Над 300 дни на брутална война срещу Украйна взривиха внимателно култивираните икономически връзки на Русия със Запада. Кремъл се опитва да замени тези отношения със сътрудничество с Индия и Китай, но усилията на Путин изглеждат все по-безрезултатни, колкото повече войната се проточва.
Путин винаги е получавал съвети само от ограничен вътрешен кръг стари приятели и доверени лица, като сякаш никога не се е доверявал напълно на когото и да било.
Сега обаче се разтваря нова пропаст между руския президент и голяма част от елита на Русия, разказва журналистката Катрин Белтън в Washington Post.
Белтън е автор на книгата "Хората на Путин", в която разследва мрежите от корупция и злоупотреба с власт, която Русия се управлява и се държи в зависимост. Източниците ѝ са именно бизнесмени с високи позиции, служители на администрацията и анализатори, които говорят за нарастващата изолация на Путин.
Руските милиардери имат причини да са недоволни - според данни на Bloomberg те са изгубили почти 100 млрд. долара за една година от началото на войната.
А Путин "усеща загубата на приятелите си", твърди пред WP руски държавен служител с близки връзки в дипломатическите кръгове, който не желае самоличността му да бъде разкривана поради страх от ответни мерки.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко е единственият чуждестранен лидер, при когото Путин може да направи "сериозна визита".
"Всички останали се виждат с него, само когато е необходимо", посочва източникът на Белтън.
Влиянието на Кремъл сред бившите съветски републики отслабва - въпреки че преди дни Путин събра лидерите на Казахстан, Киргизстан, Азербайджан, Таджикистан, Туркменистан, Армения и Узбекистан на неформална среща в Петербург.
В предпоследния ден на годината руският президент разговаря по видеоконферентна връзка и със Си Дзинпин в опит да демонстрира връзките между Москва и Пекин.
Reuters обръща внимание и на това, че китайският държавен ръководител не каза нито дума по повод поканата от Путин към него да посети Москва.
Си Дзинпин обяви, че е готов да подобри стратегическото сътрудничество между двете страни, но подчерта "сложната и доста спорна международна ситуация" - а през септември предупреди, че има "притеснения" заради войната в Украйна.
Индийският премиер Нарендра Моди написа статия за влиятелния руски вестник "Коммерсант", в която призова за край на "епохата на войната".
"Прочетхме я и я разбрахме. Мисля, че и Путин чете и разбира", коментира държавният служител пред WP.
Въпреки медийната кампания в последните 10 дни, в която Путин провежда телевизионни срещи по сценарий с командирите на армията и ръководителите на военно-промишления комплекс, представителите на руския елит твърдят пред WP, че не могат да предвидят какво ще се случи през 2023 г. и не вярват, че самият Путин е наясно какви ще са собствените му ходове.
"Има голямо разочарование сред хората от обкръжението му. Явно е, че той не знае какво да прави", казва руски милиардер, който поддържа връзки с високопоставени членове на администрацията.
Единственият план на Путин към момента е да разчита на "непрекъснати опити да принуди Запада и Украйна да започнат преговори" и за тази цел атакува критично важната инфраструктура на Украйна или отправя други заплахи.
Навръх Коледа Путин обяви, че е готов за мирни преговори, а руската армия нанесе поредните си мащабни въздушни удари върху Украйна, като прекъсна тока в няколко области.
Путин иска да преговаря - но само при неговите условия.
Отлагането на традиционната реч пред парламента, в която обикновено Путин представя плановете си за следващата година, и отмяната на годишната му голяма пресконференция също са сигнали за изолацията на Путин и желанието му да се скрие от директни въпроси - защото няма план за следващите си стъпки.
Пресконференцията щеше да е особено проблематична, защото тя дава възможност на стотици журналисти от отдалечените руски региони да говорят на живо с Путин - именно тези области дадоха най-много жертви по време на войната в Украйна и бяха най-сериозно засегнати от мобилизацията през есента.
