Последният човек, когото очаквате да видите на премиерата на новата книга на Иван Костов, е бившият ректор на УниБИТ проф. Стоян Денчев.
Някогашният зам.-председател на ПГ на ДПС и вицепрезидент на "Мултигруп" обаче държи да бъде забелязан от самото начало, докато се здрависва с гостите от първия ред в пълната Зала 3 на НДК - и пресреща Костов и съпругата му Елена пред входната врата. Облечен е с костюм цвят каки, който се вижда отдалеч.
"Дойдох да изразя уважението си към теб, но не мога да остана. Жена ми не е добре и ще се прибера", казва Денчев.
"Съжалявам. Всичко най-добро", отговаря бившият министър-председател, докато двамата се здрависват набързо и разминават в коридора.
Стоян Денчев може би не е чел книгата и не знае, че още в първите страници Костов пише за "партията на Държавна сигурност - Движението за права и свободи" и я определя - заедно с "мнозинството от бившата номенклатура на комунистическия режим" и "значителни части от съставите на бившите репресивни служби" - като онази общност от хора, която винаги се е противопоставяла на реформите на прехода. Едва ли обаче ще се изненада.
Моментната среща с Денчев е запечатана от Николай Бареков - още един неподозиран читател на "учебника" по политика на Иван Костов. За събитието Бареков не само е наел камера, но е облякъл риза и сако.
"Аз купих Вашата книга и я прочетох предварително, искам да Ви кажа, че съм впечатлен. С право твърдите...", кокетничи не особено убедително Бареков, преди да бъде прекъснат от репликата на Костов:
"Нещо ми мирише на алкохол".
За секунда Бареков губи присъствие на духа, но бързо се връща на себе си ("Ама няма такова нещо") и довършва сценария.
"Защо го няма името на г-н Прокопиев във Вашата книга?", пита той, но събеседникът му го подминава с трудно прикрито нежелание за кулоарни изповеди. "Не искам да изглежда клюкарско и да намесвам персони", все пак отговаря Костов и оставя Бареков насаме със съвестта му.
От другата страна на вратата се чуват аплодисменти. Над 900 седящи места в някогашния Международен пресцентър за отразяване на парламентарни и президентски избори са запълнени, а пред щандовете на "Сиела" се извива опашка от хора, които искат да купят книгата.
В залата се виждат бивши министри като Веселин Методиев, който има и важната роля да представи книгата от трибуната. Там е и Евгени Чачев, и ръководителят на КЕВР и бивш член на ръководството на ДСБ Иван Иванов, и бившият посланик в ООН Стефан Тафров, журналисти като Асен Агов, Кирил Вълчев, Иво Инджев, политолозите Румяна Коларова и Даниел Смилов, бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев, културологът Калин Янакиев, финансовият експерт Евгений Кънев, както и доста хора от новото политическо поколение на "Демократична България" - Константин Павлов-Комитата, Георги Илиев, Елисавета Белобрадова и др.
Част от присъстващите в тази зала стоят от двете страни на дебелата червена линия, която ГЕРБ разчерта в българската политика - няколко дни преди това самият Костов сравни партията на Борисов с върха на стройна мафиотска пирамида.
За него това разминаване не е новина. Пак още на първите страници на "Политиката отвътре" Иван Костов пише за разпада на демократичните сили - "(...) нямахме общи интереси и убеждения. Едни имаха собственост, други свободни професии, трети - повечето, бяха пролетарии по дефиницията на Карл Маркс."
Най-отпред в дясната половина на залата, двамата съпредседатели на ДБ Атанас Атанасов и Христо Иванов слушат напрегнато какво се опитва да им каже Костов - защото по-голямата част от изложението му е за тях -
интензивен инструктаж по лидерство за хора, които не са се родили лидери.
"Да покажат цвета си, да покажат яркостта на позициите си. Не трябва да влизат в сянката на когото и да било, трябва да имат самочувствие", препоръчва той към наследниците си.
В първата си книга "Свидетелства за прехода" той разказва кошмарна история за момента, в който е принуден да избира "между два много лоши варианта - политика или бягство" - т.е. да приеме номинацията за лидер от реформаторското малцинство в "постоянно разпадащия се" СДС в края на 1994 г. или да се откаже заради брутална заплаха за живота на дъщеря му. Избира политиката пред опцията да се превърне във вечен дезертьор.
"Аз не съм се родил лидер, в никакъв случай. Аз си бях един експерт. Добър финансист. И щях да изживея един чудесен живот, ако не бях влязъл в политиката. Щях да бъда на много добри места, щях да видя целия свят и т.н. Но не е там работата, нали? Не е там работата", коментира той пред аудиторията в НДК.
Предизвикателството му е двупосочно - не само към неохотните политици, които трябва да превъзмогнат страховете си и да "дърпат напред обществото", но и към самата демократична общност, която "гаси" собствената си енергия в нежеланието да се сплоти и лишава политическите си представители от сила.
"Когато хората поискат да вървят в една посока, те си намират лидера, извеждат го, даряват го със своето доверие и той тръгва напред. Това е моята философия за лидера", казва Костов.
Аргументът му, че противникът на прехода в България е съпротивляващото се посткомунистическо общество, не се приема еднозначно от всички - особено от хората, които и досега му приписват лична отговорност за всички неуспехи в последните 33 години, от пулверизирането на десницата до прекалена "липса на чувствителност към жертвите на комунизма" (по въпроса, зададен от публициста Даниела Горчева).
Този път критиката му е насочена и навън - към елита на ЕС заради пренебрежителното отношение към предупрежденията на посткомунистическите реформатори в Източна Европа и заради "невъзможността да убеждава и да дава аргументи" за ценността на политическата европейска общност извън меркантилизма на фондовете.
Минути по-късно възпитано кимащите и подредени редици се оказват скупчени рамо до рамо пред трибуната. Тук вече няма "ред в хаоса".
Думите "Благодаря на г-н Костов и на всички, които са тук" на Захари Карабашлиев действат като спусък. За секунда внушителна маса от хора се втурва от всички посоки към Костов с твърдото намерение да не му разреши да напуска сградата, преди да е поставил автограф върху всеки екземпляр.
Доскорошни депутати като Мартин Димитров и Георги Ганев стоят в компанията редови симпатизанти и чакат посвещение от последния лидер на СДС, при който автентичната десница управляваше България.
Това, което напълни Зала 3, не беше безкритичната носталгия по доброто старо време. Не беше и упорито нагнетявана от 30 години фрустрация, на която все Костов ѝ е виновен.
Когато непредсказуемостта и разделението изглеждат като единствените постоянни величини в обществения живот, а партиите трудно излизат от медийния цикъл "Всяко чудо за три дни", България стои изправена пред рядко срещана политическа възможност - да се отърве от най-старата си зависимост и най-после да си проправи път напред - и някой трябваше да го подскаже, от личен опит:
"Войната на Путин в Украйна отслабва още по-силно не само посткомунистическата общност, а и нейния авангард и елит. Тези хора губят в момента. Ние трябва да съберем сили, за да ги поведем. Да поведем цялото общество. Защото то няма лидери".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
