Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Посланията на Доналд Тръмп какво очаква от американските съюзници във войната срещу Иран са толкова противоречиви, че усилията за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток остават в застой, съобщава Politico, като се позовава на четирима европейски правителствени представители.
По думите им Вашингтон не е отправял конкретни искания за оборудване. Източниците, пожелали анонимност заради чувствителността на разговорите, посочват още, че съюзниците се въздържат да изпращат военни сили в региона от опасения, че могат да се превърнат в мишена на Иран.
В същото време над 30 държави, включително мнозинството от страните в НАТО, са заявили готовност да се положат „необходимите усилия“ за възстановяване на корабоплаването през ключовия търговски маршрут, след като американският президент разкритикува съюзниците като „страхливци“ заради липсата на доброволна подкрепа.
Засега обаче разговорите са на съвсем ранен етап, посочват правителствени представители от седем европейски държави.
„Би било желателно повече предвидимост, повече яснота и повече стратегическа далновидност - не само в този случай“, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус пред Politico във вторник, като добави: „Нека изчакаме и да видим.“
Бавният напредък в преговорите отразява противоречивите послания на Тръмп повече от три седмици след началото на войната на САЩ и Израел с Иран - той ту критикува съюзниците, че не го подкрепят, ту заявява, че не се нуждае от тях, без да дава яснота как биха могли да помогнат на САЩ.
Липсата на желание за участие показва и че Европа държи по-уверен спрямо Вашингтон, като все по-често преминава от опити да се съобразява с Тръмп към по-твърда позиция за войната, за която съюзниците не са били консултирани, отбелязва Politico.
„Тази война нарушава международното право“, заяви германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, цитиран от Politico. „Трудно може да се обоснове твърдение, че е имало непосредствена заплаха за САЩ.“
За част от европейските правителства последното искане разкрива ясен двоен стандарт: САЩ неведнъж са настоявали Европа да се съсредоточи върху защитата на собствения си континент, за да може Вашингтон да насочи вниманието си другаде. Сега обаче Тръмп ги призовава да се ангажират в Близкия изток.
„Ако погледнем цялостно ситуацията - САЩ ни призоваха да поемем отговорност за собствената си отбрана, да подкрепяме Украйна… а сега се очаква да се включим и в Близкия изток, както и да гарантираме сигурността на световната търговия“, коментира високопоставен европейски представител, който определя това като „меко казано абсурдно непоследователно“.
Представител на Белия дом отказа да коментира конкретните искания към съюзниците, но заяви пред Politico: „Президентът Тръмп и неговият екип по национална сигурност бяха добре подготвени за опитите на иранския режим да затвори протока, а американската армия работи за това да ограничи способността му да нарушава свободното движение на енергийни доставки.“
„Президентът Тръмп е уверен, че Ормузкият проток ще бъде отворен съвсем скоро“, добави той.
При липсата на конкретни искания за помощ съюзниците засега се ограничават до наличните възможности: срещи, изявления и политическа подкрепа.
Великобритания, която досега води неофициални разговори заедно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, обяви във вторник, че ще бъде домакин на среща по сигурността „в близко бъдеще“, за да се запази инерцията в усилията за отваряне на Ормузкия проток.
Външните министри от Г-7 също ще обсъдят Иран на среща във Франция в петък, съобщaва френски дипломат, запознат с разговорите. Очаква се съюзниците да „координират позициите си“ с Вашингтон и да обсъдят „възстановяването на морските маршрути“ в Персийския залив с държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
Въпреки липсата на конкретна подкрепа, общото изявление на съюзниците изглежда удовлетворява Вашингтон. „Напълно логично е президентът Тръмп да призове нашите съюзници от НАТО да направят повече за гарантиране на сигурността на Ормузкия проток“, заяви говорителката на Белия дом Каролайн Левит. „Вече започваме да виждаме как те откликват на призива му.“
„В това могат да играят роля широк кръг от военноморски сили“, заяви представител на британското министерство на отбраната, като добави, че Обединеното кралство е започнало да разглежда възможни варианти, като например изпращането на кораб от Кралските военноморски сили или търговски плавателен съд, придружен от автономни системи за обезвреждане на мини, като част от многонационална коалиция в пролива - но едва след като конфликтът стихне.
„Ясно е“, добавя той, „че трябва да има поне значително, ако не и пълно намаляване на интензитета и мащаба на бойните действия в региона, преди изобщо да може да се мисли за гарантиране на сигурността в протока.“
Докато САЩ не прекратят военните действия и не изяснят каква помощ търсят - и защо - европейските им партньори едва ли ще направят повече.
Съюзниците „не са съгласни да бъдат въвлечени във война, която не са започнали, без да имат яснота какво ще предприемат САЩ“, казва дипломат от НАТО. Засега, добавя той, „се гордея с нашето ‘не’.“
