Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
😠 "Защо раздадохте авансово стотици милиони за АМ "Хемус" на ваши фирми"?
😡 "А вие защо не построихте един сантиметър магистрала?"
Ако този предизборен диалог ви е познат, вероятно ви е познато и усещането за загуба на време на финала на разговора - оставате с впечатление, че нито един проблем не е решен с аргументи, а всички спорещи страни са ви разочаровали.
Ето това представлява т.нар. whataboutism - един от най-разпространените механизми за отклоняване на вниманието и тактика, която отдавна се използва съзнателно в политиката за замъгляване на обществения дебат.
Думата е производна на английското "What about...", или буквално преведено "А какво да кажем за...", но българите познават тази комуникационна стратегия още от социалистическо време. Когато Съветският съюз и сателитните държави са критикувани от Америка за политическите репресии, дежурният отговор е отместване на темата към расовите проблеми в САЩ ("А вие защо биете негрите?").
Whataboutism-ът e отместване на фокуса в един разговор от централната тема към нещо странично, което няма реална логическа връзка с основния въпрос.
Това е изпразнен от съдържание жест, който преди всичко има психологически цели.
Този похват винаги е разрушителен от гледна точка на съдържателния разговор. Но като стратегия за отклоняване на вниманието и за лично "освобождаване" от отговорност той работи много добре, пише "Зюддойче цайтунг" в своя статия.
Същият комуникационен модел може да се открие и в личните взаимоотношения. Критиката спрямо партньора често може да бъде последвана от внезапно припомняне на "грешка", която обвинителят е допуснал в съвсем различен контекст.
Насочвайки разговора в ненадейна посока, човек избягва да отговори на конкретното съдържание на аргумента.
"Оставила си пакетче чай в неизмитата чаша в кухненската мивка" - "А ти не почистваш банята, след като си избръснеш брадата", е едно проявление за безумен спор между двама души, при който никой не намира отговор на своя въпрос.
Фалшивата логика е, че щом "ти си сгрешил за нещо друго", то аз нямам задължение да отговарям за своята грешка.
Критиката е отместена към критикуващия, а обвиненият човек на свой ред обвинява другия в двоен стандарт, вместо да обори аргументите му.
Защо думата whataboutism привлича толкова внимание в последните години и дали наистина е толкова нова? Американският лингвист Бен Цимър твърди, че го е идентифицирал за първи път по време на конфликта в Северна Ирландия.
В статия от Irish Times от 1974 г. е използван изразът "the whatabouts" - това са враждуващите страни, които винаги реагират на обвиненията на другите, като преместват вниманието към злините, извършени от тях.
Наблюдателите започват да повтарят думата "whataboutery", докато понятието в един момент надскача националните граници. След 2010 г. журналистът Едуард Лукас, който по това време оглавява офиса на The Economist в Москва, започва да употребява термина в няколко свои статии. С него Лукас описва аргументативния стил на Владимир Путин, вдъхновен от времената на Студената война.
Както коментира авторът на "Зюддойче цайтунг" с ирония - тази тактика е много по-стара и дори може да се открие в Библията. "Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък", казва Исус на фарисеите, които наказват жена, изневерила на своя мъж.
Това е и моралният смисъл на жеста. Той не цели да оспори аргумента на противниковата страна, а цели да оспори правото ѝ на глас.
Whataboutism е атака ad hominem, срещу личността - още един деструктивен комуникационен инструмент, който противоречи на опонента чрез атака спрямо неговите лични обстоятелства или характеристики, а не чрез оспорване на същината на позицията му.
Използването на този похват често се случва интуитивно, а не осъзнато, когато човек е поставен в ситуация на когнитивен дисонанс - или усещане за неприятно противоречие между знанието и поведението, което всеки би искал да преодолее възможно най-бързо.
Можем да го видим в споровете за войната в Украйна в поведението на привържениците на Путин - осъзнаването на огромните щети, които действията му нанасят върху живота на милиони хора, влиза в конфликт с тяхната вътрешна симпатия към политиката му.
Съответно, реакцията им не е "Аз сгреших в своята преценка и се разграничавам от него", а отклоняват разговора към отговорността на Запада за съвсем различен проблем.
По същество този начин на мислене иска да каже следното: "Ако почувствам, че някой друг иска да ограничи моите възможности за действие чрез аргументите си, трябва да се защитя".
Един от проблемите при осмислянето на whataboutism е, че хората рядко осъзнават кога тази тактика се използва в личния им живот - включително от самите тях.
Гуидо Мелкоп, който работи по криминални изследвания и стратегии за психологическа неутрализация в Университета в Ерфурт, прави изследвание, с което предлага различни стратегии за отстъпление на хората при когнитивен дисонанс след извършване на нещо незаконно.
Той установява няколко основни психологически пътища за "бягство":
- прехвърляне на отговорността върху някой друг;
- позоваване на по-висша ценност като оправдание за извършеното вредно действие;
- отричане на фактите или отказ да се признае нанесеното страдание на жертвите;
- обвиняване на онзи, който обвинява.
Whataboutism е механизъм, който работи особено добре в интернет епохата.
Защото постоянно се появяват много събития, теми и обекти на внимание, към които можем да отместим гледната точка, за да избягаме от същината на разговора. А в сложни времена на криза, хората търсят морален ориентир и се стремят към опростяване и изход.
За справяне с whataboutism във всекидневието, най-важната мярка е да се научите да разпознавате модела. Това е и единственият начин да осъзнаете кога самите вие го използвате в свой интерес.
Ако другият човек се опитва да отклони вниманието, можете да му обясните, че виждате в аргумента му whataboutism и че това е разрушително за разговора.
Според това с кого разговаряте, често така можете да се върнете към същинските аргументи. Развенчаването обаче лесно може да бъде възприето като обидно в личната среда. Важно е да се прецени какви последици може да имат различните реакции.
Във всеки случай - придържайте се към фактите. Ако е необходимо - прекъснете разговора или го отложете, ако виждате, че емоциите са твърде напрегнати. Или се разсейте с нещо различно от whataboutism. Например - изпийте чаша чай заедно, съветва германското издание.
