Седмица преди очаквания позитивен доклад за готовността на България да въведе еврото, президентът Румен Радев отново реши да разпалва страхове по темата.
„Опитът от други държави сочи, че още след обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите в националната валута. До времето на приемането на еврото се натрупва сериозно поскъпване, особено в последните месеци“, заяви държавният глава, като пропусна факта, че в последните 3 години светът, включително България, трябваше да преодолеят рекордно високо нива на глобалната инфлация, което беше предизвикано от войната на Владимир Путин в Украйна, както и че за да влезе в Еврозоната, България трябваше да отговори на изискванията за ценова стабилност.
Всъщност в страните, въвели последни еврото, действително е имало „минимално, еднократно повишение“ в цените на някои услуги – но няма трайна инфлационна вълна, както твърди Радев, още повече че България ще въведе еврото в условията на Валутен борд, където курсът на българския лев към еврото е фиксиран на 1.95583. Нещо повече - данните показват, че възнагражденията в държавите, въвели еврото, нарастват със значително по-бърз темп.
Държавният глава коментира, че "хората трябва да следят за необосновано покачване на цените, защото "стандартът на социално уязвимите групи може да се влоши рязко за няколко месеца, но на икономиката ще ѝ трябват години, за да възстанови този стандарт. Рискът от социално разслоение е налице. Изискват се мерки сега, а не някога след приемането на еврото“, заяви президентът.
Радев обаче пропусна факта, че България има законово регламентирани мерки, които влизат в сила веднага след положителна оценка от ЕК, т.е. след като официално стане ясно, че страната въвежда единната валута. Сред тях са:
- двойно обозначаване на цените в лева и евро за поне 6 месеца преди въвеждането и 6 месеца след това;
- засилен контрол от КЗП, НАП и КЗК за спекулативно вдигане на цени;
- информационна кампания за защита на потребителите;
- - санкции при нарушения.
Тези мерки не са пожелателни, нито „някога в бъдещето“ – те са част от националния план за въвеждане на еврото, приет от Министерския съвет още през 2022 г., координиран с ЕК и ЕЦБ, а в последствие гласуван от Народното събрание и утвърден с указ на президента.
Не е ясно защо Радев се сети дни преди очаквания положителен доклад да търси "буфери", но дори и сега той не предлага нито конкретен социален пакет, нито икономически план, за да адресира страховете, които самият той насажда.
Единствената му инициатива е предложението за референдум, която цели да отложи приемането на еврото, въпреки че страната покрива всички икономически изисквания за членство в еврозоната, а то е заложено и в договора за присъединяването на България в Европейския съюз.
Той не коментира каква очаква да е реакцията на Конституционния съд, след като оспори решението на председателката на Народното събрание Наталия Киселова да върне предложението му за референдум като противоконституционнно. Радев заяви само, че очаква "законите да се спазват от всички".
Президентът не може да оспори отказа на Наталия Киселова да се разгледа референдумът
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
