Преговорите в сектор "Здравеопазване": Премахване на клиничните пътеки и създаване на е-досие

Спорове за контрола над здравната система и за Covid-кризата разделиха четирите партии, преговарящи за коалиционно споразумение – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“.

В разговорите по темата „Здравеопазване“ те все пак се обединиха за създаване на електронна здравна система с електронно досие, замяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи, промяна на начина на финансиране на инфекциозните болници по време на пандемията, равен достъп до спешна помощ, развитие на доболничната помощ, преразглеждане на здравна карта за цялата страна, стимули за младите лекари, лекарства за деца с остри заболявания (на 95% безплатни, като родителите ще доплащат само 5%).

Основните конфликти възникнаха между Георги Михайлов („БСП за България“) и бившия председател на здравната комисия в НС Александър Симидчиев („Демократична България“). Пулмологът поиска регионални звена на Агенция „Медицински одит“, а Михайлов му отвърна с въпроса: „FBI на лекарите ли ще създаваме?“. В крайна сметка експертите се обединиха около програма за реформа в одитната агенция, която сега е под егидата на МЗ – те искат тя да излезе от ведомството.

Около половин час преговарящите спориха за стратегията за Covid-19 при следваща вълна. ИТН предложи създаване на отделни болници за лечение на коронавирус, но БСП се възпротивиха. Левицата беше и против участието на ръководителя на Българския лекарски съюз Иван Маджаров като част от експертите на „Продължаваме промяната“ в дискусията.

Важна стъпка е приемането на план за замяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи, което може да се случи през 2022 или 2023 г. Според преговарящите тази мярка ще подобри здравните услуги и ще се избегне не доброто остойностяване на пътеките, при които има и големи разлики между различните диагнози.

Какво предлага БСП?

Краткосрочни мерки:

- Осигуряване на максимална възможност за ваксинация на населението срещу Covid19, разяснителна кампания и детайлно епидемиологично проучване сред населението;

- Създаване на мобилни групи за ваксинация;

- Ефективно разделение на потоците на болните в лечебните заведения.

Средносрочни и дългосрочни мерки:

- Болниците повече да не са търговски дружества: „Достатъчно се нагледахме на изтласкването на пациента в периферията, на него се гледа като на касичка, а това не може да продължава. Нашите мерки ще дадат финансиране на системата, така както е по целия свят, а не да е система, която се оказва удобна за определени хора“.

- Електронно досие и електронна здравна система;

- Регионализация на здравеопазването – равен достъп до лечение на спешни състояния във всяка една точка на страната;

- Синхронизиране на системите на специализация с тези в ЕС;

- Подобряване на възможностите за специализация на младите лекари и оставането им в България, като бъдат обвързвани с договори да работят в дадено лечебно заведение след обучението си;

- Държавно финансиране на целеви стипендии за стратегически специалности – кардиология, онкология, педиатрия и други;

- Създаване на Национална детска болница;

- Лекарствата да са безплатни за деца до 14-годишна възраст, независимо какво е заболяването;

- Съществени промени в лекарствената политика – особено за медикаменти в областта на социално значимите заболявания;

- Спешна модернизация на здравеопазването в направлението майчинство и детство.

Какво предлага "Има такъв народ"?

Краткосрочни мерки:

- Ваксинацията да остане доброволен акт – с прозрачни послания за гражданите и недопускане на натиск за задължителна имунизация срещу Covid-19;

- Незабавна подготовка на специализирани болници за Covid в цялата страна – това ще даде възможност за закриване на крайно неефективните Covid-зони. При нова вълна тези лечебни заведения изцяло ще преминат към лечение на Covid-болни;

- Спешна подготовка сред младите лекари – на инфекционисти и епидемиолози;

- Оптимизиране на протоколите за лечение;

- Конституиране на кризисен щаб от експерти за изказване публично компетентно мнение по темата Covid-19;

- Национална програма за Т-клетъчен скрийнинг на населението – ще даде широка представа за реалната картина на преболедувалите;

- Спазване на нормите в кризисния план за нивата на заболеваемост от коронавирус;

- По-активно участие на общопрактикуващите лекари за справяне с пандемията;

- Пълен анализ на високата смъртност в страната;

- Особено внимание да се обърне на производството на биопродукти през държавната „Булбио“, родното производство на ваксини и лекарства да бъде стимулирано.

