Връщането към нормалния обществен живот след епидемията от Covid-19 може да се случи - при това без да се създават рискове за живота и здравето на гражданите. Това казва д-р Проф. Джон Йоанидис: Няма надеждни данни, въз основа на които да се вземат отговорни решения за COVID-19 е професор по медицина, епидемиология и обществено здраве от университета „Станфорд“, съдиректор на изследователския център METRICS към университета. От самото начало на кризата, проф. Йоанидис изразяваше резерви към първоначалните апокалиптични прогнози за смъртността при заразяване с Covid-19. Сега той и негови колеги са провели три изследвания, които дават доста по-трезви прогнозни оценки за опасността от усложнения сред пациентите с Covid-19. Ето какви са най-важните му изводи:

Какво (не) знаем за смъртността от SARS-Cov-2? 

Йоанидис е провел тестване на пациенти от Санта Клара (Калифорния) за проверка на наличния имунитет срещу новия коронавирус. Кръвните тестове за антитела са проведени върху 3300 души от общината. Резултатът е показал, че между 2,5 и 4,2% от населението имат антитела - индикация, че са срещнали вируса през последните седмици. 

Ако тези стойности се екстраполират върху цялото населено място, прогнозата е, че между 48 000 и 81 000 души от Санта Клара вероятно вече са преболедували Covid-19. За сравнение - към същата дата броят на официално потвърдените случаи в града е 956. Йоанидис посочва, че реално заразените хора вероятно са между 50 и 85 пъти повече от това, което здравните служби могат да засекат при липсата на масово тестване на населението. 

"Данните показват, че нивото на смъртност при заразяване с новия коронавирус вероятно е сравнимо с това при сезонния грип. Разбира се, все още има определена несигурност за точния брой на заболелите, но определено смъртността при заразяване е доста по-ниска в сравнение с предварителните предположения и спекулации. Covid-19 е сериозен проблем, но не бива да се страхуваме от него.

"Имаме солидни основания за оптимизъм за възможността да вдигнем ограниченията и да се върнем към живота си - бързо, с контролиране на ситуацията и с подход, базиран на данни", казва той. 

"Трябва да сме много внимателни в интерпретациите: Covid-19 не е грип. Това е друг тип вирус, има различен тип разпространение, но и е способен да зарази по-лесно възрастните хора, хората с увреждания, хората с крехко здраве, хора с хронични заболявания", казва Йоанидис, затова призовава мерките да се насочват преди всичко за опазване на тези рискови пациенти. 

Рискът от Covid-19 при хората под 65-годишна възраст и без съпътстващи заболявания

Второто изследване на Йоанидис проверява данните от 8 европейски държави и САЩ за риска от смърт на пациенти в по-ниските възрастови групи. Сравнението е провокирано от появата на няколко трагични случая с млади пациенти без други здравословни проблеми, които внезапно се влошават и умират. 

Първият извод на екипа му е, че рискът от смъртност при хората над 65 г. е около 70 пъти по-висок в сравнение с по-младите групи в осемте европейски държави. Рисковата разлика между двете групи е по-малка - около 15 пъти - в официалните данни на САЩ. Делът от хората под 65-годишна възраст в общия пул на смъртните случаи в европейските страни е около 5 и 9%. Процентът е малко по-голям, между 20-30%, в някои щати в САЩ. 

Йоанидис използва данните, за да провери какъв е абсолютният риск за пациент под 65 г., като го сравнява с риска от смъртен случай при шофиране на автомобил. Данните от пандемията са коригирани, за да се получи обобщена сума за ден.

Това, което моделът му показва, е, че в страна като Германия рискът от смърт от коронавирус е сравним с риска от смърт при шофиране от работа до вкъщи, ако пациентът е по-млад от 65 г. (независимо дали има съпътстващи заболявания). 

В САЩ делът на по-младите жертви надвишава данните от европейските страни. Тук рискът е по-висок, но отново не е в обхват, заради който хората трябва да изпадат в паника. В Ню Йорк рискът от смърт след инфекция за хората под 65 г. е сравним с риска от смърт на професионален шофьор на камион, който всекидневно пътува на дълги разстояния. 

