Драстично се е влошило отношението на българите към Путин и Русия. Това показват данните от проучване на „Алфа Рисърч“ по поръчка на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ). В последната година се е повишил и делът на хората, които одобряват членството на страната ни в Европейския съюз - това е обръщане на тренда, след като през 2023 г. беше отбелязан спад при евроатлантическите настроения.
Владимир Путин и Русия вече не се определят от мнозинството от българи като надеждни партньори и „миротворци“, сочи докладът от проучването, проведено в края на май, а като непредвидими субекти, които не зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави.
Социолозите сравняват резултатите с тези от 2017 и 2018 година и отдават резкия спад в одобрението и доверието към Русия на инвазията на агресора в Украйна и на страха, че евентуална победа на Путин би развързала не само ръцете на Кремъл, но и на други страни - да налагат диктата си над по-малките.
Данните за 2024 г. потвърждават и високата степен на подкрепа за Европейския съюз - отношението на близо 61% от българите е положително. Ясно изразен позитивен знак има и равносметката, която хората правят за ползите и загубите от еврочленството - 63% смятат, че България печели от това, че е част от ЕС.
На обратния полюс - едва 16% имат отрицателно отношение към ЕС, а 26% смятат, че страната ни губи от членството.
Изводът на социлозите е, че регистрираната през 2023 година консолидация на евроскептичните настроения вече е намаляла.
Ядрото от устойчиви противници на европейската интеграция, според проучването, се движи между 20 и 25 на сто в различните социални, демографски и електорални групи и е съсредоточено основно сред по-възрастното население, в малките градове, симпатизанти на “Възраждане”, БСП и част от негласуващите.
Провалът на пропагандата като фронтово поражение за Путин
Загубата на позиции на Путин в България през последната година може да се смята буквално за фронтово поражение, а темата за хибридната или т. нар. когнитивна война е все по-важна в геополитически план след инвазията на Русия в Украйна. Според бившия директор на Информационния център на Министерството на отбраната Владимир Миленски Русия води срещу България агресивна когнитивна война, а дезинформацията е само малка част от нея.
Отстраненият Владимир Миленски: над 20% недостиг на кадри в армията, трябва да се ядосаме
Това се потвърждава и от данните на други доклади на ФХСИ - за огромния ресурс, който режимът на Путин влага в разпространение на пропагандни наративи в България в периода от 2013 до 2023 г. Според тях непосредствено преди руската инвазия в Украйна броят на проруските публикации онлайн на български език е скочил 10 пъти спрямо предходния период - до 400 материала дневно в полза на Русия.
Според докладите броят на руските пропагандни материали онлайн скача още веднъж в края на 2022 г. - над два пъти. Така в първата половина на 2023 г. на български език вече се тиражират над 1000 проруски материала средно на ден.
Това е станало с изграждане на мрежа от над 370 анонимни сайта с идентичен дизайн и съдържание, които бълват между 3 и 9 проруски статии всеки ден и се препечатват по няколкостотин пъти. Това обясни проф. Димитър Вацов в интервю за “24 часа” през януари тази година.
Сред инструментите на руската пропаганда е да атакува постиженията на свободния свят, като използва ценностите и успехите му срещу самия него и разделя хората с омраза и страх.
Независимо от всички критики към “колективния Запад” и конкретно към Брюксел, мнозинството от българите не припознава обрисуваната от прокремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада. Според социолозите една от най-сериозните бариери срещу антиевропейските внушения е алтернативата България да бъде извън ЕС. Българите осъзнават възможните щети при такъв сценарий и това затвърждава геополитическия избор.
Малките победи на проруската пропаганда
Наред с позитивните тенденции проучването откроява и някои предизвикателства, като отчита, че евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически изразители в лицето на проруските БСП, „Възраждане“ и някои по-малки партии.
Сред някои обществени групи почти липсва чувство за общност с останалите европейски страни, което отваря пространство за наслояване на предразсъдъци и страхове, които при всеки удобен момент се използват за ерозиране на доверието към ЕС и Запада.
Путинистите щурмуват небесата, консерватори след тях летят
В рамките на проведените фокус групи анкетьорите са установили, че идентифицирането с Европа на ниво ценности също е доста проблематично. Изрази като „демократични ценности“, „либерални ценности“ са посрещани с неразбиране и дори с негативни асоциации. Това според проучването може да се причисли към спечелените битки на антилибералната пропаганда.
Така, макар данните на социолозите да показват, че Путин не постига целта си да засилва позициите на своя режим като влияе на сърцата и умовете на българите, усилията на неговата пропаганда не са изцяло безплодни. Наскоро се оказа, че в парламента проруските настроения са успели да пробият именно през призмата на псевдоконсервативните ценности и да спечелят мнозинство.
На 7 август депутатите приеха хомофобски закон по кремълски модел, внесен от проруската “Възраждане”, с подкрепата включително и на партията на Бойко Борисов - ГЕРБ. Самият той дори каза, че ако евроатлантизмът изисква от него той да стане жена, то тогава той не е евроатлантик.
Борисов шикалкави за хомофобския закон с намек за Хекимян, отрече се от евроатлантизма
Гласуването на хомофобския закон може да бъде разглеждано като предателство към избирателите от страна на народните представители. Това показва проучването на “Алфа Рисърч” и ФХСИ, според което близо две трети от българите биха искали да живеят в либерална демокрация.
Изводът на социолозите е, че хибридната пропаганда на Русия стъпва върху “мимикрия и подмяна”, не върху факти, като преувеличава уязвимостите на Запада и ги показва като целенасочени и преднамерени действия срещу България (или срещу православието, традиционните ценности и пр.).
Отговорност за успехите ѝ, макар и неустойчиви, анализаторите отдават отчасти и на пасивността и популизма на прозападно ориентираните партии и политици. Според експертите политическата класа не отправя ясни послания за реалните уязвимости на Русия, нито за онова, което страната ни би загубила, ако промени евроатлантическата си принадлежност.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
