Николай Тодоров е завършил кинорежисура в НАТФИЗ, в класа на проф. Георги Дюлгеров. Носител е на наградата “Джеймисън” за най-добър късометражен филм на София филм фест и наградата на фестивала в Корк, Ирландия за филма си „Минутите след това”.
Късометражният му филм “Преди да заспя” печели наградата на Емир Кустурица, основател и директор на фестивала “Кустендорф” в Сърбия. Филмът му „Три дни в Сараево” е сред номинациите на Българската Филмова академия за 2014. Филмът е среднометражен, заснет на 35-милиметрова лента и обработен без дигитализиране.
Николай Тодоров е режисьор на предаването “Малки истории” по БНТ.
Повод за срещата ни е новият Huawei Mate 40 Pro, чиято камера дава сериозни обещания по отношение на снимането. Говорим си за мобилна фотография, клишета и моди в снимането и защо в България лошата телевизия е повече от хубавата.
Според тестовете на dxomark Huawei Mate 40 Pro е телефонът с най-добро качество на видеозаснемането. Няколко неща са ключови за картината - процесорът, който да е достатъчно мощен, за да може да сметне всичко. Играта със светлината - камерата на Mate 40 Pro бие конкурентите си в този пункт като успешно възпроизвежда качествена картина при движещ се обект, който минава от светла в тъмна част. Още точки в ползва на Mate 40 Pro е нoвaтa фyнĸция Ѕtеаdу Ѕhоt зa cтaбилизaция и ХD Fuѕіоn НDR eнджинът зa бaлaнc нa eĸcпoзициятa. Освен това можете да снимате в 4К и 60 кадъра в секунда.
Имаш няколко награди за късометражни филми, какъв е този жанр късометражен филм?
Експериментален - там е мястото, където можеш да пробваш някакви неща безнаказано. Късометражните филми не печелят пари. Никой не очаква от един късометражен филм да разбие box office или да постигне голям успех, съответно не ти опира ножът в гърба - в този смисъл можеш да пробваш неща, които другаде никой не би ти позволил.
Huаwei имат цял фестивал за късометражно кино, снимано с телефон - участвал ли си?
Не, но знам за фестивала. Досега не съм снимал късометражен филм с телефон. Обикновено с телефон ние правим пробни снимки, например.
Познаваш ли хора, които са снимали цял филм с телефон, как го снимат?
Познавам, да. Снимат го като всеки друг филм. Има и големи филми, които са снимани с телефон, сега се сещам за Tangerine, примерно. Единствената разлика е, че те на самия телефон слагат професионални обективи, защото освен камерата, обективът е другото много важно нещо, за да изглежда всичко добре.
А защо според теб някой решава да снима с телефон?
В момента, според мен, това е от експериментална гледна точка - да пробват, но реално нищо не пречи да се снима и с телефон.
Каква е разликата между това да снимаш влог и да снимаш за телевизия?
Освен спецификата на самия жанр, всъщност всичко е еднакво - важно е съдържанието, това, което снимаш.
Трябва ли този, който снима - да слуша, да има отношение?
Задължително е да влезеш в същината на това, което снимаш, защото тайната на снимането е да извадиш най-ценното от обекта на снимане.
Има ли мода в снимането?
Има моди, които за съжаление повече пречат, защото всичко става формално. Опитваш се да наблъскаш съдържанието във формата, а то винаги трябва да е обратното - от съдържанието е необходимо да се извади някаква форма, която да е точната за конкретното съдържание. Не може кръглото да напъхаш в квадратно, защото квадратното е модерно, докато много хора се опитват да правят точно това. Тайната е да следиш истинския ритъм на съдържанието - ритъмът е много важен, а не да се опитваш да го правиш с движения на камерата или с монтажи след това.
В игралните филми ритъмът се задава от самите актьори - с какъв ритъм те говорят, играят. После ти можеш да кълцаш колкото искаш, но от това полза няма, ако ритъмът не присъства в актьорската игра.