"Ако вземем тази отправна точка и приемем, че епидемията продължава да се развива и не знаем дали няма да стигнем до още по-високи пикове в бъдещето, макар че в Европа не изглежда да има такива прогнози, рискът е достатъчно малък, за да се контролира", казва Йоанидис. 

И още: хората под 65 г. без съпътстващи заболявания имат изключително нисък риск от смъртен изход. Тези хора представляват под 1%, дори под 0,5% от всички смъртни случаи в Европа. В САЩ данните от Ню Йорк показват, че техният дял е малко над 1%, но не много повече. Рискът за тези хора е напълно пренебрежим, казва Йоанидис. 

Опасността от вътрешноболнични инфекции 

Един от най-големите причинители на масово разпространение на Covid-19 е допускането на замърсяване в болнична среда. Това е и една от причините за много високия брой на смъртни случаи в някои градове в Италия, Испания и САЩ, казва той. 

Ако Cоvid-19 има почти същото ниво на смъртност след заразяване като сезонния грип, човек ще се запита - добре, защо не виждаме такива драматични случаи при грипни епидемии в градовете, които бяха най-тежко ударени от коронавируса? При грипа също се наблюдават някои случаи на пикови заразявания на определени места. Има болници, които не успяват да се справят с натоварването, особено онези болници, които постоянно работят при почти запълнен капацитет и обслужват население с висок дял на уязвими на инфекцията възрастни хора (например - Италия) или социално-слаби хора (като Куинс в Ню Йорк).

И все пак никога не сме виждали такава трайна концентрация на смъртни случаи, както при Covid-19. 

Общото между огнищата в Италия, Испания и САЩ е, че при всеки от тях се стигна до огромно бедствие, защото не разполагаме с ваксина за коронавируса. За разлика от грипа, където медицинският персонал може да се имунизира и не се стига до толкова големи вътрешноболнични инфекции, при коронавируса няма ваксина. 

Болниците, които по принцип работят на пълен капацитет, стават огнища на заразата, защото много голям брой хора със симптоми идват в спешното отделение, чакат да бъдат прегледани, заразяват се помежду си и нещо повече - могат да заразят и лекарите, медицинските сестри и персонала. Оттам нататък медицинският персонал започва да заразява други пациенти, настанени в болницата.

Битката с Covid-19 се води върху най-неподходящото бойно поле. 

"Би трябвало да се опитваме да държим далеч от болниците хората, които проявяват симптоми на Covid-19, освен ако симптомите им не са толкова сериозни, че да се нуждаят от медицинска помощ. Мисля, че в много от най-тежко ударените градове хората са се събирали в болниците от страх и паника. Затова болничната среда се е замърсила сериозно, което е довело до болнично предаване на инфекцията", казва Йоанидис. 

За ваксините и бъдещия имунитет

Това е хипотеза, която трябва да се провери. Преболедувалият пациент създава антитела, но е възможно те да се окажат недостатъчни, за да го защитят от бъдеща инфекция след години. 

Възможно е коронавирусът да мутира, ако изобщо се появи отново; възможно е да се появи различен негов вариант, както сме го виждали при други вируси и при грипа. Това е причината, поради която всяка година се опитваме да подготвим нова ваксина за новия тип грип, казва Йоанидис. 

Той дава пример за друг начин за създаване на имунитет: ако нямате изявени антитела, но въпреки това сте се срещнали с вируса, генерирали сте имунна реакция и по някакъв начин сте се изчистили от него. Има някои предварителни данни, които показват, че при млади пациенти не се появяват задължително много високи нива от антитела, но въпреки това хората са изчистили вируса и се възстановяват напълно без проблем. 