"В речта би трябвало да има план. Но няма план. Мисля, че просто не знаят какво да кажат", твърди милиардерът. "Путин е в изолация, разбира се. И без това той не обича да говори с хора. Има много тесен кръг от приближени, а сега той се стесни още повече".
Официалното обяснение за отложеното изявление пред парламента е, че "ще е сложно" за Путин "отново да събере всичко в една официална реч, без да се повтаря".
Но коментарите му за състоянието на войната в Украйна са оскъдни на конкретика. Путин не казва нищо повече от това, че "ситуацията е изключително трудна" в четирите анексирани украински области и че правителството се опитва да сложи край на конфликта "колкото по-бързо, толкова по-добре".
Дори той да има таен план за действие, повечето от представителите на руския елит вече губят вяра в него, смята Становая. Тя обръща внимание, че Путин е изглеждал преуморен в последните си медийни изяви.
"Той е човек, който в очите на елита изглежда неспособен да даде отговори на въпросите. Елитът не знае на какво да вярва и се страхува да мисли за утрешния ден. До голяма степен, съществува усещането за безизходица - че ситуацията е непоправима, че са тотално зависими от един човек и че не могат да повлияят върху нищо", казва тя.
Александра Прокопенко, бивш съветник на руската Централна банка казва, че служителите на институцията "се опитват да не гледат на войната от гледна точка на победители и победени, но знаят, че няма добър изход за Русия в този момент".
"Хората усещат, че не можем да постигнем политическите цели, които първоначално бяха лансирали. Това е ясно за всички", казва анонимният държавен служител. Но никой не знае колко голяма щета ще понесе Русия, преди държавното ръководство да разбере, че съществуването ѝ е в опасност.
Путин отмени и новогодишната си среща със собствениците на най-големите руски компании - уж заради епидемичния риск.
В тази ситуация се оформят два лагера. В първата група влизат прагматиците, които смятат, че Русия е поела невъзможен товар с войната в Украйна и трябва да спре. Втората група, в която участва и Евгений Пригожин (лидерът на наемниците от "Вагнер"), настоява за ескалация на войната.
Напрежението расте само година и половина преди следващите президентски избори в Русия. Местната социология показва, че Путин задържа подкрепата на мнозинството от населението на страната, което продължава да поема пропагандата на Кремъл. Но преобладаващото настроение сред елитите е, че през 2023 г. ситуацията ще става все по-несигурна.
Възможно е да има нова мобилизационна вълна. Икономическата ситуация ще започне да се влошава по-сериозно.
Бившият съветник на Путин Сергей Марков, който все още контактува с екипа на президента, очертава два възможни сценария.
"В единия случай армията ще продължи да се бие, докато останалата част на обществото живее нормален живот - както през 2022 г. Вторият път е този, по който Русия преминава през Втората световна война - когато всичко е за фронта и за победата. Тогава се наблюдава пълна мобилизация на обществото и икономиката", казва той.
Призоваването на стотици хиляди резервисти на фронта обаче освети сериозни проблеми при подготовката и оборудването им за война.
"Факт е, че тези 300 000 мобилизирани войници нямат достатъчно оръжия. Кога ще получат военната технология? Путин също няма отговор на този въпрос", казва Марков. Самият той принадлежи на втората група от елитите - онези, които поддържат ескалацията.
По-либерално настроените елити също не крият страховете си от бъдещето на Русия.
Директорът на банката "Откритие" Михаил Задорнов (бивш финансов министър в края на 90-те) коментира пред РБК, че Русия е изгубила пазарите си на Запад, които е градила още от съветско време.
Като цяло хората от руския икономически елит разбират, че "нещата няма да свършат добре", казва руският милиардер, с когото Катрин Белтън разговаря.
Много от тях, които са подложени на санкции, наблюдават ситуацията с ужас. Защото всичко, което са създали, рухна без причина.
"Войнолюбци" ли са хората, които подкрепят съпротивата на Украйна срещу Путин?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
