на петрола са подкопали икономиката и са довели до ръст на доходите, въпреки че в същото време инфлацията расте, а на пазара на труда има дефицит.
"От гледна точка на Москва икономиката си изглежда в добра в форма и сега е правилният момент за тези промени. Нещо повече, хората, които ще се засегне, си бяха добре през последните няколко години и тази година няма да изключение," казва експертът в края на март, когато предложението все още не е внесено официално за обсъждане.
За мерките се заговори първо в края на февруари, когато в своя реч пред парламента Путин предложи промени в данъчната система, така че "данъчната тежест да бъде поета от онези, които имат по-високи лични и корпоративни доходи."
Още тогава руски експерти коментираха, че по тази начин властите искат да компенсират загубите за бюджета, но и да намалят бедността и неравенството. Предупредиха обаче, че една от възможните последици е забавяне на икономиката.
Според Александра Прокопенко от центъра "Карнеги" в Берлин през пролетта на 2024 г. Русия попада в парадоксална ситуация: икономиката на страната доказва, че е устойчива въпреки въведените от Запада санкции и в същото време - благодарение на тях.
Санкциите на ЕС, САЩ и Великобитания срещу физически и юридически лица в Русия са част от общите усилия да се ограничат възможностите на руската икономика и съответно способността на Москва да продължи войната в Украйна.
Според Прокопенко обаче тази устойчивост, която се наблюдава сега, едва ли ще издържи дълго: по време на новия си президентски мандат Путин ще трябва да направи избор между това как да финансира войната в Украйна, но и да поддържа качеството на живот на населението и макроикономическата стабилност.
"От една страна, санкциите действително ограничават икономическото равитие в средносрочна и дългосрочна перспектива. От друга - те "защитават" икономиката от външни шокове и позволяват на властите да се адаптират към новите предизивкателства," обяснява Прокопенко.
Основните рискове според нея са свързани с това, че икономиката е на второ място в приоритетите на Русия, а на първо продължава да е постигането на политически цели и задачи.
В същото време тя напомня, че сегашната икономика на Русия се отличава коренно от тази на Съветския съюз и е отворена към една част от света: въпреки че е прекъснала отношенията си със Запада, Москва продължава да поддържа активни връзки с Азия.
Променила се е индустрията - в последните две години тя е насочена основно към войната, а "връщането ѝ в нормален режим" може да е бързо, но не и безболезнено."
"Изглежда, че властите разбират това. Във февруарското си послание Путин обеща да не допусне колапс на икономиката, какъвто имаше преди разпадането на Съветския съюз," коментира Прокопенко.
Допълва обаче, че разходите за отбрана в СССР не са били рекордните 8% от брутния вътрешен продукт (БВП), както е сега, както и че Путин е говорил за увеличение на данъците, но не е споменал нищо за намаляване на военните разходи и дори е поискал "състоянието на армията и флота да достигне качествено ново ниво".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
