“Представете си следното нещо. Водиш истинска война, като тази в Украйна. Излизаш с 1000 човека на бойното поле и започва битка. В края на бойния ден имаш 200 жертви. Това са 20% загуби. Ти не можеш да продължиш да изпълняваш целите си с такива загуби.”
Така Владимир Мѝленски - отстраненият директор на Информационния център към Министерството на отбраната, описва недостига на кадри в българската армия. Миленски беше уволнен от министър Атанас Запрянов, след като провокативен рекламен клип за набиране курсанти в Националния военен университет (НВУ) предизвика бурни реакции и беше свален от каналите на Центъра.
Позицията на бившия директор е, че за да компенсира острия си недостиг, българската армия трябва да се научи да говори на езика на младите хора, които иска да привлече в своите редици.
"Ти си млад и сърдит, светът наоколо постоянно ти лази по нервите, наричат те буен, даже див, не се подчиняваш току-така на другите. Усмихни се - има рецепта за твоето щастие. Защо не опиташ да станеш истински войник?"
Това е текстът на клипа, който не само е заснет с компромисно качество, но и буди основателни притеснения за това, че опитва да привлече в редиците на армията младежи, които са склонни към неподчинение. За направата му са ползвани кадри от музикален клип на единия от участниците, който освен курсант в НВУ, е и рапър.
Миленски признава, че общественото мнение за клипа е предимно негативно, но и че той е бил само "отдавна търсен" повод за неговото отстраняване. “Кое е общественото мнение, което чухме? То дори не е в периферията на таргета, до който искаме да достигнем.” Той намира дебатът около клипа за положително явление, въпреки негативния изход за самия него лично.
Въпреки острите критики, които Миленски понесе за клипа, с отстраняването му от българската армия си отива един от малкото смели и последователни ръководители, готови да поемат риск, за да събудят спящата система на отбраната. Дълбоко заседнала в миналото тя се проваля да отговори не само на собствените си кадрови потребности, но и на все по-трудно уловимите съвременни заплахи за сигурността. Той е и може би един от малцина компетентни да градят отбранителна политика в ситуация на "когнитивна война" - понятие, с което ще се наложи да свикваме.
Статистика за недостига на кадри в армията (некомплект) в последните 10 години
Данните за недостига на кадри са от публичния Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на РБ, който всяка година до 31 март се внася от Министерския съвет в Народното събрание, което го приема със свое решение.
“Всяка година, от 2014 досега, нашите активни генерали, които днес са възмутени и обидени от клипа, са водили информационни кампании за набиране на състав и всяка година са се проваляли, но никой не им е потърсил реална отговорност.”
По думите му кадровата политика на българската войска никога досега не е била в дневния ред на обществото така, че да намери решение - нито в медиите, нито в Народното събрание или на Министерския съвет. Така разговорът остава по коридорите на Министерството на отбраната, в духа на: “Няма хора, така е, ама проблемът е много голям и сложен, ще видим какво трябва да се направи.”
“Досега министерството провежда информационни кампании за привличане на военнослужещи с кампании “в стил кинопреглед от '67-ма година - 15 минути разкази за ресурсите и постиженията на българската армия. Това не привлича момчета и момичета, които имат потенциала да поискат да бъдат войници.”
В края на 2019 тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов заяви, че кампанията "Бъди войник" за привличане на служещи в армията е успешна. Според него тенденцията е била обърната. Числата говорят друго - от 2018 до 2019 година недостигът се е покачил от 20% на 20.73%.
Незаетите места за учебната 2024/2025 година в Националния военен университет са над 200. До публикуването на този материал в редакцията на “Булевард България” все още не е получен отговор за свободните места във Военната академия в София, Висшето военноморско училище във Варна и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, на които изпратихме запитване.
“На никой в министерството досега не е правил проучване за това кои са хората, които биха искали да станат войници - какво е тяхното мнение, откъде се информират, какво харесват, за какво мечтаят. “В Дирекция "Управление на човешките ресурси в отбраната" би трябвало да има данни за това, за да може кадровата политика да е обоснована”, твърди Миленски.
Под ръководството на Миленски Информационният център е направил серия от проучвания с фокус групи. Конкретният клип е насочен към целевата група на “сърдитите млади хора”, каквито у нас има немалко.
“Това са деца, които знаят, че няма да имат високи академични постижения. Животът ги мачка по един или друг начин, а армията им предлага да ги направи хора с кауза, но те трябва да видят и чуят своя шанс. Ние им казваме: “Точно такива, каквито сте, елате при нас, а ние ще ви помогнем да станете истински бойци, защитници на Родината.”
“Децата във футболните агитки, някой говори ли на тях? Сред тях сигурно има бъдещи защитници на България, те имат в сърцето си необходимата борбеност, но тя е оставена извън вниманието на армията.”
Миленски е категоричен, че в боя много по-устойчиви са хора, които не са “послушковци”, или “пълни отличници” и сваленият провокативен клип търси именно тях. “Отличниците са предразположени към по-дълго обмисляне и съмнение в решенията си. В боя това обикновено е разликата между живот и смърт.”
