Рон Галела - един от най-известните папараци в света - почина на 91-годишна възраст, оставяйки в наследство хиляди иконични изображения, които запечатват незабравимите моменти от попкултурата на 20 век.
Може би най-разпознаваемат творба на "Кръстника на папараците", както наричат Галела, е уловената усмивка на Джаки Кенеди от 1971 г. - изображение, което самият фотограф сравнява с Мона Лиза на Леонардо да Винчи.
Рон Галела описва кадъра като "комбинация на всички качества на моя папарашки подход - ексклузивен, непринуден, внезапен, спонтанен, без договорки".
Първоначално той пристига в близост до мястото на снимката заради предварително уговорена фотосесия с модела Джойс Смит. Двамата стигат до Сентрал парк и виждат Джаки.
Галела решава да хване такси и да следва движението ѝ по улиците на Ню Йорк. Когато шофьорът разпознава жената, натиска клаксона.
42-годишната вдовица на Джон Кенеди избягва медийни изяви и не търси вниманието, което цяла Америка обръща през 60-те и 70-те. Облечена с джинси и блуза, тя се обръща да види какво се случва, без да разпознае фотографа, а вятърът разхвърля косите пред лицето ѝ.
Моментът на безгрижието, който той заснема, не продължава дълго. Галела продължава да преследва Кенеди, тя се ядосва и го пита "Доволен ли сте от себе си?".
Дъстин Хофман, 1978
Роден в семейство на италиански имигранти, бъдещият фотограф на звездите се вдъхновява от интереса на майка си към модата и киното. Галела служи в армията по време на Втората световна война, благодарение на което успява да финансира образованието си. Завършва фотожурналистика в Лос Анджелис през 1958 г. и се връща в Ню Йорк, където "улиците се превърнаха в мое студио".
Интересът на Галела е насочен към спонтанните снимки на популярни личности - той е привлечен от харизмата и блясъка им, но се опитва да ги покаже като обикновени хора - такива, каквито са, когато не позират.
Труман Капоти в Studio 54 в компанията на Глория Суонсън, 1978
Колекцията му изобилства със снимки на най-известните актьори и музиканти от последните пет десетилетия - Мик Джагър, Елвис Пресли, Лайза Минели, Дейвид Боуи, Шер, Кърт Кобейн, Шин Пен, Мадона, Уди Алън, Марлон Брандо, Кейт Мос и др.
Обичан и мразен от мнозина, Галела не отдава особено внимание на желанието на звездите да бъдат оставени на мира. Вярва, че личният им живот приключва до входната врата на дома им.
Грейс Джоунс
Джаки Кенеди остава негова муза до край, а фотографът е сравняван с "нейна сянка" заради ревностното ѝ преследване. Тя, на свой ред, изисква ограничителна заповед срещу него, като свидетелства, че животът ѝ е станал нетърпим и почти невъзможен заради него.
Делото завършва с решение на съда, че Галела е длъжен да спазва дистанция, но "знаменитостите са публични личности в публични пространства, а в тези пространства не може да се спазва правото им на неприкосновеност на личния живот".
През 1973 г. Марлон Брандо избива пет зъба от устата на папарака, след като е следен от него цял ден.
"Какво повече искаш от това, което вече имаш?", пита го Брандо, а Рон Галела отговаря: "Искам снимка без очила", при което получава юмрук в лицето. При следващото си преследване на легендарния актьор, той носи каска за американски футбол с надпис "Рон".
Елизабет Тейлър се заканва да го убие, докато Анди Уорхол го описва като любимия си фотограф, защото "За мен добрата снимка трябва да е на фокус и да показва значима личност, която прави нещо незначително".
Гуинет Полтроу, Кейт Мос, Лив Тейлър, 1990
Рон Галела наистина променя света - пробивът му в "ничията земя" между публичното и личното пространство на звездите става вдъхновение за цяла нова медийна индустрия със списанията за хайлайфа, която генерира огромни пари за фотографите и огромни проблеми за "жертвите" им. Натискът за все повече достъп до живота на известните стига до фатални крайности със смъртта на лейди Даяна, чийто шофьор катастрофира в Париж, опитвайки се да избяга от преследвачи с фотоапарати.
Кърт Кобейн и Кортни Лов, 1993
Галела не се срамува, а се гордее с това, че е създал школа в журналистиката: "Работата ми е наситена с рискове, заплахи, понякога - с насилие, понякога - с неизбежната лудост, която в някои случаи води до унижение и подигравки. Но не ми пука. Гледам на себе си като на доайена на американските папараци".
С Анди Уорхол
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