"Това означава, че способността на човешкия организъм да се справя с SARS-Cov2 може би не зависи само от антителата. Имунната ни система е много сложна, има много механизми за вродения имунитет и има вероятност да съществуват други начини за справяне с вируса. Това е нещо, което трябва да изследваме в дълбочина - да разберем какво ни е необходимо, за да се защитим. Класическата ваксина се стреми да генерира трайна реакция с антитела, но ако има други механизми, които са добри и ефектни, тази опция става по-малко релевантна", казва Йоанидис. 

Как можем да възстановим нормалния обществен живот?

Пандемията наистина е сериозен проблем, никой не може да го отрече. Но очевидно не е апокалиптичният проблем, от който се страхувахме в началото, казва Йоанидис. 

"Вече има данни, че нивото на смъртност при зараза е много по-ниско от първоначалните ни предположения и страхове. Следим хода на пандемията и развитието й. Няма защо да изпадаме в паника, трябва да подхождаме рационално към ситуацията и в крайна сметка да отворим обществата си отново с внимателни и постепенни ходове", казва той.  

Неговият призив е да вървим към постепенно възстановяване на живота при наличието на определени предпоставки: 

- достигнат е пик на инфекциите и се отчита спад на броя на новите заболели; 

- здравната система все още има капацитет и независимо от развитието на ситуацията има резерви от легла и места в интензивните отделения;  

- развитието на епидемията се следи много внимателно и се събират данни за проявите на болестта.

"Мисля, че е време за отваряне на обществения живот на много места. Времето наближава за други места. Това може да стане, ако събираме информация за развитието на Covid-19, за да сме сигурни и да дадем сигурност и самоувереност на всички хора в обществото, че не сме изгубили контрол върху епидемията. Трябва да се вдъхне увереност в обществото, че вземаме правилни решения и тези решения са в полза на всички граждани. Ще се наложи да наблюдаваме развитието на болестта много детайлно, но ако не го направим - не виждам друга алтернатива", казва Йоанидис. 


ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: 

4 дни работа, 10 дни у дома: Възможният изход от кризата с Covid-19


Ако блокадата заради болестта продължи?

Той предупреждава за няколко сериозни проблеми при продължително затягане на мерките за сигурност. 

"Икономическите последствия може да стигнат до крайности и ще нанесат много по-тежки щети, отколкото коронавирусът може да причини. Никога не сме виждали нещо подобно, затова не можем да извлечем познания от по-ранни кризи или икономически сривове, и да ги сравним с настоящото положение. Цялото общество преживя шок. Много е трудно да убедим хората да се върнат към предишния начин на живот и това е разбираемо. Дори ако вирусът "изчезне", ще е нужно време за връщане към нормалността", казва той. 

"Видяхме какво може да се случи, ако болниците се претоварят с пациенти - видяхме, че имаше хора, които може би щяха да са живи, ако имаше достатъчно респираторни апарати за тях. Но мерките могат да доведат до странични жертви. Много хора, които страдат от други сериозни заболявания, например сърдечни или мозъчни удари, за които имат абсолютно належаща нужда да бъдат приети в болница, не ходят на лекар, защото са паникьосани и уплашени. Гледат непрекъснато новините за това колко страшен може да е вирусът и просто не им се иска да доближават болници. Знаем, че модерната медицина може да спаси животи дори при тези тежки състояния. Но ако пациентите си стоят вкъщи заради прекомерния си страх от коронавируса, може да се стигне до много повече смъртни случаи, отколкото без мерките за сигурност", казва още Йоанидис.  

Разработването на ваксина е начинът да се спре масовото разпространение на болестта, но пробивът в това направление не може да се случи за една нощ. 

"Иска ми се да можехме да го направим по най-бързия начин и знам, че някои от най-блестящите учени в света работят на този фронт. Искам да остана оптимист. Но не е много вероятно да успеем да проведем всички изследвания за 12, 18 или 24 месеца, особено при това ниво на несигурност. Не съм убеден, че можем да останем в състояние на изолация за толкова дълъг период от време, без да се самоунищожим, да създадем огромни проблеми за здравеопазването, заетостта, икономиката и обществото, които ще са много по-страшни от най-песимистичните сценарии за ефекта от коронавируса", казва Джон Йоанидис.