Средносрочни и дългосрочни мерки:

- Премахване на клиничните пътеки и замяната им с диагностично-свързани групи до 2023 г.;

- Създаване на електронно досие, плюс свързване на здравното досие с националните мобилни оператори. Всеки преглед/хоспитализация да бъде изпращан към пациента. Срок: 6 месеца;

- Преразглеждане на здравната карта;

- Промяна в текущия модел на финансиране – в рамките на 1 година да се приеме нов Закон за лечебните заведения след широко обсъждане;

- Въвеждане на понятието обществено лечебно заведение, което да оперира с обществени средства, без да реализира печалба. Да има тристепенна система на контрол от страна на принципала, персонала и обществен контрол. Излизане на обществените лечебни заведения от Търговския закон;

- Подоходно здравно облагане съгласно месечния доход на пациента без горна граница;

- Демонополизация на здравната каса след широко обсъждане;

- Приравняване неплащането на здравни осигуровки с неплащането на данъци;

- Пълна забрана пациентите, които се обслужват от НЗОК, да плащат такси. За неосигурените – да се вземат удръжки от обезщетенията, които получават;

- Осигуряване на допълнително финансиране на общините чрез общинските бюджети за медицинска дейност;

- Агенция Медицински одит към МЗ да се закрие и да се създаде Агенция за медицински одит, контрол и акредитация, подчинена на Народното събрание. Тя да следи качеството на медицинското обслужване и спазването на стандартите;

- Създаване на ефективно работеща доболнична помощ и тя да стане основна. Създаване на ефективна национална система за осигуряване на спешната помощ;

- Скрийнингови програми за ранно откриване на ракови заболявания, които да се финансират от държавата;

- Тотално преструктуриране на ТЕЛК и НЕЛК;

- Средства за по-широк обем от дейности за стоматологичното обслужване.

Какво предлага "Демократична България"?

Краткосрочни мерки:

- Да осигурим качествено здравеопазване във всяка община чрез финансиране, където има недостиг на кадри/линейки;

- Коригиране на тежкия дисбаланс в остойностяването на клиничните пътеки и извеждането им от ролята на финансиращ механизъм;

- Въвеждане на национално ниво на протоколи за добри медицински практики, създадени от или с помощта на международно признати консултанти;

- Програми за стимулиране и съхраняване на човешкия ресурс на здравната система;

- 1% от събраните акцизи за тютюневите изделия и спиртните напитки да отиват за кампании и програми на МЗ;

- Намаляване нивото на доплащане на пациентите, да намалим цялостните разходи на лечение в болниците.

Средносрочни и дългосрочни мерки:

- Създаване на Агенция за медицински надзор (извън МЗ) и нейни регионални структури;

- Електронно досие и електронна система на здравеопазването;

- Преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи;

- Спиране на неефективното разходване и злоупотреби с парите за здраве. Стимули, които да насочват към правилните дейности, и санкции за неефективно използване на средства;

- Кадрово обезпечаване на системата – увеличаване на капитала чрез увеличаване на заплащането и насърчаване на кариерното развитие. Насърчаване на младите лекари, въвеждане на помощен персонал в болниците като болногледачи, които да поемат не толкова специализираната дейност;

- Изграждане на Национална детска болница;

- Реформи с цел оптимизиране разходите в системата, връщането на публичния характер на НЗОК, заедно с ефективна реформа в лекарствената политика и ефективно изпълнение на държавата в осигуряването на всички граждани, за които е поела ангажимент.

Какво предлага "Продължаваме промяната"?

От ПП избраха програмата им да бъде представена от председателя на Българския лекарски съюз Иван Маджаров. Той открои четирите приоритета, около които всички партии се обединяват – равен достъп до спешна медицина, развитие в доболничната помощ, електронна система с електронно досие, ефективна финансова рамка. „Това е добра основа за коалиционно обединение“, отчете той.

Темата за спешната помощ и медицинската помощ: Териториално да се осигури покритие с линейки и хеликоптери в цялата страна, както и комуникационна система във всяко превозно средство.

Медицинската помощ, която трябва да е осигурена на гражданите в работно време, да бъде ешелонирана. Във всяко населено място минимум да има един здравен специалист. Няколко малки населени места да се осигуряват от минимум един общопрактикуващ лекар, във всяка община да има най-малко консултативна специализирана помощ, във всяка област – минимум болнична помощ, която гарантира покритие на 90% от от специалностите в медицината, а във всеки регион – 100% от тях. На национално ниво да се разчита на болници, които гарантират, че нашата държава може да се справи и с редки болести. „Това е равнопоставеният достъп в цялата страна“, каза Маджаров.

Темата за здравната карта и кадрите в системата: Имаме необходимост от здравна карта на специалистите, на лекарите, а не толкова на леглата. Тя ще показва разпространението и разпределението на лекарите в страната и ще помогне за насочване на усилията по региони.

Да се осигури специализация на българските лекари, която е максимално бърза, да се осигури кариерно развитие на специалистите по здравни грижи и да има контролни механизми за качеството на медицинските услуги.

Темата за клиничните пътеки: Въвеждане на диагностично-свързаните групи, но клиничните пътеки не бива да отпадат като механизъм за контрол на качеството – вместо това постепенно да се заменят като механизъм за финансиране.

Прочетете още:

Преговорите за новата власт: Какво предлагат партиите в сектор "Правосъдие"