Защо социологията катастрофира драматично с прогнозите си преди парламентарните избори на 4 април? Толкова ли беше трудно да се претегли вотът на надценените и подценените партии преди деня на изборите? Дали не свърши времето на "шаманите" и псевдоплурализма в медиите?
Какво стои зад новия етикет "Чалгария" и кога всъщност започна чалгизирането на политиката в България? Ще има ли експертно правителство на ГЕРБ по офертата на Бойко Борисов или отиваме към сценария "На война като на война"?
Кой би изгубил, ако 45 Народно събрание се окаже с рекордно къс мандат? И какъв министър-председател (и външен министър) ще са необходими на България оттук нататък?
Това са част от темите в епизода след изборите на подкаста "Животът и други неща" с Асен и Сибина Григорови. Можете да го чуете в плейъра или да прочетете основни моменти от разговора (скриптът е със съкращения).
Сибина: Какво направи впечатление в тези избори? Според мен имаше две привидни изненади: първата е резултатът на "Демократична България" - следях социологическите проучвания и там такъв резултат нямаше. Втората изненада би трябвало да е гласуването за Слави Трифонов - но ние с теб го "предсказахме" преди няколко епизода на подкаста .
Асен: Това са поредните избори, в които социологията се проваля драматично, за което може да има няколко обяснения, но е важно да кажем едно нещо: по време на предизборна кампания социолозите реално влияят върху общественото мнение - наравно с политиците или може би още по-силно от тях.
Едното възможно обяснение е, че социологията ни остана в 90-те години. Тогава т.нар. "шамани" - група политолози и коментатори на общественото мнение - излизаха по телевизията, за да кажат какво "ще стане", и то ставаше. Съществуваше усещането, че няколко души плюс няколко социологически агенции "предричаха" нещата.
Но от 90-те години насам нещата са се променили много - и в политиката, и в психологията, и в технологиите. Социолозите не могат да преминат свръхзвуковата бариера и да влязат в 21 век.
Сибина: Това все пак е позитивната версия за социологията, а бихме могли да разгледаме и негативната. Както говорим за свободни медии, може би трябва да започнем да говорим и за свободна социология. Ако вотът за Слави Трифонов отчасти е бил скрит или непрестижен вот, то вотът за "Демократична България" няма този елемент, дори обратно - хора, които гласуват за ДБ, афишират избора си.
(...)
Асен: Другият аспект, който много искам да коментираме, е свободата на медиите. Това, което снощи видях по трите национални телевизии, беше, как всички бяха заложили на грешен кон - в студиата имаше коментатори предимно на страната на ГЕРБ.
Като казвам "медийна свобода", нямам предвид всички по-дълбоки проблеми на медиите със собствеността, финансирането и опитите за контрол извън редакционната работа. Имам предвид дали самите журналисти ще осъзнаят, че работят за аудиторията си и че не е добре да я лъжат по този начин.
Сибина: Какво ни показаха изборните резултати? За мен най-важното беше, че политическото представителство от 44 Народно събрание е било на много ниско ниво - извън парламента огромен брой хора са били непредставени.
Ако приемем, че ВМРО не влиза или е на ръба - имаме три партии в бъдещия парламент, които са съществували и в 44 Народно събрание. Това са ДПС, БСП и ГЕРБ. Останалите три партии са нови формации от гледна точка на представителство.
"Чалгария". Това е новото име, което много хора започнаха да слагат на държавата заради високия вот на "Има такъв народ". Ние обичаме бързо да раздаваме присъди и с това да затваряме темата. Вотът за Слави Трифонов обаче не е по-различен от вота за ГЕРБ на предишните или по-предишните избори. Ако трябва да говорим за чалгизация на политиката, тя със сигурност не се е случила на 3 или 4 април 2021 г.
Един извод, който си направих, е, че ГЕРБ трудно може да бъде опозиционна партия. ГЕРБ е партия на властта, а властта се случва тук и сега в България. Това обяснява 25-те процента на ГЕРБ. Властта обаче я няма зад граница. Седем процента за ГЕРБ от вота в чужбина е огромна разлика с партията на Слави Трифонов и с "Демократична България". ГЕРБ ги няма зад граница.
Асен: Тези 25% от избирателите, които са гласували за партия ГЕРБ, много бързо ще започнат да се изпаряват като обществено влияние, според мен. Голяма част от тях са властови проценти - т.е. проценти на администрацията, семействата на администрацията, бенефициенти на фондове. В момента, в който духне южният вятър, този рехав слой на гласоподаватели на ГЕРБ ще започне да се опитва да вземе завоя и да се ориентира към новата власт. По същината си този тип гласове са конюнктурни - следват победителите, искат да оцеляват във всяка власт. Подкрепата, която Борисов си мисли, че има, започва да се разпада.
Още снощи Мустафа Карадайъ излезе по националните телевизии, за да каже едно-единствено изречение - народът гласува за промяна, ние показахме, че сме се променили.
Сибина: А какво ни каза Бойко Борисов снощи, от двора под падащия сняг до джипа? Всъщност той не говореше на нас, а на останалите политически лидери, които са се явили на избори. Според мен той обърка тона - първо, започна с лошо, казвайки им "Искахте да станете депутати - ето, станахте депутати", след което ги заплаши, че и той може да им пусне "умни, красиви и буйни" симпатизанти да ходят след тях".
