Президентът не може да оспори отказа на Наталия Киселова да се разгледа референдумът

Писмото на председателя на Народното събрание Наталия Киселова, с което тя върна на президента Румен Радев предложението му за провеждане на референдум за еврото, не може да се оспори пред Конституционния съд (КС). Това коментира по bTV юристът и преподавател по право проф. Екатерина Михайлова.

Тя припомни, че пред КС могат да бъдат отнесени и оспорени само актовете на Народното събрание, каквито са законите, решенията, декларациите и обръщенията. Всички те минават през одобрение на пленарната зала.

"Актът на председателя на НС, не е акт на парламента, който подлежи на санкция от Конституционния съд. Това е разпореждане, което е вътрешноорганизационен акт. Отговорността за него е политическа, не юридическа“, заяви в Михайлова и допълни, че за да се даде конкретен отговор какво точно смята да направи президентът, трябва да се изчака самото питане, което той смяна да отправи към КС.

Председателят на парламента Наталия Киселова върна с писмо до президента Румен Радев неговото предложение към парламента за свикване на референдум за въвеждането на еврото като национална валута от 2026 г.. Мотивът на Киселова е, че искането е недопустимо според Конституцията, договора за присъединяване на България към Европейския съюз и закона за референдумите. Има и действащо решение на Народното събрание за ускорено въвеждане на еврото.

В отговор Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд за действията на Киселова, но така и не се разбра какво точно ще оспори, тъй като няма решение за отказ да се насрочи референдум, гласуван от Народното събрание.

„Едно от нещата (за които може да се търси становище на КС), е да иска тълкуване за правомощията на председателя на НС. Другото е – текстове от самия закон за прякото участие на гражданите, където е казано, че не подлежат на референдум договорите, които са ратифицирани по международни споразумения“, каза още Михайлова.

Тя припомни, че президентът е имал възможност няколко пъти да оспори хода по присъединяване към еврозоната, защото самата процедура е свързана и със законодателни промени, които, след като бъдат приети от Народното събрание, се утвърждават с указ от президента.

"Решението за присъединяване към еврозоната е взето още през 2005 година, заедно с решението за членство в Европейския съюз, 2018 година започват стъпките реално за кандидатстване и влизане в ERM II. Това е сложен път, който минава между българските и европейските институции. По темата питан ли е българският народ можем да отговорим - да, питан е под формата на представителната демокрация с мнозинството, което го представлява в Народното събрание", припомни Михайлова.

Според нея допитването до КС не може да обърне хода на процеса към въвеждане на еврото. Най-напред конституционните съдии трябва да преценят дали има основание за допускане до разглеждане, защото вече има подобно произнасяне и т.н., но дори да го допусне, след това няколко месеца за вземане на решение", коментира още Михайлова.

Извънредният доклад за готовността на България да въведе еврото на Европейската комисия и Европейската централна банка се очаква в началото на юни. България изпълнява техническите критерии и като цяло сигналите, които идват от Брюксел, са положителни за възможността страната да влезе в Еврозоната.

В неделя и зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис каза, че конверентният доклад няма да се забави заради политическите спорове в България и той остава "умерен оптимист", че страната ще може да приеме общата европейска валута от догодина.

Валдис Домбровскис е "умерен оптимист", че България ще приеме еврото от догодина