Българската икономика навлиза във фазата отвъд дребните производители, малките фризьорски салони, магазинчета и кафенета. Влизаме в мащаба, когато трябва да се замислим кой би инвестирал 1 милиард евро в България и какви са нещата, които биха били важни за него, за да реализира инвестицията тук, а не другаде.
Думите са на главния икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов. Във фокуса на изследователската му работа са макроикономическата политика, публичните финанси, данъчната система и пазара на труда.
“Булевард България” разговаря с Богданов за възможностите за растеж пред България на фона на непредвидимата глобална икономическа среда, но и за рисковете, които ходове като този на президента Румен Радев с вече отхвърленото искане за референдум за въвеждането на еврото, крият.
Можем ли да очертаем какви са рисковете пред България, ако не влезем в еврозоната, защото са много гласовити хората, които всяват страхове, но аргументите на експертите сякаш по-трудно се чуват?
Рисковете са политическа дестабилизация от една страна и то не заради самото евро, а заради начина, по който може да се обърне процесът. И, разбира се, критериите, за да влезеш в еврозоната и правилата, които страните членки трябва да спазват. Те са важни и ценни сами по себе си. Не е въпросът дали имаш евро или не като валута, въпросът е наистина твоята икономическа и парична система да действат по определени правила, съответно правителството да се съобразява с определени изисквания за фискалната политика и да действа благоразумно.
Ако ние се провалим, сигналът е , че в един момент може да се окаже, че нямаме никаква котва, която да държи финансовата стабилност като някаква ценност и виждаме някои примери.
В Турция, например, се отказаха от идеята, че могат някога да станат член на Европейския съюз и съответно национално патриотичната политика на Реджеп Ердоган в икономиката им носи инфлация от 50% на година. Това за една средно развита голяма икономика е изключително висока инфлация. Ето такива неща са всъщност дългосрочните рискове.
Рискът е да излезем от коловоза на благоразумието на спазване на някакви фискални правила като ниски дефицити, нисък дълг, разумна фискална политика, разумно харчене и управление на финансовата система и да излезем и да кажем "това изобщо не е ценно, дайте да вървим в някаква посока на икономически популизъм, където обещаваме на хората нещо, харчим и след нас потоп".
Как се вписва това на фона на цялата геополитическа несигурност?
Много хубава е разликата между страните в Европа, които са вътре в Европейския съюз, и тези, които не са част общоността. Говоря за тези, които са имали сходна история, ако щете култура, религия, етнос, дори много случаи сходен език.
Вижте къде се намират страните от бивша Югославия, които не са в ЕС. Вижте Молдова, вижте Беларус, да не говорим за кавказките републики, с изключение на Азербайджан (изключително богата на ресурси държава), и сравнете със страните, които са вътре в Европейския съюз. Това, което изглежда като малка разлика - дали си вътре или извън - всъщност след 10 - 20 години дава огромна промяна в шансовете за развитие, в перспективите, в потенциала за растеж, в качеството на живот, в стабилността на институциите.
Ето това е рискът и да излезем от този коловоз и да пробваме с някакъв друг път. Алтернативата на Европейския съюз може да видите в Босна, в Молдова, в Беларус, може да видите в Армения и Грузия.
Тук ще ни кажат обаче, че никой не говори за излизане от Европейския съюз, нито да не въвеждаме еврото, просто да не е догодина?
То това е много хубав модел, в който казваме "много искам да се случи нещо, ама не в нашия двор. Много искам да има градинка или парк, ама да не ми вземат от моя имот" - същото е много искам да получавам ползите от нещо, но някакси, ако може отстрани.
В един момент винаги има разлом и това, което се случи във Великобритания, е много ясен пример за рисковете. Когато натискаш разлома и създаваш у хората непрекъснато някакви измамни усещания, че има друг път, който е много хубав, в който изведнъж ставаш много по-богат, много по-лесно е... и в един момент хората тръгват към него. До деня преди Брекзит и референдума всички, включително консервативната партия, която в мнозинството си беше „за“ Европейския съюз, бяха изненадани от резултатите му.
Не казвам, че това е нещото, което ще се случи в България, но казвам, че малките стъпки, които рушат здравия разум и дългосрочните котви на правната и икономическа сигурност, в един момент, с натрупване като снежна топка, могат да срутят системата. Кога точно - не знаем, защото всички казват „никой не предлага утре да излезем от ЕС, никой не предлага да вдигнем данъците", ама никой не предлага да направим това или онова, но изведнъж се оказва, че с малки стъпки сме стигнали фаза, в която се разпадат правният ред, правната сигурност, демократичните ценности и защитата на правата на гражданите - всичко това изведнъж изчезва.
Водата дълго време се трупа при бент, после някъде се счупва нещо - кога точно и дали ще стане, никой не знае, но ти създаваш предпоставка да се случи. Ето това е рискът.
По време на втория годишен формум на ИПИ в началото на седмицата изчислихте, че българската икономика трябва да расте средно с 3,8% в следващите 20 години, за да настигне показателите в Германия, но как може да стане това?
Това, което можем да правим, е да сме по-производителни. Това може да стане с капитал и технологии от една страна, и от друга - с по-качествен човешки материал. Трябва да имаме по-грамотни и по-знаещи хора. А по отношение на останалата част от уравнението - ако сложиш най-умните и образовани хора на стари и непроизводителни машини, също няма как да очакваш висока производителност. Това са нещата. Трябва да имаме много, много бърз ръст на производителността. Това е решението. За целта обаче трябват и други неща – включително политическа сигурност.
Ние бихме били в много черни списъци и много инвеститори биха ни заобиколили, ако чуят, че през съда и през Търговския регистър може да откраднеш фирма, може да изгониш съдружника си и да го ограбиш с някакви врътки, с измама, с вътрешни хора в институциите. Всичките тези неща създават обща несигурност, което плаши много предприемачи.
Другото, което пропускаме, е, че ние изоставаме много в базисната инфраструктура и показателен е фактът, че единствената магистрала е от София към Турция. Замислете се - цяла северна България на практика е трудно проходима, а завали като сняг или падне мъгла - съвсем.
Това са базови неща - инфраструктура, железниците са в лошо състояние, пристанищата също. Имаме нужда от много, много неща, които да привличат ценни инвестиции и хора, които създават добавена стойност.
Икономисти: Ползите от еврото и от ЕС ще се видят още по-ясно "в това бурно море на големи сили"
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