"На война като на война". Обаче хайде да направим мир, защото Европа ни гледа, и до декември да има експертна власт.
Асен: Ще го преведа още по-просто: "Ако не ме послушате, ще ви бия". Това беше цялото послание - плюс разочарование, изненада, невярване в това, което се случва.
Сибина: Може ли да се случи правителство и какво правителство би се случило? И по-интересното е как би изглеждал вотът на следващи парламентарни избори?
Както ние след пандемията няма да сме същите, както не можеш да влезеш два пъти в една и съща река, така и според мен резултатът от вота би бил различен в два поредни дни. Тези, които сега са дали гласовете си за партии под 4-те процента, едва ли ще повторят избора си, техните гласове вероятно биха се пренасочили към по-големите партии.
Асен: И още нещо - вятърът, който ти казах, че отнася песъчинки от пирамидата на ГЕРБ, ще се засилва. Вместо песъчинки ще започне да кърти мазилки, да падат цели тухли и греди. Страховият компонент в гласуването за ГЕРБ ще изчезне напълно.
Сибина: Ако разгледаме процентите - 45 Народно събрание ще е привидно много разпокъсан парламент с шест политически формации, близки по резултати. Въпросът е възможно ли е да има коалиция, каква би била тя и колко дълго би издържала.
Няма как да хвърляме боб, но можем да кажем какво ще се случи чисто технически. Първа политическа сила (ГЕРБ) ще трябва да вземе мандата и да опита да състави правителство. Бойко Борисов предлага някакъв тип експертен кабинет, което само по себе си изключва неговото участие.
Асен: Напротив. Той каза "ние имаме експерти, имаме опит, а вие сте никакви и тепърва трябва да се учите"... Първо, аз смятам за крайно невъзможно да се състави експертно правителство с мандата на ГЕРБ.
Сибина: Тогава шансът за правителство е във втория мандат - той отива при "Има такъв народ". Ако и там не се състави, президентът има право да избере на кого да връчи мандат. Дали на ДПС (както Тройната коалиция 2005 г.), или да го даде на БСП или "Демократична България" - въпрос на избор.
Асен: Вторият мандат ще отиде в партията на Слави Трифонов. Тук има много условности, защото ние и огромната част от българите - включително по-информираните хора - реално не знаят каква е тази партия. Има политически заявки от референдума, Слави потвърди, че ще държи на тях, и това може да се окаже проблем при съставянето на коалиция. Представи си как сядат Слави Трифонов и Христо Иванов на преговори, за да обсъждат свикване на Велико Народно събрание за мажоритарни избори със 120 депутати. Мисля, че ще имат известни проблеми.
Това, което знаем, е, че Слави еднозначно подкрепи Румен Радев за втори мандат. И според мен с тази подкрепа по време на предизборната кампания за парламентарните избори искаше да каже нещо. Какво - не знам, но със сигурност не беше случайна заявка. И със сигурност подкрепата за Румен Радев ще се отрази на начина, по който "Има такъв народ" ще се опита да състави правителство.
Сибина: Пред неговата партия и новите политически формации стоят два печеливши варианта - единият е да направят правителство, а другият е да се явят на нови избори, защото ще вземат по-добър резултат от настоящия. Нямат какво да губят. ГЕРБ има какво да загуби. ДПС си владеят електората. А за БСП ми е трудно да кажа какво би се случило при следващи избори - най-вероятно ще е същото. Хората, които биха седнали да преговарят не са в една и съща позиция.
Асен: Интересен детайл е, че в голямата борба между Радев и Борисов (ако приемем, че тя беше част от политическия пейзаж в последната година), реално вчера Радев спечели.
Има няколко важни въпроса. Първо - много е важно колко бързо ще се състави правителство. Ако ще се състави правителство, това трябва да стане наистина в рамките на седмица. Кризата с Covid-19 e като буйна река, която трябва да влезе в коритото си, по възможност - по-спокойно и без лъжи, измами, заплахи и фалшиви данни да се върви напред.
Второ - Зелената сделка и всички средства, които ЕС отпуска на държавите за следващия програмен период. До юли България трябва да има готовност, екип, правителство, което да може да преговаря за тези средства. България трябва да има премиер. Много е добре този премиер да е грамотен, да знае езици, да има представа от вътрешна и външна политика, да е прочел повече от една книга, да има по-голям политически опит. Да има умението да преговаря.
Следващият по важност пост ще е на външния министър - не само поради причините, които изброих досега, но и поради това, че България трябва ясно да се позиционира спрямо партньорите си от ЕС и НАТО.
Казвам какво е важно, ако има успешен опит да се състави кабинет сега. Ако не - това ще се стовари като тежест на отговорността на Радев като президент. Той ще трябва да състави такова служебно правителство, което да отговаря на изброените задачи. Цялата борба да се удържи властта на всяка цена по време на протестите целеше да не се стигне до служебно правителство.
Сега опорните точки от вчера са две. Първо - че служебно правителство ще е недемократично (което е уникална глупост, след като то е разписано в конституцията). Второто - как новите избори ще струват 150 милиона лева. Само че изборите не струваха 150, а 102 милиона по данни на МФ. А половината от тях бяха за закупуването на машини. Няма да ги плащаме втори път. Мачът с тях свърши.
На фона на КТБ-та, Турските потоци и милиардите откраднати, да се реве за тези пари ми се струва лицемерно.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