“От този клип се ядосаха няколко стотин човека, които го смятат за неетичен или недобре издържан кинематографски. Големият проблем е как говорим на тези деца, изобщо говорим ли им? С един парад годишно на 6 май, с помпозни изказвания на няколко политици и висши офицери в парадни униформи (доста сходни с руските, разбира се). С това няма как да привлечем достатъчно хора в армията.”
Когнитивната война
Загубите в българската армия, според Миленски, са реални жертви в информационната война. “Това е единствената реална война, която Българската армия води - войната за сърцата и умовете на хората, и ние губим тази война”, казва Миленски. “20% загуби без нито един ден на истинско бойно поле - това е катастрофа.”
След инвазията на Русия в Украйна темата за хибридната или т. нар. когнитивна война е все по-важна на международно ниво. “Дезинформацията е само малка част от този пейзаж,” твърди Миленски.
Според работната дефиниция на НАТО “когнитивна война” (cognitive warfare) включва дейности, провеждани в синхрон с други инструменти на властта, за да се повлияе на нагласите и поведението на хората, за да се спечели предимство над противник. Създадена да промени възприятията за реалността, манипулацията на цялото общество се превръща в нова норма, а човешкото познание се оформя като критично поле, на което се воюва.
“Срещу България Русия води агресивна когнитивна война, докато някои правят всичко възможно, само и само да не използваме думата война. България няма план за изграждане на устойчивост на информационно въздействие. Нямаме единност на посланията и на информационната политика не само в министерството на отбраната, а изобщо на правителствено ниво.”
Миленски твърди, че правителството е длъжно да комуникира с обществото постоянно, подробно и разбираемо. “С арахични пресконференции веднъж на две седмици няма как да бъдеш разбран и да получиш подкрепа. Няма да бъдеш разбран, защото междувременно врагът бомбардира умовете и сърцата на хората постоянно, с лъжи и манипулации между няколко зрънца истина.”
Врагът според него е онази група държави, начело с Русия, които не желаят светът да е устроен по демократичния начин, по който България е избрала да живее - “ние сами да си избираме началниците, а не да ни ги назначават от Москва, като някой ни манипулира изборите.”
“Трябва да се ядосаме, стига сме спали.”
Анализ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания в София твърди, че през 2022 година руската пропаганда се е разпространила “жестоко” в българското онлайн пространство и спрямо предходната 2021 г. тя се е увеличила почти 20 пъти. Изследователите са идентифицирали 370 уебсайта, които разпространяват руска дезинформация в страната.
Миленски е категоричен, че в Министерството на отбраната има много хора, които не одобряват политиката за засилване на информационната устойчивост на Българската армия в условията на когнитивна война. Според него мнозина си затварят очите пред руската заплаха и действат или бездействат умишлено.
На фона на нарастващата заплаха от зловредното влияние на дезинформацията, Министерският съвет на България няма звено за стратегически комуникации. Правителствената информационна служба отразява събитията, на които се появява премиерът и отговаря на въпроси от медиите. Стратком функции не се изпълняват и в никоя друга от институциите, които имат отношение към националната сигурност на България.
През 2023 година Владимир Миленски стартира реформа на Информационния център на Министерството на отбраната, който до онзи момент се занимава с издаване на вестник и телевизионен канал, специализирани изцяло в реактивно отразяване на живота на министерството и армията. Преструктурирането е въведено в ход с решение на Министерския съвет от декември 2023 година, със следната визия:
“Информационната политика на отбраната ще се състои в активно, навременно, пълно и разбираемо информиране на обществото и армията относно действията и постиженията на отбраната и Въоръжените сили, с което ще се формира благоприятна и устойчива на дезинформация среда, за поддържане на високо мотивирани, модерни, подготвени и боеготови Въоръжени сили, способни да воюват и да побеждават във всяка война, срещу всеки агресор.”
С отстраняването на Миленски предстои да видим дали тази политика ще бъде продължена.
Отстраняването на Владимир Миленски от Информационния център на МО е грешка и от това ще загуби не само поколение, което иска промяна, но и страната ни. За съжаление това вероятно няма да е последното действие на театъра, който наблюдаваме.
— Ruslan Trad (@ruslantrad) July 29, 2024
“Аз не съм специалист по клипове, аз съм специалист по добро управление на структура, от която се очаква да постига поставените цели. Признавам, че клипът може да не отговаря на високите очаквания за качество. Може и посланието да не сме изпипали перфектно. За пръв път за последните 30 години в Информацинния център правим насочени информационни кампании за конкретни целеви групи. Понеже ни е за пръв път, няма как да не сбъркаме.”
“И в стар комунистически стил, грешката бива “наказана със смърт”, независимо от успехите. Това е демотивиращо послание, което сега отправихме към цялата система на отбраната - не си правете експерименти, не рискувайте да ядосате шефа. Играйте само на сигурно.”
“Надявам се да превърнем негатива в позитив - да бъде хубав урок, който ще помогне на хората в информационния център да продължат да развиват онова, което започнахме.”
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
