До 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) ще отива за култура, но „само ако има пари“. Не е ясно откъде ще се осигурят средствата, като 4-те партии, преговарящи за коалиционно споразумение (ПП, ДБ, ИТН и БСП), се разбраха само за финансови потоци към културата с отчисления от хазарта.

Договориха се и за промени в нормативната база на Законите за авторското право, за радио и телевизия, за меценатството, за читалищата. Разбраха се за засилване на връзките между култура и образование, актуализация на мерките за подкрепа на културата по време на пандемия, създаване на регистър за самоосигуряващите се артисти, дигитализация на информационната база в сектора, минимална заплата и справедлива пенсия за артистите, стимулиране на копродукции и фестивали.

Ще се изготви цялостна 10-годишна културна стратегия, дело на експерти. Срок не беше поставен.

Конфликт между преговарящите възникна по темата за промени в Закона за културното наследство и НИНКН. ДБ предложиха "декриминализирането" на културата, касаеща както корупционните практики в различни областти, така и престъпни практики в сферата на иманярството и археологията. Те настояха за създаване на комисия, която да се занимава с този проблем, но в крайна сметка се реши, че „когато прокуратурата започне да работи както трябва с друг главен прокурор, всичко ще си дойде на мястото" (Любомир Каримански от ИТН).

Предложението да бъде запазено 9% ДДС върху книгите, прието като облекчаваща мярка по време на пандемията, не беше одобрено като постоянна ставка.

Ицо Хазарта от ПП предложи да се стимулира излъчването на повече българска музика, партиите се разбраха и за лансиране на млади творци.

ДБ предложиха изваждането на Национален фонд "Култура" и НИНКН от ведомството и превръщането им в публични агенции. Това обаче ще се реши след допълнително обсъждане.

Кирил Петков, който водеше срещата, каза, че „предприемачеството в културата не трябва да е табу" и че не може да се разчита само на държавно финансиране.

Какво се договориха преговарящите в сектор „Регионално развитие"?

Инхаус поръчките да останат само при изключителни случаи – това се договориха 4-те партии, които преговарят за коалиционно споразумение.

Възлагането „инхаус“ се е превърнало в модел за заобикаляне на Закона за обществените поръчки по време на управлението на ГЕРБ, както доказаха злоупотребите с авансови плащания при строителството на АМ „Хемус“, ремонтът на язовирите, укрепването на свлачища.

„Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“ се разбраха в четвъртък вечер, че инхаус поръчките и инженерингът няма как да се премахнат напълно, защото са европейски практики и има риск от започване на наказателна процедура срещу България. Затова формациите се разбраха за промени в ЗОП, които вече са подготвени от служебното правителство.

Общините ще получават пари за капиталови разходи на проектен принцип – извън държавния бюджет - се разбраха преговарящите. Целта е да се премахне раздаването на пари чрез постановления на Министерски съвет на базата на това „кой кмет повече ще се моли на премиера“, каза Асен Василев от ПП.

Регионалното министерство ще помага на малките общини да правят проекти за детски градини, училища или друга инфраструктура, за която ще кандидатстват за средства. Списъкът с капиталови обекти, които ще получават финансиране, ще се приема заедно със Закона за държавния бюджет.

Общините, които нямат устройствени планове до края на 2022, ще остават без пари за инфраструктура през 2023 г.

Партиите не се разбраха дали 2% от данъка на физическите лица да остава в бюджета на съответната община. Идеята беше на ИТН и ДБ, но ПП и БСП бяха против. Затова преговарящите оставиха въпроса за последната среща в сектор „Финанси“.

Обединиха се около тезата да има програма и фонд за сближаване на регионите за преодоляване на различията между тях.

В бюджета за 2022 г. ще има предвидени средства за премахване на незаконните строежи, обявиха преговарящите, като началникът на ДНСК арх. Влади Калинов заяви, че в държавния бюджет за тази година не са били заложени никакви пари по това перо. Асен Василев поиска проверки по Черноморието за незаконно строителство и, съответно, събаряне.

Индексацията на цената по договорите за строителство заради поскъпналите материали и суровини не намери решение.

Преговарящите решиха да се започне дискусия за ново административно деление на България на базата на преброяването на населението. Не беше поставен обаче срок за тази мярка.

Партиите се разбраха и да преместят главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ от МРРБ в МВР. Това е системата с данните на гражданите, на база на която се изготвят избирателните списъци за гласуване.

Преговорите за новата власт: Какво предлагат партиите в сектор "Образование"

Преговорите в сектор "Здравеопазване": Премахване на клиничните пътеки и създаване на е-досие

Преговорите за новата власт: Какво предлагат партиите в сектор "Правосъдие"