Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Промяната в Унгария ще бъде реална, независимо че идеологическият профил на Петер Мадяр привидно изглежда сходен с този на Виктор Орбан за външни наблюдатели.
Това коментира евродепутатът Радан Кънев от ЕНП/Демократична България, който прави сравнение между десния консерватизъм в държави като Унгария и Полша.
Кънев споделя своите впечатления от съвместната работа с партията на Петер Мадяр "Тиса" в Европейския парламент.
„Мадяр е консерватор, значи нищо не се е променило". Това е новата, подозрително масова утешителна опорка. В тази теза има нужната капка истина, но като цяло е почти толкова безсмислена, колкото ‘Брежнев и Джими Картър са леви, значи през 70-те в СССР и САЩ е едно и също“, пише Кънев.
Радан Кънев коментира резултата от парламентарните избори в Унгария след категоричната победа на Петер Мадяр, който детронира Виктор Орбан и сложи край на 16-годишното му управление.
„Орбан е консерватор, колкото Брежнев е ляв – тоест на пропагандно ниво“, а режимът му „отдавна се е изродил в корупционна еднолична власт с олигархична структура от путински тип“, която използва консерватизма и конфронтацията с Европа като „политически щит на пълзяща диктатура и подчинение на външни имперски сили“.
По думите му Петер Мадяр и Тиса са принудени да се борят „на терена на Орбан“ – в изборна система, изградена в полза на Фидес, която изисква пробив именно в по-малките и по-консервативни райони.
„Сблъсъкът беше за тези гласове и посланията на двете страни го показваха“, отбелязва Кънев.
Той допълва, че Мадяр е заемал „умерени консервативни позиции“ по време на кампанията, което принуждава Орбан да се радикализира.
„Унгарското общество е силно националистическо и отместено вдясно“, пише Кънев.
Още от времето на бившия премиер на Унгария Йожеф Антал (1990-1993), „унгарската демократична традиция е национал-консервативна, носталгична и донякъде иредентистка“.
Иредентизмът е историческо подразделение на национализма, което оправдава претенциите за разширение на държавата към чужди територии, населени с нейни етнически малцинства.
По думите му Петер Мадяр „следва традиция, която няма връзка с ‘новото дясно’ на MAGA, а с националната история“, като ги сравнява с победата на Доналд Туск в Полша
Кънев посочва, че в момента Туск „е много по-десен, отколкото през 2007–2015 г.“ (в първия период на управлението на полския премиер) и че се бори за колебаещи се избиратели в по-изостанали и консервативни региони.
„Изобщо не е случайно, че първата среща на Мадяр ще бъде с Туск“, казва той, като обръща вниманиие, че на снимките до Мадяр в изборната нощ беше Михал Ваврикевич – водещият полски евродепутат на ‘Гражданска платформа’ в областта на граждански свободи, върховенство на правото, съдебна реформа.
Кънев добавя и собствена перспектива: „Работя с колегите от Тиса близо две години в ЕНП. Те са изключително умерени и прагматични политици“, които не следват автоматично антиевропейската линия на Фидес.
По думите му формацията „категорично не е проруска“, а в края на кампанията са били чути „много ясни послания против Кремъл и за Европа“. Той отбелязва и че „нелепите опити за намеса на Кремъл и администрацията на Тръмп“ са засилили този ефект.
В същото време Кънев предупреждава, че икономическите зависимости, изградени при управлението на Орбан – включително от Русия и Китай – ще изискват внимателен подход, „за да не се срути икономиката“.
„В програмата на Тиса е ясно заявено влизане в еврозоната и засилена икономическа интеграция с ЕС“, пише той, противопоставяйки това на „руско-, турско-, сръбско- и китайските авантюри на Фидес, които обогатиха само олигархията“.
Особено важен остава въпросът за избирателите. „Огромната част от избирателите на Тиса са модерни градски хора… Мадяр печели 70% в Будапеща и 70% от младите“, отбелязва Кънев, но предупреждава, че тази подкрепа е „дадена ентусиазирано и безрезервно, но временно“ и тепърва ще трябва да бъде защитена.
В заключение той обобщава: „Няма съмнение, че Тиса и Мадяр са умерено десни, умерено консервативни и с доза популизъм и национализъм“. Това, според него, е част от по-широка тенденция в Европа – „но категорично не към Тръмп и Ванс, камо ли към Путин и Си Дзипин“, а към „по-консервативен ЕС, но не към разпад на ЕС“.
„Това е голямата европейска победа“, пише Кънев, като подчертава, че тя има значение и за България.
Като пример за промяната той дава и конкретен случай: според него „лидерът и идеолог на антибългарското движение в Скопие вече е международен престъпник за Унгария, а не близък приятел“ – ясен сигнал за дистанция от предишната политика на Орбан, включително по отношение на Никола Груевски.
„Нашите избори са в неделя“, отбелязва още Кънев, като подчертава, че българският вот е различен, но също носи възможност „режим от Орбанов тип да не бъде никога възможен в България“.
„Да не си правим илюзии – унгарско чудо няма да има. Но може да има резултат, който да ни постави на дългия път към националния успех“, заключава той.
Кой печели и кой губи от изборната победа на Мадяр в Унгария