Много често се виждат едни и същи клишета - снимат се ръцете на хората или други странни близки планове, най-често в телевизионните репортажи като че ли?
До клише се стига, когато не можеш да измислиш нищо свое. Навсякъде по света има лошо снимани филми и лошо снимана телевизия. Въпросът е, че тук ни липсва добре сниманата телевизия.
Понеже аз работя много телевизия, виждам хора, които не знаят елементарни неща от рода на златно сечение. Ако отидеш в западен университет, те приемат, че това го знаеш от 4 годишен и не се занимават с него. Тук обаче има хора с по 20 филма, които не са чували какво точно е златно сечение.
Интернет видеата друг жанр ли са?
Друг жанр са, но за мен има добре заснето и лошо заснето - това, че е влог не означава, че трябва да е лошо заснето. Това е както с изобразителното изкуство - дали рисуваш с маслени бои, молив, стенопис - важното е да е хубаво. Другото е просто избор на изразни средства и жанр.
Какво работи режисьорът?
Това никой не знае! (смее се). Между другото, ако е много добър, изглежда така все едно нищо не работи, защото всеки знае какво да прави, върши си работата добре и изглежда, че режисьорът нищо не прави. Но, когато режисьорът е лош, веднага се вижда - той вика, кара се, нещо не става и отстрани е все едно, че много работи.
Колко време трябва да работиш с едни хора, за да станете екип?
Много зависи от хората - с някои можеш да се сработиш почти веднага. Още във ВИТИЗ ни учеха, че работата режисьор - оператор е като брака - може да си паснеш с някого бързо и да се разбирате от една дума, може да работите 100 пъти и пак да не можете да се разберете. Много е важно с основните хора около теб да имаш едно и също усещане за вкус, да знаете какво приемате за хубаво и какво не.
Можеш ли да извадиш добра картина и да направиш интересно видео, ако снимаш само с един телефон?
Можеш. Повечето игрални филми се снимат с една камера. Дори има и правило - с една камера в киното снимаш 3 полезни минути на ден. И това е европейската и много събрана практика, а Холивуд снима още по-бавно.
Добре, значи можем да сменим камерата с телефон. Какво друго ни трябва?
Светлина. Тя е едно от най-важните неща, за да изглежда картината добре. Реално на първо място е светлината, след това е обективът, който трябва да я улови и едва след това е камерата, която да запише това изображение, ако е телефон - процесорът, който да сметне цялата. картина. Ако не можеш да боравиш със светлината, всичко следващо губи значение какво е.
Как толкова млади хора, които публикуват в Ютюб, се научиха да снимат, без като теб да са ходили в университет?
Тайната е да гледаш много - филми, изобразително изкуство, архитектура... Така придобиваш интуитивно чувство за композиция, за светлина, за естетика. Иначе, технически да снимаш, можеш да се научиш за няколко седмици. Когато обаче знаеш какво е красиво и какво е грозно, тогава си успял.
НЯКОЙ КАЗВАШЕ, ЧЕ ПРОБЛЕМЪТ НА БЪЛГАРИТЕ Е, ЧЕ КОГАТО МАЙКА ИМ ГИ РАЗХОЖДА В КОЛИЧКА, ТЕ ГЛЕДАТ ГРОЗНИ ПАНЕЛНИ БЛОКОВЕ, А ИТАЛИАНЦИТЕ ГЛЕДАТ ЛЕНОАРДО ДА ВИНЧИ И МИКЕЛАНДЖЕЛО.
Веднъж за едно предаване искахме да снимаме тълпа от хора, която се движи бавно и гледахме кадри от Швейцария и Германия и беше супер, защото едни цветни петна се движат. Слагаме камера на НДК и само черно - няма нито един цвят.
Отделно, чисто визуално, София е изключително замърсена. Имаше много хубави снимки на белгиец, който беше покрил всички рекламни пана с жълт плат и изведнъж като видиш всичко в жълто, разбираш колко визуално замърсени са градовете.
Текстът е в парньорство с HUAWEI.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
