Имаме ли полза да сме по-активни в Европейския парламент? Как България може да е по-печеливша от решенията и политиките на европейско ниво? И как да печелим уважение и да градим имидж пред другите държави от ЕС?
Това са само част от проблемите, за които говорим в първия епизод от роуд шоуто на подкаста "Европеец" на "Булевард България" във Варна.
То може да се гледа и онлайн в YouTube канала на "Булевард България", както и да се проследи на живо в сайта.
Събитието се провежда от 17:30 ч. на 16 април (вторник) в концертното студио на Радио Варна. Това ще е първата част от четири открити разговора за българското политическо представителство в Европа.
Водещите на подкаста Михаил Петров и Борислав Орлинов разговарят с:
- Биляна Раева - политик, бивш евродепутат
- Христо Петров - Ицо Хазарта - депутат от 49 Народно събрание
- Стефан Попов - Чефо – актьор и ютубър;
- Иван Люцканов - създател на проекта „Землевеж“;
- Павло Славов – познат от рубриката „Гласувам за първи път“ на радио Варна
Ето какво споделят те:
Биляна Раева:
Представете си, че живеете в постоянен локдаун, няма интернет, можете да гледате само БНТ до 23 ч. и доставките в магазините са спрели преди два месеца. Горе-долу така един млад човек може да си представи животът на младите хора през 90-те години в България.
За мен влизането на България в ЕС през 2007 г. беше късно. Още през 1996 г. аз исках да бъдем в ЕС - тогава учих в Полша и поляците бяха решили, че независимо какви правителства и политици имат, те задължително ще станат членове на ЕС и НАТО. И действително го направиха, независимо дали правителствата бяха либерални или консервативни.
За съжаление не само младите хора са незаинтересовани от европейската политика - а една от причините е, че много дълго време за Европа се говореше като за мащеха, която дава трудни за изпълнение задачи. Малко говорим за положителното, което ползваме всеки ден - като свободното пътуване, свободното предприемачество, достъпа до различни култури и възможностите да се развиваме.
Иван Люцканов:
Безспорно е, че България се подобрява с всяка следваща година. Но ако вземеш държава като Северна Македония - тя също се подобрява. Важно е да видим т.нар. конвергенция - или доколко се доближаваме до средното ниво в ЕС. Например преди 20 години икономиката на глава от населението в България е била около 40% от средното за Европа. Днес вече е около 60%.
Да, ЕС има измерими ползи за България. Въпросът е как да обясним тези ползи.
В България са "наляти" много пари по конкретни локални проекти - във Варна например са над половин милиард лева. Но Варна е доста голям град, а ако сравняваме парите на глава от населението, Варна изостава много. Добрич е пълен рекордьор с над 8500 лв. на глава от населението.
Може би това би обяснило защо във Варна се появяват евроскептични движения - градът е видял много по-малко пряка безвъзмездна полза от Европа в сравнение с други места.
Стефан Попов - Чефо:
Когато получавам обидни коментари, че съм "подлога", "джендър" и други епитети, съм ОК с тях. Но не съм ОК с това, че повечето популярни личности в България не са склонни да платят тази цена.
Защото тя трябва да се плати от хората, които имат аудитория и трябва да покажат по някакъв начин правия път на обществото ни. Затова не ме е грижа за това какво ще кажат троловете.
Ицо Хазарта:
Аз много съм се чудил защо трябва да се прави кампания със сухи цифри. Бих го казал така - на всеки от нас ни е идвало да си съберем куфарите и да се махнем. Въпросът е къде ще отидеш? Отговорът е - в еврозоната. Не отиваме в Мурманск, не отиваме в Пхенян, а в еврозоната.
Кажете ми колко "съсипани" държави с евро има? По някаква причина ние всички искаме да отидем да живеем или да почиваме там.
Най-простото обяснение е това - като решиш да си вдигнеш чуковете, къде отиваш? В еврозоната. Това е.
Биляна Раева:
Защо младите хора се колебаят за фактическото влизане на България в еврозоната? В момента лихвените проценти в България са около 3% по-високи от еврозоната. Когато влезем в еврозоната, лихвените проценти в България ще трябва да се съревновават с техните, защото тогава всеки от нас ще може да потърси кредит от банка в еврозоната.
Приемането на еврото ще повиши кредитния рейтинг на държавата, това поставя финансите ѝ в по-добра светлина и това прави по-лесно оперирането с финансови средства и на всички банки. За нас всички това означава, че достъпът до пари ще е по-евтин и по-лесен.
Ако останем с лева, ще има превалутиране, по-високи лихви, трудности за развитието на бизнеса. Рано или късно младите хора ще станат по-възрастни, ще опитат да създадат свой бизнес и ще разберат всички тези неща. Това е нещо, което трябва по-добре да се осъзнае.
Хората навремето казваха, че "гласуваме с краката си" заради напускането на мозъци. И сега напускат много хора, но и сега вече идват хора с умения. Ние не си даваме сметка, че много чужденци виждат в България място, в което се живее добре.
Павло Славов:
Нашето поколение се различава от това на Биляна и Христо, защото живеем в много динамично време. Израснали сме във времето на Atari, когато играехме на Супер Марио и знаехме, че след Game Over героят може да започне играта наново във всеки момент. Така сме възпитани от ранна детска възраст - дори да изпаднеш, ще можеш да продължиш.
Винаги гледаме и от личната си гледна точка: личното щастие, личната свобода. Когато задават въпроса дали "аз лично искам да се приеме еврото", отговорът е не, защото липсва комуникация между младите хора и ЕС. Колко от присъстващите тук знаят какви са правата им и как могат да се обърнат към една институция - например, искаме млякото за кърмачета да е качествено колкото в Германия, а не по нашата по-слаба регулация.
Липсва ни това гласът ни да бъде чут. Има ли кампания, която да обясни защо приемането ни в еврозоната е нещо добро? Не. По този начин много лесно се прокарва пропаганда.
Младите хора сме с леви убеждения - много лесно отиваме в крайност за различни каузи, например да подкрепяме опазването на околната среда или да защитаваме правата на маргинализирани групи. Имаме много силно чувство за афилиация. Когато ЕС протегне ръка към младите хора, за да бъдат ангажирани, те ще бъдат много по-активни.
Ицо Хазарта:
Наистина евродепутатите имат грях. Огромна част от хората в България не знаят какво прави един евродепутат, освен че взима голяма заплата. Това е по-голяма вина на депутата отколкото на нормалния човек. Смятам, че ако човек има ясна цел, ако може да я обясни и да покаже резултат във времето, това е начинът за успех. Яснота, искреност и да могат хората да те разберат.
В следващите епизоди на роуд шоуто:
- 18 април - Бургас - с Ицо Хазарта, Андреа Банда Банда, Артьом Анатолиевич - Арти, и Тодор Йосифов
- 8 май - Пловдив - с Андрей Ковачев, Радан Кънев и Николаос Цитиридис
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз в рамките на програмата за безвъзмездни средства, отпускани от Европейския парламент за дейности в областта на комуникацията. Европейският парламент не е участвал в неговата подготовка и по никакъв начин не е отговорен за или обвързан с информацията, данните или мненията, изразени в рамките на проекта, за които отговорност съгласно приложимото право носят единствено авторите, интервюираните лица, редакторите или разпространителите на програмата. Европейският парламент не може също така да поема отговорност за евентуални преки или непреки щети, нанесени при осъществяването на проекта.