Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България загуби с 0:5 от Исландия в мач от Лигата на нациите - резултат, който само подчертава катастрофата на българската футболна система.
Система, в която административно се променят някакви правила, четат се лекции, подписват се документи и се налагат глоби на отбори, които не използват достатъчно българи в съставите си. На практика обаче всичко си е едно и също.
По-лошото от резултата е начинът, по който дойде.
Националите играха нещо, което няма нищо общо със съвременната игра. Едва ли има специалист или анализатор, който да може да обясни каква беше логиката на терена.
Изключително сконфузно беше в телевизонното студио, където гостите се чудеха какво точно да говорят, а коментаторът на мача направо посъветва зрителите да си пуснат някой друг канал.
Футболистите отстъпваха спортно-технически, тактически и физически.
Но беше повече от очевидно, че самите те не вярват във възможностите си да направят нещо в срещата. И то срещу състав, който в никакъв случай не е гранд или голяма сила. Защото, когато класата не ти достига срещу даден съперник, винаги може до някаква степен да компенсираш с битка, повече тичане и характер. Но вече и това липсва.
Деградацията може да бъде подплатена със статистика.
Най-тежкото ни поражение на българска земя е с 0:6 от Англия през октомври 2019 г. Тук става дума за отбор, който е сред най-добрите на планетата.
Следва обаче 1:6 от Турция миналата година по това време. Това вече е тим, който е от средна класа.
И идва ред на 0:5 от Исландия - състав, който нито има традиции във футбола, нито световни звезди. А допреди няколко години щеше да е абсолютен аутсайдер срещу “лъвовете”.
Символично е, че последният срам се случи на стадион “Христо Ботев” в Пловдив. Арената е позната с прозвището “Колежа”, но нагледно видяхме, че не сме за никакъв колеж, защото ни върнаха в първи клас.
За последните три години България има седем победи в 27 мача. Тук обаче включваме и успехи от приятелски турнири срещу Индонезия, Соломоновите острови и Танзания.
В националния отбор играят футболисти, които са неразпознаваеми не само за широката аудитория, но и трудно ще се намери спортен журналист, който да не обърка името на някого. Това не е лична критика към играчите. Те са изкупителни жертви на системата.
Реалността обаче е такава, че ние сме загубили тази среща с Исландия не във фаталния петък 13-и. Загубили сме я още преди 20-30 години, когато е трябвало да се работи с визия към бъдещето.
В следващите редове ще видите една “статистика”, която ви съветвам да не приемате като чиста монета, а по-скоро с чувство за хумор. И може да ви бъде забавно, преди да ви се доплаче.
Исландия е държава с население от около 330 000 души. Малко над 160 000 от тях са жени. От хората от мъжки пол трябва да извадим тези над 35 и под 18 г, защото не са в националния отбор.
Остават около 40-50 000 човека. Сред тях има хора от администрацията, от бизнеса, фермери, животновъди и представители на най-различни професии. Със сигурност част от тях са с наднормено тегло или имат различни заболявания. Както и такива, практикуващи други спортове.
И накрая остават 50-ина човека, от които да се прави селекция за национален отбор по футбол на Исландия. И все пак се намират такива, които да бият България.
Представям го по този начин, за да видите, че това, че сме “малка държава” няма нищо общо с резултатите на терена.
И ето една истинска статистика.
В Исландия има малко под 100 регистрирани исландски професионални футболисти и около 130 вулкани и вулканични образувания.
Победи ни държава, която има повече вулкани, отколкото играчи.
Унижение за България на празен стадион. Исландия ни разби с пет гола разлика
