Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Руската ядрена компания "Росатом", американската General Electric и френския Framatome SAS са сключили споразумение за общо участие в търга за изграждане на АЕЦ "Белене".
"Компаниите ще обединят усилия за участие в процедурата по избор на стратегически инвеститор за строителството на АЕЦ "Белене". В рамките на постигнатите договорености, ако държавната корпорация "Росатом" бъде избрана за стратегически инвеститор в проекта след края на конкурса, General Electric ще бъде разглеждан като партньор по оборудването за турбогенераторната установка на базата на технологията Arabelle и за оборудването на машинната зала. Framatome SAS ще се разглежда като ключов партньор по оборудването на автоматизираната система за управление на технологичните процеси за българската атомна централа", се казва в съобщение на "Росатом".
Трите компании са в късия списък на участниците в конкурса за "Белене", наред с китайската CNNC и южнокорейската KHNP.
През декември 2019 г. енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че трима от кандидатите имат интерес да се включат в проекта като стратегически инвеститори и това бяха "Росатом", CNNC и KHNP. Западните енергийни гиганти са дали заявка да участват като доставчици на оборудване и с помощ за осигуряване на финансирането на проекта.
Единственият алтернативен коментар от парламентарно представена сила дойде от ДПС. Депутатът Рамадан Аталай обяви, че рестартирането на "Белене" е най-голямата грешка на правителството в сферата на енергетиката.
"Системата, в момента, която я раздвижват с нови процедури, с нови обществени поръчки, е чиста загуба на време. Обединяването на французи, американци и руснаци да строят АЕЦ „Белене“ и впоследствие да си оставят всички отпадъци в България - с това нещо Движението за права и свободи не сме съгласни", каза Аталай, цитиран от БНР.
Поредният рестарт на строителството на "Белене" се случи през лятото на 2018 г., малко след като държавата беше принудена да плати 1,2 млрд. лева за поръчаното преди години оборудване за непостроената централа.
Решението за нов опит за привличане на инвеститори за втората атомна централа дойде 6 години след като 41 Народно събрание взе решение да прекрати изграждането й по стария проект и да възложи на изпълнителната влат "проучи технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“, която да функционира на пазарен принцип".
Преосмислянето на стратегията за АЕЦ беше направено под три условия: проектът да се осъщестсви на пазарен принцип, без договорки за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията, и без предоставяне на държавна гаранция.
